Определение № 435 от 18.12.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 619/2024
- Вид
- Определение № 435
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 13.03.2025
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Антония Кирова Роглева, Радка Димова Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20245001000619 по описа за 2024 година С определение № 670/6.8.24 г., постановено по т.д. № 483/23 г. на ОС Стара Загора е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9333/11.07.2024 г., подадена от "Е." ЕООД за изменение на решение № 218/27.06.2024 г., постановено по същото дело в частта за разноските като неоснователна.
Частна жалба против горното определение е подадена от "Е." ЕООД с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Иска се определението да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което се уважи молбата за изменение на решение № 218/27.06.2024 г. по т.д. № 483/23 г. на ОС Стара Загора в частта му за разноските, като се присъдят разноски в полза на "Е." ЕООД и се отменят разноските, присъдени в полза на противната страна К. К. К..
Постъпил е отговор от К. К. К. чрез процесуален представител адв. Р., в който частната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
1
Пловдивски апелативен съд, след преценка относно правилността на обжалваното разпореждане и наведените в частната жалба доводи, намира за установено следното:
Частната жалба е допустима. Неправилно в обжалваното определение е указано, че същото не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 248, ал.3 от ГПК определението за изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото решение. В случая постановеното по делото решение не е окончателно, а подлежи на въззивно обжалване, при което този ред на обжалване е приложим и по отношение на определението по чл. 248 от ГПК. Без значение е обстоятелството, че решението не е обжалвано и е влязло в сила. Частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С постановеното решение № 218/27.06.2024 г. по т.д. № 483/23 г. на ОС Стара Загора е уважен отрицателен установенителен иск, предявен от К . К. К. против "Е." ЕООД, че ищецът не дължи на дружеството суми по договор за кредит поради погасяването им по давност. Прието е, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски по аргумент от чл.
78, ал.2 от ГПК, което становище е поддържано и в обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
Частният жалбоподател излага съображения, че не е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка излага доводи, че не е предприел каквито и да било действия за събиране на вземанията, предмет на иска – не е инициирал принудително изпълнение, съдебно производство, а се е дезинтересирал от принудителното удовлетворяване на вземанията. Счита, че отговорност за съдебни разноски възниква само ако са налице такива предприети действия за принудително събиране на вземанията, по отношение на които е изтекла погасителна давност. Излага доводи, че с изтичането на погасителната давност вземането продължава да съществува, като би могло да 2 бъде изпълнено доброволно, като се погасява само възможността за неговото принудително изпълнение; длъжникът само с неправомерното си поведение на неизпълнение на поетите задължения се е поставил в ситуация, в която над него да тегне угрозата на принудителното изпълнение, като отстраняването на тази угроза може да бъде осъществено единствено от него самия – чрез съответно изпълнение.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, поради което няма основание по чл. 78, ал.2 от ГПК разноските да бъдат поемани от ищеца, напротив, по аргумент от цитираната норма разноските правилно са възложени в тежест на ответното дружество.
Правният интерес от водене на установителния иск е обоснован с обстоятелството, че ищецът фигурира като длъжник в Централен кредитен регистър към БНБ по процесния договор за кредит, сключен с „П.Б./“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на ответното дружество; последното е подало справка в ЦКР на 18.04.16 г. за наличие на задължения на ищеца по този договор.
Установено е по делото, че ищецът е сезирал извънсъдебно ответното дружество за това, че вземанията са погасени по давност, като по делото е приложено писмо, изходящо от ответника, от 1.9.23 г., с което се дава информация за вземанията според данните при ответника, както и становище относно погасяването на задълженията по давност. В писмото са изложени аналогични съображения за това, че изтичането на срока на погасителната давност се погасява не самото задължение, а само възможността то да се търси по принудителен ред, поради което тези задължения са дължими; посочено е, че дружеството предлага гъвкави решения за изплащане на вземанията, като ищецът е приканен за сключване на споразумение при мислимо разсрочено плащане и т.н. Към отговора е приложено и уведомление за извършената цесия.
От изложеното е видно е, че ищецът извънсъдебно се е позовал на изтекла погасителната давност пред кредитора, а последният е отказал да предприеме действия за заличаване на задължението на това основание и 3 подаване на съответна справка в ЦКР, а напротив уведомил го е, че задължението продължава да съществува, като е предложил сключване на споразумение за разсрочено плащане или др. Съгласно чл. 19, ал.2 от Наредба № 22 от 16.7.09 г. за ЦКР информацията за кредитната задлъжнялост за клиентите включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период. След извънсъдебното позоваване на изтекла погасителна давност за кредитора е била открита възможността да отрази погасяването на задълженията по давност както в своето счетоводство, така и да подаде съответната справка за това пред ЦКР. В случая е проявено бездействие и подобни действия не са предприети, което именно е станало и повод за завеждане на делото.
В този смисъл са и съображенията на първоинстанционния съд в постановеното решение и същите се споделят изцяло от настоящата инстанция.
С обжалваното определение е прието и че няма основание за намаляване на намаляване на присъдените разноски с оглед поддържани доводи за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
С решението са присъдени разноски в общ размер на 5742.96 лв., от които 1742.96 лв. – платена ДТ и 4000 лв. – адвокатски хонорар.
Доказателства за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение са представени още с исковата молба – платежно нареждане.
Възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото е направено с отговора на исковата молба, като е поискано на основание чл. 78, ал.5 от ГПК да се присъди минимален размер на разноските за адвокатски хонорар.
Възражението не е уважено от първоинстанционния съд, като е прието, че платеното адвокатско възнаграждение е съобразено с нормата на чл. 7, ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В частната жалба се излагат оплаквания, че не е съобразена найновата съдебна практика, свързана и с решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело 4
С-438/22.
Настоящият въззивен състав на ПАС намира, че не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, като съобразява защитавания по делото интерес, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и всички извършени от процесуалния представител на страната действия във връзка с осъществяване на поетите задължения по договора за правна помощ.
Предвид посоченото обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 670/6.8.24 г., постановено по т.д. № 483/23 г. на ОС Стара Загора.
Определението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5