Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1768 от 09.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4787/2022
Вид
Протокол № 1768
Подписан
09.03.2023
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1768 гр. София, 09.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Вяра Евг. Баева

Сложи за разглеждане докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски

Гражданско дело № 20221100104787 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ А. А. К., редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ „М.“ АД, редовно призован, представлява се от юрк. Т. и адв. К. с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК ДОКЛАДВА иска и дава възможност на ответника да вземе становище по доклада:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският градски съд е сезиран с искова молбас предявен иск от А. А. К., ЕГН ********** от гр. София, срещу М. АД ЕИК ****, гр. София, за признаване за установено, чемежду него и ответника не съществуват облигационни отношения, и не дължи сумата от 118 495 лв., във връзка с договори за цесия от 10.12.2012 г., 04.12.2012г., 21.06.2012 г. и 22.06.2015 г., или на каквото и да е друго основание, евентуално че претендираното от страна на М. АД ЕИК **** вземане в общ размер на 118 495 лв, е погасено по давност към датата на предявяване на настоящите искове. В исковата молба са налице твърения, че в продължение на определен период от време получил множество позвънявания, както и писмени покани от неизвестни за него лица, които се представяли за упълномощени от М.

АД ЕИК **** служители, които му отправили различни по размер претенции да им заплати определени суми. Така узнал, че ответникът претендира да е него кредитор. При извършена от него справка в ЦКР при БНБ се оказало, че наистина ответникът М. АД ЕИК **** подавал ежемесечно в този регистър информация, че му дължи 15 319.11 лв., и се счита за негов кредитор на основание договор за цесия от 10.12.2012г. До настоящия момент не е уведомяван за сключването на договор за цесия, няма представа кой какво вземане е прехвърлил на ответника, за да го претендира от него. Въпреки това се свързал с ответника с желание да уредят отношенията си по повод на тази негова претенция, но се оказало, че М.

АД ЕИК **** освен сумата, за която подава информация, че им дължи, в ЦКР и други суми, 1 както следва: 1. по придобито от тях вземане по потребителски кредит с предходен кредитор У. Б. претендират, че му дължи 25 907 лв. във връзка с договор за цесия от 04.12.2012 г; 2. по придобито от тях вземане по потребителски кредит с предходен кредитор М. Ю. банк, претендира, че им дължи 13 800лв. във връзка с договор за цесия от 21.06.2012 г.; 3. по придобито от тях вземане по потребителски кредит с предходен кредитор У. Б. претендират, че им дължи 63 468 лв. във връзка с договор за цесия от 22.06.2015г. Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане като доказателства за установяване на твърдените обстоятелства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Заявява, че оспорва иска неоснователен, както по основание, така и по размер. Твърди, че на първо място, между „У. Б.“ АД- в качеството му на кредитор и А. А. К. - в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № 3121550 от 29.10.2010 г. На 04.12.2012 г. между „ У. Б.“ АД и „М.“ АД е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който Банката прехвърля всички свои вземания, ведно с обезпеченията, във връзка с цитирания по - горе договор на последния и същият е новият кредитор по вземанията. Абсолютно несъстоятелно е твърдението на ищеца, че е разбрал за извършеното прехвърляне едва при „позвьняване, писмени покани от неизвестни лица“.

Непосредствено след извършената цесия „М.“ АД - в качеството му на пълномощник на „уникредит Б.“ АД е изпратил уведомително писмо до А. А. К., което прилагам като доказателство към настоящия отговор, ведно с обратна разписка, удостоверяваща получаването му през 2013 година. На второ място, поради неизпълнение от страна на длъжника, Банката инициира заповедно производство, като непосредствено след издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от гпк и Изпълнителен лист от 06.04.2012 г. по гр. дело Хо 16062 от 2012 г. по описа на Софийски районен съд, „У. Б.“ АД образува изпълнително дело Хо 5846/2012 г. по описа на чси Н.М., с per. № 841 от КЧСИ. С оглед на това, дружеството депозирало молба на 07.02.2013 г. до частния съдебен изпълнител за конституиране по делото като взискател. Алтернативно, ако съда счете иска за допустим, то счита, че предявения иск е неоснователен поради следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД „давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, с молба от 10.05.2012 г. „У. Б.“ АД образува изпълннтелно дело № 5845/2012 г. по описа на чси Н.М., с която са поискани да бъдат приложени определени изпълнителни способи, а именно: запор на трудово възнаграждение, запор на моторно превозно средство и други. На 06.06.2012 г. ЧСИ Н.М. налага запор върху откритите на името на ищеца банкови сметки в „У. Б.“ АД. На 11.07.2012 г. е наложен запор и върху банковите сметки в „Централна кооперативна банка“ АД. На 26.07.2012 г. „У. Б.“ АД депозира молба до частния съдебен изпълнител по горепосоченото дело за извършване на изпълнителни действия - запор на трудово вуъзнаграждение, опис на движими вещи и т.н. На 03.08.2012 г. е изпратена покана за принудително изпълнение за опис на движими вещи до А. К.. След извърщеното прехвърляне на вземания между Банката - в качеството на продавач и „М.“ АД - в качеството на купувач, на 07.02.2013 г. представляваното от мен дружество изпраща молба до ЧСИ Н.М. за конституиране по делото в качеството му на взискател с оглед настъпилото правоприемство. С постановление от 13.02.2013 г. „М.“ АД е конституиран по делото. На 28.11.2016 г. е изпратена молба до частния съдебен изпънител за опис на движимите вещи.

На 08.11.2017 г. е изпратена молба от взискателя до ЧСИ Н.М. за налагане на запор на банкови сметки и запор на трудово възнаграждение На първо място, между „У.

Б.“ АД - от една страна и Б.Л.Н., Е.Б. и А. А. К. - от друга страна е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) 31 от 03.08.2010 г. На 22.06.2015 г. между „ У. Б.“ АД и „М.“ АД е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който Банката прехвърля всички свои вземания, ведно с обезпеченията, във връзка цитирания договор на последния и същият е новият кредитор по вземанията. Абсолютно несъстоятелно е твърдението на ищеца, че е разбрал за извърщеното прехвърляне едва при „позвъняване, писмени покани от неизвестни 2 лица. Непосредствено след извършената цесия „М.“ АД - в качеството му на пълномоцщик на „уникредит Б.“ АД е изпратил уведомително писмо до ищеца. Съгласно чл. 116, буква „в„ от ЗЗД „давността се прекьсва с предприемане на действия по принудително изпълнение“. Както било споменато по-горе Банката /преди извършеното прехвърляне на вземания/ образува изпълнително дело № 8752/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б., с peг. No 838 от КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнително дело от 23.11.2011 г. са поискани да бъдат извършвани и определени изпълнителни действия. На 30.07.2012 г. отново е депозирана молба до частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия.

На 21.02.2012 г. са наложени запори върху банковите сметки на А. А. К.. На 25.06.2013 г. с молба взискателят иска да бъдат наложени запор на моторни превозни средстава, да бъде извършен опис и други спрямо длъжника. През 2014 г. е изпратена отново молба за извършване на действия от страна на „У. Б.“ АД. Непосредствено след извършената цесия между „У. Б.“ АД и „М.“ АД е нзпратена молба до ЧСИ М.Б. за конституиране на последния като взискател по изпълнителното дело. На 27.11.2017 г. дружество то депозирало молба до частния съдебен изпълнител за налагане не запор на банковите сметки на ищеца. Доколкото са налице предпоставките, предвидени в чл. 433, ал.

1 т. 8 от ГПК и след депозиране на молба от страна на ответника от 05.11.2018 г., ЧСИ М.Б. прекратил образуваното изпълнително дело под 8572/2011 г. Непоресредствено след прекратяване на изпълнително дело № 8572/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б., е образувано дело № 2218/2019 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Иска съда служебно да изиска изпълнително дело№ 8752/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б., изпълнително дело № 2218/2019 г. по описа на ЧСИ Н.М., изпълнително дело № 5846/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., както и ч.гр. д. № 39375/2011 г. по описа на Софийски районен съд и ч.гр. д. № 16062/2012 г. по описа на Софийски районен съд Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 вр. чл. 439 от ГПК. В тежест на всяка от страните е да докаже положителните факти, от които черпи права. Ищецът следва да докаже правния си интерес от предявяване на исковете, както и изтичане на предвидената в закона погасителна давност, а ответникът следва да докаже, че е кредитор на годно правно основание, размера на вземанията си, както и възраженията, свързани с прекъсване на давоността. Между страните не са налице факти, които да се признават и за които да бъде прието, че не подлежат на доказване. Приложените към исковата молба документи са допустими като доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото. Искането на ответника за изискване на копие на изпълнително дело № 8752/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б., изпълнително дело № 2218/2019 г. по описа на ЧСИ Н.М., изпълнително дело № 5846/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., както и ч.гр. д. № 39375/2011 г. по описа на Софийски районен съд и ч.гр. д. № 16062/2012 г. по описа на Софийски районен съд са основателни, поради връзка с предмета на делото.

Юрк. Т.: Относно доклада моля съда да допълни проекто - доклада доколкото в исковата молба са представени три обективно съединени правни искове, с оглед на което представляваното от мен дружество е взело становище по всеки един от тях. Моля да бъде допълнен доклада относно иск, отнасящ се за договор за потребителски кредит от 08.09.2010г. между ищеца А. К. и "М. Ю." ЕАД от с цена на иска, определена от ищеца

13 800 лева, по който е взето становище то страна на „М.“ АД в т. 2 от отговора на исковата молба. Моля да бъде отхвърлен иска като недопустим съгласно съображенията изложени в отговора, а евентуално ако счетете искът за допустим представляваното от мен дружество признава, че тези суми не се дължат с оглед на което моля разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Адв. К.: Моля да бъде допълнен прокто – доклада на делото. Ищеца не 3 се явява и ще искаме неприсъствено решение, доколкото не се явява, не се представлява, не е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на доклада.

ПРИЕМА представените до този момент писмени доказателства.

УКАЗВА на ответника, че във въпреки че в определението за насрочване е изискано изпълнителното дело, то поради грешка на деловодителя на състава съобщението от ЧСИ не е изпратено.

Юрк. Т.: Поддържам изцяло подаденият отговор на искова молба. Като доколкото в доклада служебно съдът е изискал три броя изпълнителни дела, два по описа на ЧСИ Н.М., едно по описа на ЧСИ М.Б. и два броя граждански дела по описа на Софийски Районен Съд и доколкото не се намират по кориците на по делото считам, че и за изясняване на фактите, доказателствените искания са допустими, с оглед на което моля делото да се отложи за друга дата, на което моля след предоставянето им.

Адв. К.: Аз бих искала да прекратите съдебното дирене и да постановите неприсъствено решение доколкото ищеца не се явява, не се представлява, не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие и е взел становище по отговора. И моля да ни бъдат присъдени направените разноски, за което е представен списък към депозирания отговор на искова молба.