Решение № 1394 от 16.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20221100901658 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

В исковата молба се твърди, че във връзка със спечелени обществени поръчки ищцовото „Е.“ООД е сключило договори за проектиране, доставка и изграждане на системи за видеонаблюдение, пожароизвестяване, сигнално-охранителна система, контрол на достъп и периметрова охрана в п/ст гр. Сандански и гр. С., по които са останали незаплатени сумите, както следва: по Договор МЕР-Бл-ДОГ-21/07.10.2019 г.

– 33 400 лв., без ДДС – главница за незаплатено възнаграждение; 2112.75 лв., без ДДС – главница за извършени и приети допълнителни СМР във връзка с доставка, монтаж, пускане на система за контрол на достъпа, система за периметрова охрана по външния периметър и в ОРУ 110 кV, СОТ в помещенията на подстанцията; 2155 лв., без ДДС – депозит гаранция за изпълнение по д-р чл. 5.1, която подлежи на връщане, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2020 г. до окончателното й изплащане; 6185.14 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата по фактура № 0000001332/18.09.2018 г., начислена за периода от 18.10.2020 г. до завеждането на иска; 7102.55 лв. – начислен ДДС по Фактура № 4000056962/29.04.2022 г.; 345 лв. – законна лихва върху сумата от 7102.55 лв., начислена за периода от датата на падежа до завеждане на исковата молба; по Договор МЕР-Бл-ДОГ-22/07.10.2019 г. - 33 400 лв., без ДДС – главница за незаплатено възнаграждение; 4094.40 лв., без ДДС – главница за извършени и приети допълнителни СМР във връзка с доставка, монтаж, пускане на система за контрол на достъпа, система за периметрова охрана по външния периметър и в ОРУ 110 кV, СОТ в помещенията на подстанцията; 2155 лв., без ДДС – депозит гаранция за изпълнение по д-р чл. 5.1, която подлежи на връщане, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2020 г. до окончателното й изплащане; 6530.27 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата по фактура № **********/20.11.2020 г., начислена за периода от 20.12.2020 г. до завеждането на иска; 7498.88 лв. – начислен ДДС по Фактура № 4000056963/29.04.2022 г.; 364.53 лв. – законна лихва върху сумата от 7498.88 лв., начислена за периода от датата на падежа до завеждане на исковата молба. Сочи се, че в изпълнение на договорите и след приключване на строително ремонтните работи, на 1

14.09.2020 г. ищецът е изпратил надлежно писмо за приемането на ПС „Сандански“, а на 20.11.2020 г. – на ПС „С.“, но от ответното „Е.С.О.“ЕАД и от поделението при него - „Мрежови експлоатационен район – Благоевград“ не бил получен отговор, като до подписване на документите за предаване на обектите се стигнало едва на 14.07.2022 г.

Сочи се, че дружеството възложител успешно е преминал 72-часови проби за експлоатация и техническа пригодност едва на 14.05.2021 г. Ищецът твърди, че договорите и обектите са приключени с констатации, че няма недовършени и лошо извършени работи, както и че качеството на извършените такива е добро. Сочи, че не е извършено плащане по издаваните про-форма фактури. Веднага след подписване на договорите за СМР и доставка и изграждане на системи за контрол на достъпа, ищецът изплатил гаранционен депозит в размер на 5 % от стойността по всеки договор, който счита, че неправомерно се задържа от ответника. Ищецът твърди, че фактически възложителят по договорите е приел техническото оборудване на извършените СМР дейности, съответно за Договор 21 – гр. Сандански на 19.09.2020 г. и за Договор 22 – гр. С. на 20.11.2020 г.

Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 77 317.15 лв. – главница за неизплатено възнаграждение по договор МЕР-Бл-ДОГ-21/07.10.2019 г. и МЕР-Бл.ДОГ-22/07.10.2019 г. за доставка и монтаж на посочената в договорите техника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 13 503 лв. – мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа по фактурите до 07.09.2022 г.

Претендира разноски. В молба уточнение /отговор на разпореждане/ с вх. № 68663/21.10.2022 г. ищецът е уточни исковата си претенция, като е заявил, че претендира - По Договор МЕР-Бл-ДОГ-21/07.10.2019 г.: сумата от 33 400 лв. без ДДС /като част от договорената в размер на 34 000 лв./; сумата от 2112.75 лв. без ДДС – за извършени и приети допълнителни СМР във връзка с доставка, монтаж, пускане на система за контрол на достъпа, система за периметрова охрана по външния периметър и в ОРУ 110 КВ, сигнално охранителна техника СОТ в помещенията на подстанцията, система за видеонаблюдение по външния периметър и пожароизвестителна система; сумата от 2155 лв. без ДДС – депозит гаранция за изпълнение на договор – т. 5.1 и законната лихва за забава върху нея, считано от 18.10.2020 г. до 08.09.2022 г.; 6185.14 лв. – мораторна лихва върху главницата по фактура № 1332/18.09.2020 г., начислена за периода 18.10.2020 г. – 08.09.2022 г.; сумата от 7102.55 лв. – начислен ДДС по фактура № 4000056962/29.04.2022 г. и сумата от 345 лв. – законна лихва върху дължимия ДДС, считано от датата на издаване /29.04.2022г./ за периода на забавата до датата на завеждане на исковата молба. По Договор МЕР-Бл-ДОГ-22/07.10.2019 г.: сумата от 33 400 лв. без ДДС /като част от договорената в размер на 34 000 лв./; сумата от 4094.75 лв. без ДДС – за извършени и приети допълнителни СМР във връзка с доставка, монтаж, пускане на система за контрол на достъпа, система за периметрова охрана по външния периметър и в ОРУ 110 КВ, сигнално охранителна техника СОТ в помещенията на подстанцията, система за видеонаблюдение по външния периметър и пожароизвестителна система; сумата от 2155 лв. без ДДС – депозит гаранция за изпълнение на договор – т. 5.1 и законната лихва за забава върху нея, считано от 20.12.2020 г. до 08.09.2022 г.; 6530.27 лв. – мораторна лихва върху главницата по фактура № 1331/20.11.2020 г., начислена за периода 20.12.2020 г. – 08.09.2022 г.; сумата от 7498.88 лв. – начислен ДДС по фактура № 4000056963/29.04.2022 г. и сумата от 364.53 лв. – законна лихва върху дължимия ДДС, считано от датата на издаване /29.04.2022 г./ за периода на забавата до датата на завеждане на исковата молба.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответното ЕСО ЕАД оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. В тази връзка излага доводи, че необосновано се претендират 2 суми за допълнително извършени СМР. Оспорва твърденията на ищеца, че обектите са завършени в посочените от него срокове. В тази връзка от своя страна излага твърдения, че строежите са открити на 12.02.2020 г. с протоколи за открИ.е на строителна площадка, като следва спиране и продължаване на строежа. В писмо от 12.08.2020 г. възложителят е уведомил изпълнителя, че е в закъснение в извършване на СМР от 62 дни. Назначени са приемателни комисии със Заповед № 56 и № 57 от 21.01.2021г., като се констатира, че обектите не са приключени. С писмо от 01.04.2021 възложителят е уведомил изпълнителя относно просрочието и че не всички системи работят. Издадени са Заповеди за приемателни комисии № 24 и №25 от 07.05.2021г. и са изготвени протоколи за 72 часови проби, с което се приема, че обектите могат да бъдат въведени в редовна експлоатация. Ответникът твърди, че протоколите не са подписани от ищеца, защото оспорва констатираната в тях забава и цената за извършената работа. В писмо от 12.08.2020 г. възложителят уведомил изпълнителя, че е в закъснение от 62 дни, като в отговор последният е заявил, че е наясно, като посочва причини – форсмажорни обстоятелства. В писмо от 18.11.2021г. изпълнителят претендира за допълнително извършени СМР и лихви, което ответникът твърди, че оспорва. Сочи, че съгласно т. 3.1.2 от договорите фактурите се издават в 5-дневен срок след протокола, а издадените такива от изпълнителя са с дата 29.04.2022 г. и не отговарят на условията по договора като издадени без да са подписани протоколи за приемане на обектите и количествено стойностни сметки. В разменена кореспонденция между страните ответникът е посочил дължима цена по всеки договор от 34 000 лв., като оспорва претендираните суми главници по договорите над посочената такава. Предвид така изложеното ответникът твърди, че изпълнителят е в забава при изпълнение на възложеното и неоснователно претендира за допълнителни СМР и лихви. Твърди, че освобождаването на гаранцията внесена от изпълнителя се дължи в 30-дневен срок от прекратяване на договора и окончателно приемане на обектите, като оспорва такова да е налице с оглед отказа на изпълнителя да подпише протоколите за това. По отношение на договорите за охрана с технически средства /СОТ/ оспорва да са относими към предмета на делото. Моли исковете да бъдат отхвърлени за стойностите по всеки от договорите над 34 000 лв., като бъде признато закъснението.

В отговора на исковата молба и в молба-уточнение към него от 08.02.2023 г. ответникът е направил възражение за прихващане обосновано с доводите за изпадане на изпълнителя в забава, а именно със сумите за неустойка за забава по всеки от договорите, като твърди, че съгласно т. 14.1 Раздел 14 от договора, изпълнителят дължи неустойка от 0.3% на ден върху стойността на договора, но не повече от 30%.

Претендираната неустойка по договора за обект Сандански, начислена за периода 09.08.2020 г. – 19.09.2020 г. е в размер на сумата от 4 182 лв. Претендираната неустойка по договора за обект С., начислена за периода 09.08.2020 г. – 20.11.2020 г. е в размер на сумата от 10 200 лв. – редуцирана до 30% от стойността на договора.

Ответникът е формирал претенциите си за сумите за неустойките на база цената по всеки от договорите от 34 000 лв. Прави възражение за прихващане на сумата в общ размер от 14 382 лв. от дължимата сума по исковите претенции, като двете насрещни задължения бъдат погасени до размера на по-малкото от тях.

По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок, в който ищецът излага, че с писмото от 14.08.2020 г. дружеството изпълнител е уведомило възложителя за причините, които са породили закъснението, като твърди, че се дължи на непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер. С оглед характера на договорите на сключени въз основа на проведена обществена поръчка, счита за приложим института на стопанската непоносимост, поради настъпилите непредвидени обстоятелства във връзка с ковид – пандемията в срока на 3 изпълнение на договорите. Установеното извънредно положение в Р България твърди да е довело до спиране на строителните дейности. В тази връзка ищецът поддържа първоначално изложеното от него относно констатираното в протоколите за предаване на завършените СМР дейности и отразеното за добро качество на работата. Излага твърдения и за изпадането на възложителя в забава за предоставяне на обектите, подлежащи на СМР и в която връзка оспорва заявеното възражение за прихващане.

Твърди, че с писмо от 28.09.2020 г. е дадена инструкция за промяна на проекта, касаещ подстанция С., за която се твърди от ответника, че изпълнението следва да приключи на 09.08.2020 г., което от своя страна твърди, че санира закъснението за изпълнение.

По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва изложеното от ищеца относно фактическите твърдения, като оспорва исковете по основание и размер. В тази връзка излага доводи, че съгласно чл. 306 ТЗ, ако длъжникът – в случая изпълнителят е в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила, каквото е сторил в писмото си с вх. № 826 от 17.08.2020 г. Поддържа, че обявеното извънредно положение не представлява непреодолима сила за изпълнение на договорите за строителство. Сочи, че при нееднократно отправени покани за подписване на приемателни протоколи от изпълнителя, последният отказвал, което го прави неизправна страна по договора, като не са налице предпоставките за плащането по фактурите и настъпването на падежа по тях и ответникът не е изпаднал в забава, като оспорва да дължи лихви за това. Сочи, че в кореспонденцията си възложителят категорично е заявил, че спазването на изискванията на проекта не следва да се счита за допълнителна работа. Моли предявените искове за главници и мораторна лихва да бъдат отхвърлени изцяло.