Решение № 4866 от 13.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34938/2025
- Вид
- Решение № 4866
- Подписан
- 13.03.2026
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.200, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Закон за водите
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.229, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1, ал. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- §1, т.2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 4866 гр. София, 13.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110134938 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу З. Г. Д..
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги за имот с адрес: гр. *********, а последният не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че за исковия период 19.05.2023 г. – 20.05.2024 г. са предоставени ВиК услуги на стойност 1 257, 25 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи, както следва: сумата 642, 82 евро (1 257, 25 лв.), представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода 19.05.2023 г. – 20.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.12.2024 г. до окончателното изплащане; сумата 39, 76 евро (77, 76 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2023 г. – 19.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.01.2025 г. по ч.гр.д. № 76232/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответника З. Г. Д. чрез назначения особен представител адв. Ш., с който оспорва исковете. Оспорва ответникът да има качеството потребител на ВиК услуги – с оглед липсата на изрично изразено от него съгласие в тази връзка.
Оспорва да са налице доказателства за доставка на ВиК услуги. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 19.12.2024 г. „Софийска вода“ АД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу З. Г. Д. за: сумата 1 257, 25 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода 19.05.2023 г. – 20.05.2024 г.; сумата 77, 76 лв., представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2023 г. – 19.06.2024 г.
С разпореждане от 10.01.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 26, 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземания, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
По делото е представен договор за наем от 26.03.2007 г., сключен между Столична община в качеството на наемодател и З. Г. Д. в качеството на наемател за процесния имот. Договорът е сключен без определен срок.
Представена е и заповед от 27.12.2018 г., изд. от кмета на Столична община, Район „Красна поляна“, за срок от една година, за настаняване на З. Г.
Д. и членовете на семейството му – 6 бр. лица, както следва: Д.К. Д.а – съпруга, Н. З.ва Д.а – дъщеря, К. З.в Д. – син, Т.Я. Д.а – снаха, Д.К. Д.а – внучка, и С.А.К. – внук, в общинско жилище, находящо се в гр. *********.
Представено е писмо изх. № от 12.06.2025 г. от кмета на Столична община, Район „Красна поляна“, в което сочи, че удостоверява, че към посочения момент настаненият в общинското жилище с адрес: ***** З. Г. Д. живее заедно със семейството си на посочения адрес на общинското жилище.
Представен е и приходен касов ордер от 10.04.2025 г. за заплащане на наем за периода м.01-03.2025 г.
От заключението на комплексната съдебно-техническата и счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица В. и Н., което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че процесният имот е водоснабден. За имота е създадена партида клиентски № 1005472746. Констатира се, че стойността на предоставените ВиК услуги за исковия период 19.05.2023 г. – 20.05.2024 г. възлиза на сумата 1 257, 25 лв. За исковия период сумите са начислени служебно на база за 7 бр. живущи в имота. Мораторната лихва за 2 периода 17.07.2023 г. – 19.06.2024 г. е изчислена в размер на сумата 77, 76 лв.
Според заключението няма данни за извършени плащания за исковия период.
Вещото лице В. е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че данните за 7 бр. живущи в имота произтичат от настанителната заповед за имота.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжникът по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения, приложими по аналогия и в настоящия случай, относно хипотезата, при която топлоснабден имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си 3 качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а к о ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
От изложеното следва, че за да обоснове качеството потребител на ВиК услуги на лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на водоснабден имот, ищецът следа да докаже не само че това лице ползва водоснабден имот със съгласието на собственика, респ. вещния ползвател, но и че между това лице и ищеца е възникнало облигационно правоотношение с предмет – предоставяне на ВиК услуги.
В случая по делото е представен договор за наем от 26.03.2007 г., сключен между Столична община в качеството на наемодател и З. Г. Д. в качеството на наемател за процесния имот. В договора не е посочен срок.
Съгласно чл.229, ал.1 ЗЗД обаче договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка, с оглед на което процесният договор е действал до 26.03.2017 г.
С последваща настанителна заповед от 27.12.2018 г. З. Г. Д. е настанен в 4 процесния имот заедно с членовете на семейството му – 6 бр. лица, за срок от една година и следователно – до 27.12.2019 г.
Не са представени последваща настанителна заповед, нито договор за наем, които да касаят исковия период 19.05.2023 г. – 20.05.2024 г. При това положение не се установява качеството наемател на ответника за исковия период.
Извод в различен смисъл не следва от представеното писмо изх. № от 12.06.2025 г. от кмета на Столична община, Район „Красна поляна“, нито от представения приходен касов ордер – обстоятелството дали за периода м.0103.2025 г. ответникът ползва имота, плаща наем за него и на какво основание се случва това, е извън предмета на спора предвид заявения исков период.
Релевантно в случая е има ли ответникът качеството на наемател за исковия период, каквото се твърди, но не се установява да притежава.
Дори и да се установяваше качеството на ответника на наемател за исковия период, то по делото не се установява между това лице и ищеца да е възникнало облигационно правоотношение с предмет – предоставяне на ВиК услуги. По делото се установява, че за процесния имот е открит клиентски № 1005472746, но не и че титуляр на същия е ответникът. Такъв извод по никакъв начин не следва от заключението на експертизата по делото, нито от ангажираните писмени доказателства.
При това положение и с оглед изрично заявеното оспорване на качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, не може да се приеме, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи в условията на пълно и главно доказване качеството на ответника на потребител на ВиК услуги за исковия период. С оглед изложеното ответникът не е надлежно пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск.
Тъй като претенцията на ищеца не е установена по своето основание, не се налага обсъждане на доказателствата, ангажирани за установяване на размера й.