Решение № 210 от 21.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Бургас, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря ПЕТЯ ХР. КОЛЕВА като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100500227 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Таг Сървисис“ ЕООД, ЕИК: 202483222, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, п.к. 8000, ж.к. Северна Промишлена зона ул. „Крайезерна“ № 121, представлявано от Управителя В. Д. К., чрез адвокат Радост Сребрева от БАК, с адрес на кантората: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 76, вх.2, ет.4 против Решение № 2475 от 21.11.2024 г., постановено по гр.дело № 4371/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на И. Д. Д., ЕГН **********, от гр.****, ж.к. „******“, бл.**, вх.**, ап.**, сумата от 933 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение по сключен между страните трудов договор от 23.11.2017г. и анекси към него от 01.01.2023 г. и 29.12.2023 г., за месец май 2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 28.06.2024 г. до окончателното изплащана на задължението, както и сумата от 500 лв.- разноски по делото.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивното дружество, което намира постановеното решение за незаконосъобразно, необосновано и недоказано. Оплакванията на страната се 1 отнасят до представените от ответната страна писмени доказателства и ангажираните гласни доказателства, като твърди, че е недоказано обстоятелството, че ищецът е полагал труд през процесния период. Изразява несъгласие със свидетелските показания, като открива разлика между писмените доказателства, че ищецът е назначен на длъжността „Капитан на кораб“ и свидетелските показания, че е изпълнявал длъжността „брегови съоръжения“. Посочва, че по делото не са събрани доказателства за преназначаване на страната на новата длъжност. Позовава се на приложените писмени доказателства, като сочи, че въззиваемият се е осигурявал в друго дружество, различно от ответника по делото. Излага съображения. Депозира становище по делото от 10.03.2025 г., с което иска от съда да разпореди представяне на оригиналите на оспорените от въззивника доказателства и открИ.е на производство по чл. 193 от ГПК, което искане е преклудирано по смисъла на чл. 266 от ГПК.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Д. Д., ЕГН **********,от гр. *****, чрез адвокат Кирил Киров от САК, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.“Св.Св. К. и Методий“ №37, ет.1, офис 7, с който моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди разноските по делото за въззивната инстанция. Счита, че първоинстанционният съд е направил внимателен анализ на фактическата обстановка и аргументирано и всеобхватно е оценил събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства въз основа на които е приложил правилно материалния и процесуалния закон. Позовава се на представените пред първата инстанция доказателства и на събраните от масивите на ТД-НАП и НОИ-Бургас.Посочва, че РС-Бургас е разпределил адекватно доказателствената тежест. Излага съображение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по иск с правно основание чл.128 от КТ.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

2

Видно от представените по делото писмени доказателства между страните е на лице трудово правоотношение, за което свидетелства представения трудов договор № 6/23.11.2017 г. Работникът съгласно представената длъжностна характеристика е назначен на длъжността „Капитан на кораб“, с основно месечно възнаграждение в размер на 731 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца за полагане на труда.

Договорено е още, че служителят следва да получава допълнително възнаграждение за трудов стаж, възлизащо на 0,6 % от трудовото възнаграждение за всяка прослужена година. Представени са Заповед за едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение от 29.12.2017 г. и две допълнителни споразумения съответно от 01.01.2023 г. и от 29.12.2023 г., като по последното е определено трудово възнаграждение в размер 933 лв.

Съобразно разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В тежест на работодателя е да докаже изплащането на възнаграждението.

Настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите на първата инстанция.

Съобразно нормите на чл. 62, ал.1 и ал. 3, във връзка с чл. 61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена форма, като за сключването, изменението и прекратяването му следва да бъде уведомен ТД на НАП от работодателя. В конкретния случай не само от представения писмен трудов договор и длъжностна характеристика към него, но и от представената справка по чл. 62, ал.5 от КТ и от извършената от първоинстанционния съд служебна справка, се установява, че процесното трудово правоотношение с въззиваемия И. Д. Д., ЕГН **********, не само е възникнало между страните, но е извършено вписване на трудовото правоотношение в регистрите на НАП и НОИ.

Тежестта за доказване по отношение изплащането на дължимото трудово възнаграждение в е тежест на работодателя, като нормата на чл. 270, ал.3 от КТ сочи, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или се превежда на влог в 3 посочена от работника банка.

Що се отнася до оплакванията на работодателя затова, че съдът не допускайки доказателствени искания е извършил процесуално нарушение, настоящата съдебна инстанция намира, че работодателят следва като икономически по-силна страна в правоотношението да води редовно всички документи във връзка с възникване, съществуване и прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите. В този смисъл, както е съобразила настоящата инстанция не са на лице условията за задължаване на работника да представи оригиналите на трудовия договор и длъжностната характеристика, които следва да се съхраняват от работодателя.

В обобщение следва да се каже, че са на лице необходимите предпоставки за уважаване на претенцията – наличие на трудов договор, сключен между страните, изпълнение на задълженията по така сключен трудов договор и неизпълнение на задължението на работодателя да заплати трудовото възнаграждение. От разпита на свидетеля С. Д. се установява, че той заедно с въззиваемия Д. са ходили на работа в ответното дружество през целия месец май, като не му е известно страната да е отсъствала от работа през месец май.

Въззивното дружество оспорва обстоятелството, че въззиваемият е престирал труд през претендирания период, като се позовава на свидетелските показания, че ищецът е назначен на длъжността“брегови съоръжения“, а съгласно писмените доказателства е заемал длъжността „Капитан на кораб“, като по трудов договор е определено място на работа- м/к Джъмбо.

Въззивникът сочи, че липсват данни за промяна на длъжностната характеристика на Д.. Настоящата инстанция намира оплакването за неоснователно. На първо място в отговора на исковата молба не е направено възражение в тази насока, поради което страната не може да се позовава на него едва пред въззивната инстанция. От друга страна свидетелските показания не сочат на изменение на трудовото правоотношение по смисъла на глава 5, раздел 10 от КТ- чл.118 и следващите от кодекса.Липсата на промяна в длъжностната характеристика в случая не е основание за отхвърляне на претенцията, още повече че и при нищожен трудов договор възнаграждение се дължи, ако е престиран труд.

Другото оплакване изложено във въззивната жалба е свързано с размера на дължимото трудово възнаграждение. Съобразно чл. 272 от КТ, 4 работодателят прави удръжки от трудовото възнаграждение на служителя, без негово съгласие за получени аванси, данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение. Практиката приема, че при присъждане на трудово възнаграждение, съдът следва да присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване, след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, но за целта в решението следва да се посочи дали сумата се присъжда като брутно трудово възнаграждение или съответно се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителни вноски. Съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е присъдил сумата от 933 лева – брутно трудово възнаграждение.

С оглед на изложеното, съдът намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, което налага потвърждаването му. С молба от 10.03.2025 г. въззивното дружество е възразило за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Съдът с оглед направеното възражение и като съобрази фактическата и правна сложност на делото намира, че договореното възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева не е прекомерно и не следва да бъде намалено. Възнаграждението е около минимума съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която съдът взима евентуално като ориентир при определяне на възнагражденията. Наредбата не обвързва съда при определяне на действително положените действия и усилия по делото и съответно стойност на адвокатското възнаграждение съобразно разясненията по прилагане на правото на ЕС, дадени с решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г. В този смисъл на дружеството следва да се присъди сумата от 500 лева разноски по делото.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2475/21.11.2024 г., постановено по гр. д.

№ 4371/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Таг Сървисис“ ЕООД, ЕИК: 202483222, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, п.к. 8000, ж.к. Северна Промишлена зона ул.

„Крайезерна“ № 121, представлявано от Управителя В. Д. К., чрез адвокат 5

Радост Сребрева от БАК, с адрес на кантората: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 76, вх.2, ет.4 да заплати на И. Д. Д., ЕГН **********, от гр.*****, ж.к.

„******“, бл.**, вх.**, ап.**, сумата от 500 лева – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6