Решение № 1752 от 14.04.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1752

Пазарджик, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20267150700275 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Н. В. А., [ЕГН], от гр. Велинград, [улица], чрез адвокат С. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2176401 от 05.03.2026 г., издадена от М. Р. Е., на длъжност младши автоконтрольор към РУ – Велинград, към Областната дирекция на МВР – Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е немотивирана. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът - М. Р. Е., на длъжност младши автоконтрольор към РУ – Велинград, към Областната дирекция на МВР – Пазарджик, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.03.2026 г. в гр. Велинград, на [улица], срещу номер 114, с посока на движение към [жк], Н. В. А. управлявал лек автомобил марка „Ланча“, модел „Либра“, рег. № [рег. номер], собственост на В. К. Х.. Установено е, че от 03.02.2026 г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка, против водача е съставен акт за установяване на административно нарушение: за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Впоследствие е издадена оспорената ЗЗПАМ, в която е описано извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Поради това, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 149, ал.1 АПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът намира, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган съобразно с изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, както е в случая. Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържа съществените реквизити, визирани в чл. 59 от АПК, включително фактическите и правни основания за издаването й.

Чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца.

От събраните доказателства е безспорно установено, че в рамките на същия ден (05.03.2026 г., 15:57 часа) за лекия автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, а от приложената справка от автоматизираната информационна система на МВР се установява още, че на 07.03.2026 г., 09:14 часа – е отразено служебно възстановяване на регистрацията на автомобила поради наличие на валидна застраховка.

При тези данни съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно който, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Такъв нов факт е налице (сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“), осъществен след издаване на административния акт, който обективно административния орган не би могъл да предвиди и да се съобрази с него.

Предвид разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, след като вече е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, то продължава действието на приложената ПАМ се явява незаконосъобразно поради противоречие с целта на закона, тъй като причината, послужила като основание за прилагането й е била отстранена незабавно след нейното установяване. Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП имат превантивен и преустановителен характер. Те не представляват санкция за вече извършено административно нарушение, а средство за предотвратяване или преустановяване на нарушение и за гарантиране на безопасността на движението по пътищата. Именно поради това тяхното прилагане следва да бъде съобразено с конкретната фактическа обстановка и с необходимостта от защита на обществения интерес, който законът цели да охранява.

В случая установеното нарушение е било преодоляно в рамките на същия ден. При тези обстоятелства продължаващото действие на мярката "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" не допринася за постигане на целите на закона, тъй като противоправното състояние вече не съществува и липсва опасност от неговото продължаване.

Следва да се отчете и че законодателят е предвидил различни правни последици за подобно поведение. При липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са уредени специални принудителни административни мерки – по чл. 171, т. 1, б. „е“ и „з“ от ЗДвП спрямо водача и по чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП спрямо самото пътно превозно средство – до отстраняване на нарушението. Отделно от това, при управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, законът предвижда и административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а в определени хипотези подобно поведение може да осъществява и състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Наличието на тази многостепенна правна уредба налага принудителните административни мерки да се прилагат с оглед конкретните факти и тяхната превантивна цел, а не механично. Когато противоправното състояние е вече преодоляно и липсва опасност от неговото продължаване, прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП губи своята превантивна и преустановителна функция и на практика се превръща в допълнителна санкция за вече извършеното нарушение, което е несъвместимо с правната природа на принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП.

При тази фактическа обстановка следва да бъде съобразен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, съгласно който административните актове следва да ограничават правата и законните интереси на гражданите само доколкото това е необходимо за постигане на целта, за която са издадени. В конкретния случай противоправното състояние е било преустановено незабавно, поради което продължаващото действие на мярката води до ограничаване на правата на жалбоподателя без да е налице реална необходимост от административна принуда.

От изложеното съдът приема, че оспорената заповед се явява издадена в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото, е основателно своевременно предявеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски. В тази насока направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неотносимо, защото такова не е заплащано, а процесуалното представителство е осъществено на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата), което съответства на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

За да се произнесе по искането за разноски съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата и чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на безплатно правно съдействие и защита полагащото се възнаграждение се определя от съда като се прилага чл. 36, ал. 3 и 4 от ЗА. Критериите посочени в ал. 3 от цитираната разпоредба са: 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Проведено е само едно открито съдебно заседание, като всички относими доказателства се съдържат в административната преписка, която е изискана от съда, тъй като жалбата подадена директно пред съда, а не чрез административния орган, както повелява чл. 152, ал. 1 от АПК. Доколкото по силата на закона оспорената заповед е била с предварително изпълнение, то същото е спряно от съда с Определение № 1125 от 12.03.2026 г., следователно липсва засягане на интереса на жалбоподателя в значителна степен. В тази насока следва да се отчетат действията на адвоката като такива извършени при условията на спешност. По отношение на квалификацията, опита и специализацията на адвоката доказателства не са представени, което е в негова тежест, предвид характера на искането за присъждане на разноски.

Като съобрази законовите критерии, както и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС съдът определя адвокатско възнаграждение в размер от 200 евро.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат заплатени от ОД на МВР – Пазарджик в размер на 205,11 евро, равняващи се на 401,16 лева, както следва: 200 евро адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С. Й. М. от Адвокатска колегия – Пазарджик за осъществено процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и 5,11 евро държавна такса.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2176401 от 05.03.2026 г., издадена от М. Р. Е., на длъжност младши автоконтрольор към РУ – Велинград, към Областната дирекция на МВР – Пазарджик.

ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик да заплати на адвокат С. Й. М. от Адвокатска колегия – Пазарджик сумата от 200,00 (двеста) евро, равняваща се на 391,17 лева (триста деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки), за осъществено процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик да заплати на Н. В. А., [ЕГН], от гр. Велинград, [улица]сумата от 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента), равняваща се на 10,00 (десет) лева, разноски по делото

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия:

(П)