Решение № 661 от 22.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000502224 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Столична община/СО/ срещу решение № 2862/ 12.05.2025г.на СГС, ГО, 2 състав, постановено по гр. д. № 10181/24г. в частта, в която е уважен иск по чл.49 от ЗЗД за сумата от 50 000лв.

Жалбоподателят твърди, че в атакуваната от него част съдебният акт е неправилен и необоснован. Присъденият размер на обезщетение е изключително завишен. Искът не е доказан по безспорен начин. Ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдените от него факти. Налице са доказателства за пълно възстановяване на ищеца, без усложнения и допълнително лечение. Решението се основава изцяло на свидетелските показания, които са пристрастни и имат интерес да поддържат тезата на ищеца, като негови близки и благоприятен резултат за него. Съгласно медицинската експертиза възстановяването на ищеца е протекло в нормален период за такъв вид травма. Присъдената сума не съответства на принципа на справедливостта, на получената травма и икономическата обстановка. В първоинстанционното решение липсва оценка на обстоятелствата, обуславящи вредите.

1

За това ищецът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови друго като отхвърли изцяло предявения иск или да намали присъденото обезщетение .

В депозиран писмен отговор С. С. оспорва жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД. В исковата молба ищецът С. С. твърди, че на 09.01.2024г. около 15.30ч. и 16.00 ч. в гр. София е вървял по ул. „Рижки проход“ с посока от бул. „Н. Мушанов“ към Регионален център за социални грижи и срещу бл.210, вх. Г, стъпва в дълбока дупка на пътната настилка, образувана от разрушен и липсващ асфалт. В следствие на това пада и счупва закрито лявата си подбедрица. Бил е приет в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“, където след извършени изследвания е установено счупване на левия долен крайник и нужда от оперативна намеса. Поради липса на финансови средства е извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация с поставяне на гипсова шина. Изписан е на 15.01.2024г. с препоръки да не натоварва увредения крайник. Изпратен е в Специализирана болника за продължително лечение и рехабилитация- Бухово, където е приет на 15.01.2024г. и е изписан на 07.02.2024г. Там е проведено медикаментозно лечение. Травмата му е причинила значителни болки и страдания, които са били с голям интензитет през първите часове след настъпването й и по време на възстановяването. От момента на злополуката и досега изпитва болки в подбедрицата и ще изпитва такива и занапред при промяна на метеорологичните условия и при натоварване. Поддържа, че ответникът СО не е изпълнила задължението да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, който е нейна собственост, съгласно пар.7, ал.1 от ПЗРЗМСМА. Тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние съгласно чл.167 от ЗДвП и чл.30, ал.4 във вр. с чл.31 от ЗП. Затова моли съда да осъди ответника СО да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. в едно със законната лихва от 09.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 ,т.2 от ЗАдв.

2

Ответникът Столична община в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Счита, че в исковата молба не е посочено точно мястото, където е станал инцидентът. От представените доказателства не може да се установи начинът на настъпването му. Оспорва, че падането е настъпило по описания в исковата молба начин. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, а именно, че не е положил дължимата грижа като пешеходец при придвижването си. Претендираният размер на обезщетение е изключително завишен.

Не се спори, че на 09.01.2024г. в гр. София ищецът С. С. е претъпял инцидент, описан в исковата молба.

Безспорно е, а и видно от приетата и неоспорена епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“ е, че той е бил приет за лечение на 09.01.2024г. до 15.01.2024г. От 15.01.2024г. до 07.02.2024г е бил на лечение в СБПЛР-Бухово.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, относими към възлагането на дейност по поддръжката и ремонта на ул.

„Рижки проход“.

От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът е получил следната травма: счупване на големия пищял на лявата подбедрица в средната му част и е възможно като механизъм да бъде получено, така както е посочено в исковата молба. Лечението е било консервативно с гипсова имобилизация. При нормално протичане при такъв тип увреждания възстановяването е около 8 месеца, както е в случая. Фрактурата е причинила болки и страдания на пострадалия в продължение на 3 месеца, от които първите 15 дни са били с по-интензивен характер. При прегледа на 26.03.2025г. вещото лице е установило ограничен обем на движение в лявата коленна става при свиване от 80 градуса при норма 130 градуса. Ограничен обем движение в лявата глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса при норма 20 градуса и сваляне на ходилото надолу от 20 градуса при норма от 45 градуса. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, основаващо се на науката и професионалния опит на експерта.

3

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят В. е бил очевидец на инцидента. Познава ищеца. На 09.01.2024г. е видял как е настъпил инцидентът с него. Той е пресичал ул.

„Рижки проход“ и е влезнал в една дупка. Не е имало асфалт. Свидетелят му е оставил телефонния си номер. Дупката не е била сигнализирана и е била дълбока. Свидетелят описва мястото, където е станал инцидентът.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излага. Счита ги за достоверни и убедителни.

Между свидетеля и ищеца няма близки отношения, които да поставят под съмнение тяхната истинност. Те не влизат в противоречие с останалите събрани доказателства.

СГС е уважил иска за неимуществени вреди частично за сумата от 50 000 лв. като го е отхвърлил до пълния предявен размер. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.49 от ЗЗД.

Въззивния съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този, комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата.

В случая се претендира ангажиране на отговорността на Столична община, защото не е изпълнила 4 задължението да поддържа пътното платно в изправност, така че да ползва безопасно. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958г./.

Ищецът твърди, че в резултат на бездействие на СО, изразяващо се в неподдържането на пътното платно, е настъпил процесният инцидент.

Възложителят на работата следва да отговаря за виновното неизпълнение на задълженията от страна на лицето, на което е възложено да поддържа общинските пътища. Общинска собственост са общинските пътища, улиците и булевардите. Това е записано в чл.8, ал.3 от Закона за пътищата/ЗП/.

Съгласно чл.31 от него изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на общината. Съгласно чл.167 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя имат задължението да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно възникнало препятствие. Не се спори, че инцидентът с ищеца е станал на пътното платно на ул. „Рижки проход“ в гр. София. Поддържането му в изправност попада в задължението на собственика Столична община, изразяващо се целогодишно да е във вид, в който да може да се използва по предназначение. Столична община има задължението, вменено и от ЗОбС да полага грижата на добрия стопанин при поддържането на общинската собственост- чл.11 от ЗОбС. Поради това следва да се приеме, че има виновно и противоправно поведение, изразено чрез бездействие, на лица, на който СО е възложила поддържането на общинската инфраструктура. Пред въззивния съд не се спори по механизма на настъпване на травмата. Той се установява от показанията на свидетеля В., както и мястото на инцидента.

Т.е. установена е връзката между противоправното поведение и вредата. Столична община чрез своя процесуален представител, не е оспорила, че пътното платно, където е настъпил инцидента, е общинска собственост. Осъществен е фактическият състав на състава на деликтна отговорност по чл.49 от ЗЗД и СО е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. Нейната отговорност е гаранционно- обезпечителна, тъй като е за чужди виновни действия на лица, на които е възложила определена работа, в случая поддържането на пътното платно като част от общинската инфраструктура.

5

За

СО като пасивно матералноправно и процесуалноправно легитимирана страна, за да се освободи от отговорност, подлежи на доказване, че е изпълнила задължението си по поддържането и обезопасяване на общинската инфраструктура за движение, респективно пътното платно, така че тя да се ползва по предназначение и безопасно. Тя може да ангажира всички относими и допустими доказателства, които да обезпечат доказването на нейните възражения и твърдения.

Пред въззивния съд се спори относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.

Затова ищецът в настоящия процес е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и страдания. От заключението на медицинската експертиза се установява, че С. С. е получил счупване на големия пищял на лявата подбедрица в средната му част причинило му временно разстройство на здравето неопасно за живота. Фрактурата не е била многофрагментарна, а закрита. Лечението е било консервативно с гипсова имобилизация. Съдът, за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съобрази и възрастта на пострадалия- 32 години, както и че лечебният и възстановителният период е бил около 8 месеца, нормален за такъв вид травма. Инцидентът е създал на пострадалия затруднения в обичайния начин на живот, дискомфорт. Непосредствено след травмата е ползвал помощни средства, чрез които се е придвижвал. По – интензивни болки и страдания е изпитвал през първите 45 дни след инцидента. При определяне на обезщетението съдът отчита, че С. не е напълно възстановен 1 година след 6 инцидента. Има дефицит в обема на движение на коленната и глезенна става на левия долен крайник към момента на прегледа 26.03.2025г. Вещото лице при личния преглед е установило ограничен обем на движение в лявата коленна става при свиване от 80 градуса при норма 130 градуса. Ограничен обем движение в лявата глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса при норма 20 градуса и сваляне на ходилото надолу от 20 градуса при норма от 45 градуса. В битово отношение не зависи от чужда помощ.