Решение № 684 от 04.08.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Благоевград, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210103439 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Е. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., чрез пълномощника си адвокат Д. М. М. против „ВИВУС.БГ” ЕООД, с ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54 представлявано от З. С.

Р..

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № 9867888009, сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН ********** и „ВИВУС.БГ” ЕООД, с ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Д. Хаджикоцсв“ № 52-54 представлявано от З. С. Р., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, се иска от съда да прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в договора, сключен между Б. Е. Ц., с ЕГН ********** и „ВИВУС.БГ” ЕООД, с ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Д. Хаджикоцсв“ № 52-54 представлявано от З. С. Р.. Претендират се и сторените по делото разноски.

Твърди се, че на 05.09.2022 г. Б. Ц. е сключил договор за паричен заем № 9867888009 с „ВИВУС.БГ” ЕООД /с предишна фирма 4финанс/, по силата на който на ищецът е отпуснат заем в размер на 100,00 лева, при погасяване в срок до 05.10.2022 г. Твърди се, че на 05.09.2022 г. между страните е сключен анекс, с който е отпусната допълнителната сума в размер на 100,00 лева, с което таксата за бързо разглеждане се изменя в размер па 261,59 лв., като в посочения анекс към договор № 9867888009 кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49,50%, лихвен процент за кредита в размер на 40,88%, сума на лихвата за срока па договора 6,72 лв. Твърди се, че с оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на нар. 13 от ДР на ЗПП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на 3ПК. Счита се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като 1 в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг па ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от 3HK. Сочи се, че още със сключване на договора е посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване на договора. Излага се, че с невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, е които се стига до надхвърляно ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Сочи се, че с тези действия „ВИВУС.БГ” ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване па финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Смята се, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на ДиректИ. 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Смята се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Счита се, че посочването в договора на размер на ГОТ, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.

1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и но смисъла на правото на ЕС.

Счита се за нищожна клаузата, с която е уговорено, че Б. Ц. се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита. Счита се, че е нищожна и клаузата, с която е начислена такса експресно разглеждане. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за недействителна.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 28.02.2025 година. В указания от съда едномесечен срок на 31.03.2025 год. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Претендират се сторените в производството разноски. Прави се възражение на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

В депозираният писмен отговор на исковата молба не се оспорва, че на 05.09.2022 год. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458 като Кредитодател и Б. Е. Ц. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 9867888009 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя сума в размер на 100,00 лева, представляваща главница по кредита, за период от 30 дни и с падежна дата 05.10.2022 г., начислените такси и лихви по кредита са : договорна лихва в размер на 3,36 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 29,24 лева, общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 132,60 лева.

Ответникът описва цялата процедура по отпускане на кредита по ЗПФУР.

Не се оспорва, че на 05.09.2022 год. и съгласно т. 10 от Общите условия, между страните е сключен Анекс, по силата на който е била отпусната допълнителна сума главница в размер на 100,00 лева към Договора за кредит, като по този начин общото задължение се е изменило както следва: обща дължима сума на падежа - 261,59 лева, от които главница – 200,00 лева; договорна лихва - 6,72 лева и такса за бързо разглеждане - 54,87 лева. Твърди се, 2 че на 05.12.2022 год. е направено частично плащане в размер на 65,00 лева, с което е била погасена натрупаната до момента наказателна лихва за просрочие, а дължимата такса за бързо разглеждане е била намалена от 54,87 лева на 6,95 лв. Твърди се, че на 15.12.2022 год., Б. Е. Ц. е погасил изцяло задължението по кредита, като е заплатила сумата от 216,47 лева, осчетоводена като пълно погасяване и разпределена по пера както следва : 200,00 лева главница; 6,95 лева остатък за такса за Бързо разглеждане; 6,72 лева договорна лихва и 2,80 лева лихва за просрочие. Излага се, че в процесния случай, при съблюдаване принципа за свобода на договаряне, страните са се съгласили да сключат Договора за кредит с ГПР 49,5 %, отговарящ на законово допустимата граница. Сочи се, че в обхвата на така предвиденото ограничение законът не предвижда ограничение на отделните компоненти, от които може да се формира ГПР, нито налага задължителни такИ.. В този смисъл се сочи, че спазването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не изключва определяне на договорна възнаградителна лихва от 50 %, ако тя е единственият начисляван на потребителя разход от обхвата на ГПР, както е дефиниран по чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди се, че размерът на ГПР по Договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Счита се за неоснователно твърдението в исковата молба, а именно, че не са спазени императивните изисквания на закона, уреждащи ГПР.

Твърди се, че всички параметри по кредита са предварително известни и са предоставени по ясен и недвусмислен начин на потребителя още на етап преддоговрна информация - в Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, откъдето и ищецът е имал възможността да направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи Договора при така предвидените условия или не. В конкретния случай, се сочи, че при преценката дали такса „Бързо разглеждане“ представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на ДИРЕКТИ.

2008/48/ЕО, следва да се отчете дали са изпълнени кумулативно заложените условия : първо - дали тази такса се заплаща във връзка с договора за кредит; и второ - дали ползването на услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Сочи се, че първото условие таксата да се заплаща във връзка с договора не е налице, тъй като такса „Бързо разглеждане“ няма отношение нито към сключването на договора, нито към усвояването на кредита, нито към конкретните параметри на договора за кредит - сума по кредита, дължима срещу ползването й възнаградителна лихва и условия за определяне на лихвата. Излага се, че по съществото си таксата Бързо разглеждане представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която се предоставя на Кредитополучателя преди сключването на договора и която услуга няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит, отнасящи се до определянето на размера и заплащането на възнаграждението за ползване на предоставения паричен ресурс. Сочи се, че таксата за Бързо разглеждане е дължима за това, че Кредитоискателят изрично е заявил и се е възползвал от възможността Искането му за сключване на кредит да бъде разгледано приоритетно с правото да получи отговор в рамките на до петнадесет минути от получаване на искането, т.е. според ответника тази такса следва да възмезди усилията на кредитора за това, че ангажира приоритетно човешки и технически ресурс, в рамките на до 15 минути се извършват всички необходими проверки на данни и декларирани обстоятелства, които стандартно се осъществяват в рамките на до 7 дни от получаване на искането за отпускане на кредит. На следващо място се сочи, че такса „Бързо разглеждане“ няма задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Твърди се, че сключеният Договор за кредит не страда от релевираните пороци, респективно налице е валидно възникнало облигационно правоотношение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба, подадена от пълномощник се поддържат предявените искове. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД, редовно призован не се явява 3 представител, не е взето становище по същество на делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства – Договор за кредит № 9867888009, от дата 05.09.2022 година, СЕФ, Общи условия към договора за кредит и Анекс за допълнителнал сума от дата 05.09.2022 година към договора за кредит, се установява, че между тях е сключен Договор за кредит № 9867888009 от дата 05.09.2022 година при условията, на който страните са уговорили отпускането на заем в размер, при следните параметри на договора : размер на кредита : 100,00 лева; стандартен лихвен процент 40,97%; лихвен процент за срока на кредита - 40,88 %, годишен процент на разходите : 49,50%; сума на лихвата - 3,36 лева, такса за бързо разглеждане - 132,60 лева; дата на получаване на сумата по кредита - 05.09.2022 година, дата на връщане на сумата по кредита - 05.10.2022 година. В договора е уговорено, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя при негово искане.

Разпечатката съдържа 25 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7a2ee27-f90e-481f-abee-7554e755d2d9