Решение № 3564 от 09.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3564 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100509531 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. П., срещу решение № 791/26.01.2024г., постановено по гр.д. № 51253/2022г. по описа на СРС, 123-и състав, с което на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е осъден да заплати на ищеца ЗАД „Армеец“ АД, сумата 2 173.31 лева, представляваща регрес по щета № 30017030101008/2017г. с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 21.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 622.25 лева – обезщетение за забава върху същата главница за периода от 21.09.2019г. до 20.09.2022г. и на ищеца са присъдени разноски.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. По делото не било установено, че ПТП настъпило на републикански път I-7, посока от гр. Елхово към гр. Ямбол, разклон с. Тенево и по механизма, описан в исковата молба – по делото не били представени официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила, показанията на разпитания свидетел останали неподкрепени от други независими доказателства, налице били противоречия в декларираното пред застрахователя в уведомлението-декларация и изложеното от свидетеля при разпита му в о.с.з. Съдът не следвало да кредитира САТЕ – същата била 1 изготвена на базата на предположения и теоретични постановки, вещото лице преповторило показанията на свидетеля. В мотивите на СРС не били обсъдени писмените доказателства за извършени ремонтни действия в процесния пътен участък няколко месеца преди датата на ПТП, не бил обсъден и вида на щетите и техния размер. Видно било от описа на застрахователя, че предна дясна гума била за подмяна, а джантата – за ремонт. Повторният оглед в автосервиза бил извършен два месеца след ПТП, като искането на автосервиза било джантата да се отрази за подмяна, поради липсващо парче. С отговора на исковата молба ответникът оспорил размера на вредата, но СРС оставил и това му възражение без коментар. Не било обсъдено и възражението на ответника за техническа грешка при изчисляване на обезщетението – застрахователят начислил ДДС върху сума, върху която вече бил начислен ДДС – фактура № 69155/10.11.2017г., издадена от „Х и Г Сливен“ ООД и опис на щетите по претенция № 300117030101008/04.12.2017г. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство, чрез юрк. Ж., оспорва същата като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третите лица-помагачи на страната на ответника „Трейс Ямбол“ АД, „Технострой Инженеринг 99“ АД и „Трейс БГ“ ЕООД не заявяват становища във въззивното производство.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на постановеното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивният съд е приел за основателни въведените от въззивника възражения за допуснати от СРС процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, предвид на което със свое разпореждане е разпределил доказателствена тежест по исковете и е предоставил възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия. Страните, въпреки предоставената им възможност, не са заявили доказателствени искания във въззивното производство.

От представената по делото застрахователна полица № ********** от 18.04.2017г. се установява, че на посочената дата ищецът и „Порше Лизинг БГ“ ЕООД 2 сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за т.а. марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег.№ ****, с клауза „П - Пълно Каско“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 61 044.16 евро и период на покритие на застраховката от 27.04.2017г. до 26.04.2018г. Видно от съдържанието на полицата, застрахованият декларирал, че получил ОУ и специалните условия на застрахователя и бил запознат със същите. Съобразно съдържанието на ОУ, сключеният договор за имуществена застраховка с клауза „Пълно Каско“, покривал настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие от удар с неподвижни предмети и препятствия по пътното платно, нарушена цялост на пътното покритие и др. – р. III „Покрити рискове“, т. 12, вр. т. 8.3 ОУ. По делото е представен и добавък № 2/10.10.2017г. към горната застрахователна полица, с който правата и задълженията по същата били прехвърлени на „Зенон БГ“ ООД, предвид постъпило искане от това дружество и представено пред застрахователя свидетелство за регистрация на МПС № 008730221 (свидетелство за регистрация, част II, на л. 31 от преписката на делото на СРС).

По делото са събрани доказателства, от които се установява, че страните по застрахователния договор изпълнявали същия, ведно с представените по делото ОУ към него, в т.ч. на 09.11.2017г. застрахованият уведомил застрахователя със заявлениедекларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ за настъпили на същата дата при движение от гр. Елхово към гр. Ямбол, в района между разклоните за селата Бояново и Окоп, увреди на застрахования товарен автомобил марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег.№ ****, а именно предна дясна гума, в резултат от преминаване на автомобила през намираща се на пътното платно дълбока необозначена дупка, а застрахователят образувал щета № 30017030101008, извършил огледи, събрал доказателства, определил и изплатил застрахователно обезщетение. Доколкото застрахователният договор е търговска сделка, приложение намират правилата на Търговския закон и в частност чл. 293 ТЗ, според който неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. С арг. от нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, неспазването на формата за действителност може да доведе до нищожност на сключения договор само, ако има оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се позовава на нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Следователно трето лице също не би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните по същия може да се заключи, че те не са оспорвали действителността на изявленията си.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че никоя от страните по застрахователния договор не оспорила действителността на изявленията, а напротив - и двете страни изпълнявали 3 задълженията си по застрахователния договор, сключен със застрахователна полица застрахователна полица № ********** от 18.04.2017г. за имуществена застраховка „Каско“ и добавък № 2/10.10.2017г. към същата. Ето защо и ответникът АПИ не може да се позовава на недействителност поради липса на доказателства за заплатена от застрахования застрахователна премия, каквито възражения е въвел с отговора на исковата си молба.

О т писмените доказателства по делото – заявление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 09.11.2017г., подписано от св. К.А., писмо рег. № 105840-568/04.12.2017г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“, районен център-Бургас, изготвен от застрахователя приемо-предавателен протокол от 10.11.

2017г. за приета гума, фактура № 69155/1017г., издадена от „Х и Г Сливен“ ООД за нова гума, демонтаж и монтаж, баланс, на обща стойност 925 лева с ДДС, изготвени от застрахователя описи на щетите по претенция № 3001703101008 от 04.12.2017г. и от 19.01.2018г., и гласните такива, събрани чрез разпита на св. А. се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 09.11.2017г., привечер, застрахованото МПС претърпяло увреда. При движение по републикански път I-7, посока от Р Турция към гр. Ямбол, в района между разклоните за селата Бояново и Окоп, конкретно - при отбивката за с. Тенево, процесното застраховано МПС преминало през несигнализирана пълна с вода дупка, находяща се в дясната част на платното за движение. От преминаването през дупката била увредена предна дясна гума и джанта на автомобила. Същите вреди по застрахования автомобил от реализираното ПТП се установяват и от преписката по образуваната при ищеца щета № 3001703101008, в т.ч. приемо-предавателен протокол от 10.11.2017г., описи от 04.12.2017г. и от 19.01.2018г., фактури, възлагателно писмо, доклад по щета.

От писмените доказателства по делото – заявление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 09.11.2017г., писмо рег. № 105840-568/04.12.2017г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“, приемо-предавателен протокол от 10.11.2017г., фактури, изготвени от застрахователя описи на щетите по претенция № 3001703101008 от 04.12.2017г. и от 19.01.2018г., и гласните такива, събрани чрез разпита на св. А., както и от изслушаното заключение на САТЕ се установява, че причина за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС била необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на републикански път I-7, посока от Р Турция към гр. Ямбол, в района при отбивката за с. Тенево, през която МПС преминало и по този механизъм били получени установените от застрахователя увреди.

Въведените от ответника възражения, че по делото не се установило, че щетите настъпили от преминаването на автомобила през налична дупка на пътното платно и че мястото на ПТП не било уточнено са неоснователни.

На първо място досежно възражението за липсата на съставен протокол за ПТП 4 съдът намира, че р. XII ОУ на ищеца урежда необходимите документи, които застрахованият следва да представи пред застрахователя за доказване на претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение. ОУ не изключват възможността застрахователят да приеме настъпването на събитието за доказано само въз основа декларативни показания на водача, щом не са налице основания за некредитирането им. Отделно предвид разпоредбите на чл. 123, ал. 1 ЗДвП и чл. 125 ЗДвП, при случай на ПТП с имуществени вреди, не е налице задължение за участвалото в ПТП лице да уведомява органите на КАТ, както и за последните не е нормативно установено задължението да посещават мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното произшествие, щом произшествието е с един участник и МПС е в състояние да се придвижи на собствен ход, какъвто е настоящият казус - арг. чл. 125, т. 8 ЗДвП.

Съобразно събраните по делото гласни доказателства, непосредствено след настъпването на ПТП компетентните служби били уведомени по телефона и на св. А. бил предоставен рег. № 68322 за инцидента с процесния автомобил. Същото обстоятелство, посочено от св. А. и в уведомлението му декларация за щета пред застрахователя, е удостоверено и в писмото от 04.12.2017г. на МВР, Дирекция „Национална система 112“. Ето защо неоснователни са възраженията в жалбата, че показанията на разпитания свидетел останали неподкрепени от други „независими“ доказателства.

Свидетелят А. добре си спомня инцидента. Автомобилът бил служебен, на дружество „Зенон“. Свидетелят пътувал за Р Турция, за да закара одитор на дружеството. Излага, че ПТП се случило, когато се връщал през КПП-Лесичево.