Решение № 15341 от 09.08.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15341 гр. София, 09.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110137623 по описа за 2024 година

Производството е за делба, във фазата за допускане на делба.

Ищцата М. Р. М. извежда субективните си права при твърдения, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 62 кв.м., с административен адрес:

*********************.

Същата навежда твърдения, че съсобствеността на страните е възникнала по силата на правна сделка и наследствено правоприемство и дарение и страните не могат доброволно да се поделят.

В исковата молба се сочи, че ищцата е придобила правото на собственост по силата на наследствено правоприемство от Т.П. А., а ответницата- по силата на правна сделкадоговор за дарение, скл. под формата на н.а. № 92, том III, рег. № 6642, дело № 199/ 2023г., по силата на която Р.П.Н. и П. Р. А.- Г. прехвърлили на ответницата правото на собственост върху ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот.

При изложените твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да допусне съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 62 кв.м., с административен адрес:

*********************, между М. Р. М. и Б. Р. С., при квоти: М. Р. М.- ¼ ид.ч. и Б. Р. С.- ¾ ид.ч.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответницата Б. Р. С. е подала отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на иска за делба.

1

В обобщение, ответницата счита, че не са налице предпоставките за допускане на делба на недвижимия имот, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

С определение от 07.03.2025г. е приета и поставена на разглеждане предявената от М. Р.

М. против Б. Р. С. претенция за обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ апартамент, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 62 кв.м., с административен адрес: *********************, предявена под формата на привременни мерки, в размер на сумата 200 лева/ месечно.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По силата на съдебна спогодба, одобрена по гр. дело № 4684/ 1970г. по описа на Софийски районен съд, в изключителен дял на П.Н.П. е поставен югозападен апартамент, с адрес: ******************

От представеното удостоверение за наследници, изх. № 09297/ 28.09.2023г., изд. от С.О., район Подуяне, се установява, че П.Н.П. е починал на 03.08.2013г. и е оставил наследници по закон низходящите от първа степен Р.П.Н. и Т.П. А.. Последната е починала на 30.09.2020г. и е оставила наследници по закон низходящите от първа степен П. Р. А.- Г. и М.

Р. М..

Видно от н.а. за дарение на недвижим имот № 92/ 07.08.2023г., т. III, рег. № 6642, дело № 199/ 2023г., П. Р. А. Г. и Р.П.Н. са се разпоредили с притежаваните от тях ¾ ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент, с адрес: ************************, като са дарили същата на Б. Р. С..

От представения н.а. за собственост на идеална част от недвижим имот, придобит по давност- чл. 587, ал. 2 ГПК, № 163/ 24.09.2024г., т. I, рег. № 6128, дело № 120/ 2024г., Р.П.Н. е признат за собственик на ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот.

Относно упражняването на фактическа власт върху имота по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на св. М.Н.М., св. П. Р. А.- Г. и св. А.И.Е..

От показанията на св. М.М., съпруг на ищцата М. Р. М., се установява, че процесният недвижим имот се намира на първия етаж в двуетажна сграда. Свидетелят сочи, че към настоящия момент имотът се обитава от отв. Б. С., а преди това- от родителите Р.П.Н. и Н.Б.Н.. Същият твърди, че през 2021г. родителите на ответницата предложили на ищцата да прехвърли нейната част от имота, като до съгласие за това не се стигнало. Свидетеля поддържа, че нито ищцата, нито нейната майка, са заявявали, че имотът е собственост изцяло на бащата на ответницата, нито че ще бъде предмет на разпоредителни сделки.

От показанията на св. П. А.- Г., сестра на ищцата, се установява, че между майката на свидетелката и нейния брат (вуйчо на свидетелката и баща на ответницата) е имало уговорка относно имота за след смъртта на техните родители. Същата разяснява, че между майката на свидетелката и нейния брат е имало уговорка след смъртта на общите наследодатели да разпределят правото на собственост върху наследствените имоти, като процесният имот остане в собственост на брата на майката на свидетелката, а друг наследствен имот2 намиращ се в с. Чурек, в собственост на майката на свидетелката. Именно поради тази уговорка, свидетелката се разпоредила с нейния дял в имота, като дарила същуя на ответницата. Свидетелката сочи, че към настоящия момент имотът се обитава от ответницата. Същата поддържа, че до предявяване на иска нито ищцата, нито нейната майка са предявявали претенции към имота. Според свидетелката, когато научила, че ищцата е предявила претенции по отношение на имота, споделила за уговорката между тяхната майка и нейния брат. Същата твърди, че не знае за разговор между ищцата и родителите на ответницата по повод процесния имот.

От показанията на св. А.Е. се установява, че същата живее в съседен имот на процесния.

Свидетелката сочи, че знае, че между майката на ищцата и нейния брат (баща на ответницата) е имало уговорка, съгласно която процесният имот да остане в собственост на бащата на ответницата, а в собственост на майката на ищцата- имот, намиращ се в с. Чурек.

Същата твърди, че не е виждала ищцата и съпругът да са посещавали имота, като по отношение на ищцата сочи, че не е посещавала имота от времето, когато е била ученичка.

Свидетелката разяснява, че ремонтни дейности в имота са извършени от ответницата, а преди това- от нейните родители. Сочи, че когато е разговаряла с бащата на ответницата, същият се е представял като собственик на имота.

Съдът счита, че следва да бъде дадена вяра на показанията на св. П. А.- Г. и св. А.Е..

Същите са последователни, логични, кореспондират помежду си по отношение на правнорелевантните факти. На следващо място, свидетелите са възприели непосредствено правнорелевантните факти, възприели са вярно същите и са способни да ги възпроизведат добросъвестно при даване на показания пред съда. Съдът не кредитира показанията на св.

Милев. Същите противоречат на показанията на св. П. А.- Г. и св. А.Е., които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

Релевантните към предмета на делото са обстоятелствата има ли съсобственост между страните по отношение на процесните имоти, съответно какъв е дела на всеки от съсобствениците в имота.

Конкретиката на случая сочи, че П.Н.П. е придобила правото на собственост върху недвижимия имот- апартамент, с административен адрес: *********************, по силата на съдебна спогодба. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила съдебно решение и с нея се разрешава със сила на пресъдено нещо правния спор или част от него, и по този начин съдът се десезира от разглеждането му. С оглед изложеното, с посочения договор е прекратена съществуващата между страните съсобственост, като идеалните части, които притежават съсобствениците са се превърнали в право на собственост върху реално определен обект- апартамент.

П.Н.П. е починал на 03.08.2013г. и е оставил наследници по закон низходящите от първа степен Р.П.Н. и Т.П. А.. Последната е починала на 30.09.2020г. и е оставила наследници по 3 закон низходящите от първа степен П. Р. А.- Г. и М. Р. М.. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части. С откриване на наследството на П.Н.П. низходящите му от първа степен са придобили по ½ ид.ч. от наследството му. Съобразявайки разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, низходящи от първа степен на Т.П. А. са придобили по ½ ид.ч. от наследството .

Установява се, че на 07.08.2023г. П. Р. А. и Р.П.Н. са се разпоредили чрез правна сделкадарение с правото на собственост върху притежаваните от тях идеални части от процесния недвижим имот, като са дарили същите на Б. Р. С.. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора.

Относно възражението за придобиване на идеалната част на ищцата по давност:

Посоченото възражение е аргументирано с доводи, че владението върху имота е предадено на Р.П.Н. въз основа на уговорка между Р.П.Н. и Т.П. А. (наследници на П.Н.П.).

Владението по легалното определение на чл. 68 ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, т.е. действията които извършва владелецът покриват по съдържание правомощието на собственика. В случая не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ответницата упражнява фактическа власт върху процесния недвижим имот, а преди това фактическата власт върху имота се е упражнявала от нейните родители.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот.

В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че ако владението му е било предадено от един от съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключва владението на останалите по отношение на частта на този съсобственик. Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот 4 другиму, следва да се приеме, че е последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя. В т.см. решение № 32/ 08.02.2016г. по гр. дело № 4591/ 2015г. на ВКС, I г. о., ГК. Предаването на владението не представлява формален акт, допустимо е установяването му чрез свидетелски показания.

Правнорелевантният факт, че между Р.П.Н. и Т.П. А. е съществувала уговорка за предаване на владението върху процесния недвижим имот на Р.П.Н. се установява от събраните гласни доказателствени средства, чрез показанията на св. П. А.- Г. и св. А.Е.. От показанията на св. П. А.- Г. се установява, че приживе на общия наследодател на страните П.Н.П. между Р.П.Н. и Т.П. А. е постигнато съгласие след смъртта на П.Н.П. процесният имот да остане в собственост на Р.П.Н.. Св. А.Е. сочи, че знае от Р.Н. и Т. А., че между тях има съгласие процесният имот да остане в собственост на Р.Н.. Следователно, като начало на периода на упражняване на владение на частта на ищцата от Р.П. следва да се приеме датата на смъртта на общия наследодател- 03.08.2013г.