Определение № 426 от 18.09.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Бургас, 18.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500335 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от З. Б. Х., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. П. К. - *АК, срещу определение № 496/04.08.2025 год. по гр.д. № 99/2025 год. по описа на Сливенския окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на З. Б. Х., ЕГН **********, за освобождаването й от заплащане на разноски по делото.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради неправилна преценка от страна на съда на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Сочи се, че съдът не е отчел, че декларираният от ищцата по делото доход от сезонна работа - по 50 лв. на ден не е достатъчен за издръжка на ищцата и двете й малолетни деца, поради което същата е в невъзможност да покрие разноските по делото, които според неговия предмет се очаква да бъдат в значителен размер. Сочи се, че съдът не е извършил изискуема съпоставка на доходите и имущественото състояние на ищцата със следващите се по делото разноски, а като е отказал освобождаване от разноски, окръжният съд е надхвърлил духа на закона, тълкувайки го разширително. Направено е искане за отмяна на определението в обжалваната част и за освобождаване на ищцата от заплащането на разноски по делото.

Като взе предвид сезиращата настоящия съд частна жалба и събраните по делото доказателства, Бургаският апелативен съд намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, отговаря на изискванията на процесуалния закон за редовност и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното определение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му след надлежно сезиране, като същото е валидно и 1 допустимо в обжалваната част, но неправилно в тази част.

От приложената преписка се установява, че З. Б. Х., ЕГН ********** е конституирана в качеството на ищец по гр.д. № 99/2025 год. по описа на Сливенския окръжен съд след смърт на първоначалния ищец - малолетният й син Й. З. Б., в качеството й на негова майка и единствен негов наследник.

Предмет на предявения иск срещу застрахователя ЗК“Лев инс“АД - София е претенцията за ищцата за осъждане на ответника да й заплати сумата от 500 000 лв. - частичен иск от 600 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от Й. З. Б. неимуществени вреди, настъпили в резултат на телесни увреждания от ПТП на **.**.**** год. в гр. Я.

Ищцата З. Х. е направила искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК до окръжния съд за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси и разноски по делото, с приложена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че тя не притежава недвижимо имущество, МПС, влогове, не получава наеми, ренти и дивиденти, не осъществява търговска дейност. Единственият доход на ищцата съгласно декларацията е по 50 лв. на ден - от сезонна работа, като няма други източници на доходи. Ищцата е в добро здравословно състояние, самотна майка е, като отговаря за грижите и издръжката на две малолетни деца - Е. Б. и Х. Б.

При тези данни, с определението си по чл. 83, ал. 2 от ГПК окръжният съд е приел, че е установена невъзможността на ищцата да заплати държавна такса в размер на 20 000 лв., поради което я е освободил от задължението за заплащане на таксата, но не я е освободил от задължението за заплащане на разноски по делото, тъй като е в работоспособна възраст - 24 години, в добро здравословно състояние и може да работи за да заплати поне разноските по делото или част от тях.

При произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, след изясняване на общото материално състояние на страната, съдът е длъжен да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на съответната такса и разноски.

В случая се установи, че ищцата е единствен родител на две малолетни деца, не притежава имущество, като доходът й е непостоянен, а за летния сезон от три месеца, при сочения дневен размер от 50 лв., годишният доход на ищцата е около 4 600 лв., което е недостатъчно за покриване дори на собствената й и на двете малолетни деца издръжка. Следва да бъде отчетено и това, че в периода извън летния, организирането на работната сила на ищцата, твърде вероятно е затруднено с оглед необходимостта на полагане на грижи за децата, при липсата на данни за оказвана постоянна помощ от други лица при отглеждането им.

При запознаване с предмета на делото се установява, че съдебните разноски, които предстои да бъдат направени във връзка с необходимостта от ангажиране на специални знания на вещи лица и допускане на експертизи, ще бъдат в размери, които предвид имущественото и материално състояние на ищцата, явно са извън възможностите й да ги заплати.

Ето защо настоящият съд намира, че са налице предпоставките по чл. 83, 2 ал. 2 от ГПК за освобождаване на ищцата и от задължението за заплащане на разноски по делото.

Като е стигнал до различни правни изводи, Сливенският окръжен съд е постановил неправилно определение в обжалваната част, поради което в тази част определението следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество с освобождаване на молителката-ищца по делото и от задължението за внасяне на съдебни разноски.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, определение № 496/04.08.2025 год. по гр.д. № 99/2025 год. по описа на Сливенския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на З. Б. Х., ЕГН **********, за освобождаването й от заплащане на разноски по делото, КАТО ВМЕСТО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА З. Б. Х., ЕГН ********** от задължението за заплащане на съдебни разноски по гр.д. № 99/2025 год. по описа на Сливенския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Бургас, 18.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500335 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от З. Б. Х., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. П. К. - *АК, срещу определение № 496/04.08.2025 год. по гр.д. № 99/2025 год. по описа на Сливенския окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на З. Б. Х., ЕГН **********, за освобождаването й от заплащане на разноски по делото.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради неправилна преценка от страна на съда на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Сочи се, че съдът не е отчел, че декларираният от ищцата по делото доход от сезонна работа - по 50 лв. на ден не е достатъчен за издръжка на ищцата и двете й малолетни деца, поради което същата е в невъзможност да покрие разноските по делото, които според неговия предмет се очаква да бъдат в значителен размер. Сочи се, че съдът не е извършил изискуема съпоставка на доходите и имущественото състояние на ищцата със следващите се по делото разноски, а като е отказал освобождаване от разноски, окръжният съд е надхвърлил духа на закона, тълкувайки го разширително. Направено е искане за отмяна на определението в обжалваната част и за освобождаване на ищцата от заплащането на разноски по делото.

Като взе предвид сезиращата настоящия съд частна жалба и събраните по делото доказателства, Бургаският апелативен съд намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, отговаря на изискванията на процесуалния закон за редовност и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното определение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му след надлежно сезиране, като същото е валидно и 1 допустимо в обжалваната част, но неправилно в тази част.

От приложената преписка се установява, че З. Б. Х., ЕГН ********** е конституирана в качеството на ищец по гр.д. № 99/2025 год. по описа на Сливенския окръжен съд след смърт на първоначалния ищец - малолетният й син Й. З. Б., в качеството й на негова майка и единствен негов наследник.

Предмет на предявения иск срещу застрахователя ЗК“Лев инс“АД - София е претенцията за ищцата за осъждане на ответника да й заплати сумата от 500 000 лв. - частичен иск от 600 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от Й. З. Б. неимуществени вреди, настъпили в резултат на телесни увреждания от ПТП на **.**.**** год. в гр. Я.

Ищцата З. Х. е направила искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК до окръжния съд за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси и разноски по делото, с приложена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че тя не притежава недвижимо имущество, МПС, влогове, не получава наеми, ренти и дивиденти, не осъществява търговска дейност. Единственият доход на ищцата съгласно декларацията е по 50 лв. на ден - от сезонна работа, като няма други източници на доходи. Ищцата е в добро здравословно състояние, самотна майка е, като отговаря за грижите и издръжката на две малолетни деца - Е. Б. и Х. Б.

При тези данни, с определението си по чл. 83, ал. 2 от ГПК окръжният съд е приел, че е установена невъзможността на ищцата да заплати държавна такса в размер на 20 000 лв., поради което я е освободил от задължението за заплащане на таксата, но не я е освободил от задължението за заплащане на разноски по делото, тъй като е в работоспособна възраст - 24 години, в добро здравословно състояние и може да работи за да заплати поне разноските по делото или част от тях.

При произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, след изясняване на общото материално състояние на страната, съдът е длъжен да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на съответната такса и разноски.

В случая се установи, че ищцата е единствен родител на две малолетни деца, не притежава имущество, като доходът й е непостоянен, а за летния сезон от три месеца, при сочения дневен размер от 50 лв., годишният доход на ищцата е около 4 600 лв., което е недостатъчно за покриване дори на собствената й и на двете малолетни деца издръжка. Следва да бъде отчетено и това, че в периода извън летния, организирането на работната сила на ищцата, твърде вероятно е затруднено с оглед необходимостта на полагане на грижи за децата, при липсата на данни за оказвана постоянна помощ от други лица при отглеждането им.

При запознаване с предмета на делото се установява, че съдебните разноски, които предстои да бъдат направени във връзка с необходимостта от ангажиране на специални знания на вещи лица и допускане на експертизи, ще бъдат в размери, които предвид имущественото и материално състояние на ищцата, явно са извън възможностите й да ги заплати.

Ето защо настоящият съд намира, че са налице предпоставките по чл. 83, 2 ал. 2 от ГПК за освобождаване на ищцата и от задължението за заплащане на разноски по делото.

Като е стигнал до различни правни изводи, Сливенският окръжен съд е постановил неправилно определение в обжалваната част, поради което в тази част определението следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество с освобождаване на молителката-ищца по делото и от задължението за внасяне на съдебни разноски.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, определение № 496/04.08.2025 год. по гр.д. № 99/2025 год. по описа на Сливенския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на З. Б. Х., ЕГН **********, за освобождаването й от заплащане на разноски по делото, КАТО ВМЕСТО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА: