Решение № 4026 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4026 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100502749 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 21418/29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 46 937/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, е ОСЪДЕН ответникът Д. С. Д. да заплати на ищцата Д. К.

Г. сумата от 3 000 лв., заявена като частична претенция от вземане в пълен размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправни деяния на ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 22.08.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.

Срещу решението в срок е подадена въззивна жалба лично от Д. С. Д. с вх. № 3365/05.01.2024 г. Излага, че съдът неправилно е дал вяра на показанията на свидетелите, като никога не е виждал свид. Г.. Ищцата подава жалби срещу въззивника, с което осъществявала натиск срещу него. Оспорва да е подел инициативата за провеждане на видеоразговори с ищцата. Оспорва ищцата да го е молила да преустановят комуникацията. Съдът бил пренебрегнал обстоятелството, че срещу въззивника не са образувани ДП. Оспорва да е извършил соченото в исковата молба. Оспорва да има вина за нанесените на ищцата психически травми в юношеска възраст. Изпратеният от него колет през м. 03.2022 г. съдържал здрави вещи, а какво е станало с тях впоследствие не знае. Страните са имали и поддържали доброволно интимна връзка в периода 04.09.2021 г. – 15.10.2021 г. Към въззивната жалба прилага документи, които са налични по делото – молби и писмени доказателства, лингвистичен анализ.

Според писмо – изявление от 01.07.2024 г. и становище от 14.05.2025 г., входирани по ССЕВ по настоящото въззивно дело, то РП Елин Пелин е отказала да 1 образува ДП срещу въззивника. Въззивникът оспорва да е общувал по какъвто и да било начин с ищцата и да е извършил вмешателство в личното й пространство след м.

03.2022 г., когато разочарован от приключването на връзката им, е върнал в колет с подаръци от нея на майка й. Не оспорва да й е подарил картичка с любовни послания, но това станало в Казанлък през 2021 г. / а не през м. 06.2022 г. в Пловдив/, а през 2021 г. той и ищцата били в доброволна романтична връзка. Оспорва да е изпращал на ищцата обидни съобщения или съобщения по Месинджър, Вайбър/и-мейли, съдържащи изложение, внушения, споменаване или неуместни намеци относно приключилата им връзка. Изразява несъгласие с начина на изготвяне, съдържанието и заключението на Лингвистичен анализ относно него, с възложител ищцата, изготвен от професионален анализатор. Неправилно анализът го обрисувал като злобен и отмъстителен човек. Оспорва ищцата да му е заявила изрично, че не желае повече да общуват по какъвто и да било начин.

Въззиваемата Д. К. Г. подава отговор на въззивната жалба от 01.03.2024 г. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Като правилно решението следва да бъде потвърдено.

Предявен е от Д. К. Г. против Д. С. Д. осъдителен иск с правно основание чл.

45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв., заявена като частична претенция от вземане в пълен размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправни деяния на ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 22.08.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.

Ищцата твърди, че в края на 2020 г. живяла в Америка и установила интернет познанство с ответника, който живеел в България. Двамата често общували по интернет и след като ответникът й споделил, че има здравословни проблеми, тя го подпомогнала финансово. През м. 10.2021 г. ищцата се прибрала за кратко в България и се срещнала с ответника. След това обаче се върнала в САЩ и изрично заявила на ответника, че не желае повече да общува с него.

Въпреки това обаче ответникът я притеснявал – звънял й по телефона, писал й във Фейсбук и Вайбър и по и-мейл. През м. 03.2022 г. ищцата се прибрала в България с приятеля си. По това време майката на ищцата получила колет със счупени и натрошени вещи. Колетът бил изпратен от ответника до майката на ищцата, което ищцата узнала и се притеснила. Също така, излага се в исковата молба, че ответникът изпратил на ищцата по и-мейл писма с грубо и неприлично съдържание.

В началото на м. 06.2022 г. ищцата отишла на почивка с приятеля си в Пловдив и те отседнали в Airbnb квартира. Когато отишли на място, установили, че квартирата е отворена, вратата е отключена, а на оградата е закачена картичка с любовно послание от ответника за ищцата. Също така ищцата видяла ответника близо до квартирата.

Ответникът й изпратил Вайбър съобщение, според което е бил до квартирата, знаел кодовете – ключове за достъп. Ищцата подала сигнал по полицията, след което ответникът престанал да я търси за известно време, но след това подновил 2 изпращането на и-мейли, в които сочел, че ако не е жив, то виновна би била ищцата.

Вследствие на поведението на ответника ищцата била тревожна, стресирана и унизена. Предявява иска за поправяне на неимуществените вреди.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Твърди да е бил в интимна връзка с ищцата в периода м. 09. – м. 10.2021 г., когато били заедно на почивка на море. Именно тогава тя му предоставила достъп до и-мейл адреса си.

Оспорва обаче да е тормозил ищцата, да й е изпращал съобщения с обидно или неуместно съдържание, да й е писал по и-мейла. Не спори да върнал подаръците на ищцата на майка й в колет, но вещите били в добро състояние.

Съдът намира следното. Ищцата представя с исковата молба съобщения по Месинджър между ответника, от една страна, и майката на ищцата, от друга.

Представя и и-мейл от 30.03.2022 г., от “Д.“ до “Дея“, в който се съдържат емоционално натоварени и неуместни изявления от личен характер. Представени са и избрани от ищцата извлечения/скрийшоти със сходно съдържание с посочена в тях дата 23 март и 2 април без година. Представено е и извлечение от Вайбър кореспонденция без дата на него /датата е посочена като твърдение/. Приложени са и разпечатки от и-мейл съобщения с посочена в тях дата 18.06.2022 г. от “Д.“ до “Дея“, в които се съдържа признание за романтични чувства.

Ответникът е оспорил всички тези доказателства с отговора на исковата молба.

Ищцата не доказа тяхната цялостна достоверност – авторство, съдържание, дата на създаване и изпращане, както и че ответникът е техен автор. Поради това съдът намира, че е останало неустановено и недоказано ответникът да е автор на тези съобщения, да ги е изпращал на ищцата, ищцата да ги е получила, и-мейл адресът да е на ответника.

Страните обаче не спорят, че известно време ищцата от Америка и ответникът от България са общували по интернет.

Не е спорно и че през есента на 2021 г. ищцата се е прибрала за кратко в България от Америка и се запознала с ответника на живо, т.к. преди това са общували само отдалечено. Не спори и че го е подпомогнала финансово за медицински грижи.

Ищцата твърди, че е отлетяла обратно за Америка преди края на 2021 г. /непосочена точно дата в исковата молба/. Страните не спорят, че ищцата се е завърнала в САЩ след краткия й престой в България през есента на 2021 г.

С отговора на исковата молба от 30.10.2023 г. ответникът не спори, че е имал достъп до и-мейла и паролите на ищцата, понеже тя доброволно му ги била предоставила в периода м. 09.2021 г. – м. 10.2021 г., в който период според ответника те били в романтична връзка.

Установява се от Постановление от 14.12.2022 г. по пр.пр. № 12351/2022 г. по описа на РП Стара Загора, че в хода на проверката, образувана по сигнал от ищцата от 07.07.2022 г. за тормоз, на ответника са били снети обяснения. За целите на проверката тогава ответникът е заявил и признал следното.

На първо място, ответникът е твърдял, че в периода м. 09.2021 г. – м. 10.2021 г. е поддържал интимна връзка с ищцата и били на море заедно / което твърдение се съдържа и в писмо до ОДМВР Ст. Загора от 01.06.2023 г., приложено към въззивната жалба/. След края на почивката ответникът по негови твърдения я изпратил до летище София, за да се върне тя в Америка, но си обещали да се чакат. Твърденията на ответника за естеството на връзката им и относно това какви са били уговорките им при заминаването на ищцата за САЩ са останали недоказани по несъмнен начин.

3

Ответникът е оспорил представените с исковата молба извлечения от Вайбър и Месинджър кореспондения, както и и-мейлите. От показанията на свидетелите – свид.

Г., съпруг на ищцата, и свид. Ч. – майка на ищцата, чиито показания съдът напълно кредитира, не се установява нещо различно от предоставяне на парична помощ и приятелски отношения.

При снемането на обясненията за целите на проверката обаче ответникът е признал, че в края на 2021 г. /или след заминаването на ищцата за Америка / то тя му е заявила изрично, че желае да “прекратят“ връзката си. Или ответникът признава, че след м. 10.2021 г. ищцата му е заявила изрично, че желае прекратяване на отношенията между тях, от каквото и естество те да са били. Последното не влияе пряко на изхода на спора и на изводите на съда. Както и да са се развили отношенията между ищцата и ответника, то се установи, че те двамата са били близки в определен период от време. След един определен момент обаче ищцата изрично е заявила на ответника, че не желае комуникацията да продължава.

Установява се от показанията на свид. Ч., които съдът напълно кредитира, а и ответникът изрично заявява това с негов сигнал до МВР от дата 02.08.2023 г.

/приложен към отговора на исковата молба от 30.10.2023 г., в срока по чл. 131 ГПК/, че ответникът съзнателно и целено е опаковал получени от него подаръци от ищцата в колет и ги е изплатил на адреса на майка й – свид. Ч.. Това е станало през м. 03.2022 г., когато ищцата сочи, че се е прибрала в България с приятеля си. Според изложеното в сигнала от 02.08.2023 г., то ответникът бил наскърбен и решил да върне подаръците.

Ответникът въззивник не отрича изпращането им, но твърди вещите – картина, слушалка, книги, плюшени играчки и филтри, да са били изпратени в задоволителен вид; отрича да е ги чупил или унищожавал. Излага, че не знае в какво състояние са пристигнали на адреса. Установява се обаче от показанията на свид. Ч., че е получила колет от ответника, който е съдържал нарязани и изпотрошени предмети. Съдът намира за установено част от предметите да са били нарязани.

Така, съдът намира за установено, че след като ищцата изрично е заявила на ответника в края на 2021 г., че желае преустановяване на всякакво общуване с него, вкл. посредоством и-мейл, Вайбъри пр., то той е продължил да осъществява нежелано вмешателство в личното й пространство и това на близките й. Изпратил е през м.

03.2022 г. колет с изпочупени и унищожени вещи на един от най-близките й хора – нейната майка, което неминуемо е достигнало до знанието на ищцата.

На следващо място, установява се от Постановление от 14.12.2022 г., че ответникът е признал в хода на проверката, че е използвал познатите му пароли за имейла на ищцата.

С отговора на исковата молба ответникът също не спори, че доброволно са му предоставени паролите. Държането на определена чужда парола за и-мейл е нещо напълно различно от фактическото й използване, за да се достъпи до чужд и-мейл адрес без позволение и да се почерпи неразрешено лична информация.

Използвайки известната нему парола за и-мейла на ищцата, ответникът без нейно знание и позволение е достъпил до ел. пощата й и е узнал за резервация на квартира о т AirBnB в Пловдив на нейно име. Установява се от и-мейл от наемодателите от AirBnB от 29.05.2022 г., че действително такава резервация е направена и квартирата се отваря с код за достъп, който е в и-мейла – този, до който ответникът не оспорва да е имал достъп. Изпратеният от наемодателите от AirBnB код за отключване съставлява ключ, средство, с което всяко едно лице би могло безпроблемно да влезе в квартирата, за която е уговорено и осигурено ползвателите на услугата AirBnB да влизат чрез кода.