Решение № 17569 от 27.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17569 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110115372 по описа за 2022 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 57934/24.03.2022г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 92503/10.05.2022г. на СРС, подадена от А. С. К. и Г. В. М. срещу Л. Д. С. и Д. Д. С.. С Определение №31173/18.11.2022г. произвоството по делото е частично прекратено.

Ищците А. С. К. и Г. В. М. са предявили срещу ответниците Л. Д. С. и Д. Д. С. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *********** и с площ от 787 кв.м., находящ се в град Б., ул. "*********" № 13, представляващ УПИ ********, кв. 8 по плана на в.з. Б..

Претенциите си ищците обосновават с обстоятелството, че през 1919г. наследодателите на Хр.Т. С. с нотариален акт били признати за собственици на имот - нива от 25 дка в местността "********" при посочени съседи. През 1957г. Хр.Т. С. продал на Н.Д.Д. 1/6 ид.ч. от тази нива, останала му в наследство от баща му /този договор бил потвърден през 1993г./. Посредством делба през 1958г. тази нива била дадена в собственост на З.П., И.Т. С. и Хр.Т. С.. Те от своя страна я поделили през 1960г., като Хр.Т. С. получил в дял нива с площ от 5030 кв.м., находяща се в землището на село Г., местност "********", представляваща имот пл. № **** при съседи: З.П., Т., Л.Г./М.Р. и път. През 1960г.

Селсъветът в село Б. издал удостоверение, че имотът е във вила зона и не попада в блок на ТКЗС, като е с квадратура от 5030 кв.м. С Решение от 22.07.2005г. по гр.д. № 3752/2005г. на СРС било признато за установено, че Н.Д.Д. има право да му се възстанови правото на собственост върху процесния имот. Това било сторено с Решение № 5444/15.11.2006г. на ОСЗГ - Овча купел. На 30.11.2009г. между Н.Д.Д. и А. С. К. бил сключен предварителен договор за продажба на имота, описан като нива с площ от 5030 кв.м. Ищците сочат, че договорът бил сключен само от единия от тях, но парите им били общи. Междувременно обаче Н.Д. починал, а наследницата му направила отказ от наследство. Затова и сделката по продажба не била финализирана. Твърдят, че необезпокоявано и двамата владеят имота от 30.11.2009г., а преди това той е владян от праводателя им Д.. Имотът бил ограден, като 1 периодично бил почистван. На 02.12.2021г., когато отишли да видят как върви работата по почистването, установили, че трето лице - Д., който бил баща на ответниците, е извършил самоуправни действия, като поставил табелка, че е собственик, с данни за контакт. Твърдят, че са придобили имота по давност, а нотариалният акт от 23.12.2011г., с който ответниците се легитимират като собственици, бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и липса на форма, поради което и трябвало да се отмени. В насрочените по делото публични съдебни заседания предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмени бележки, вх. № 285085/12.10.2023г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Л. Д. С. и Д. Д. С. са подали Отговор, вх.

№ 234888/01.11.2022г. на СРС, с който оспорват исковете като предявени с нередовна искова молба, недопустими и неоснователни. Ищците обосновавали претенциите си на взаимно изключващи се правни и фактически основания. Сочат, че исковете са недопустими, тъй като реално съставлявали такива за установяване на факти с правно значение, а такива искове били допустими само в специално предвидените от закона случаи.

Исковете били недопустими и поради това, че ищците не можели да се легитимират като собственици и не разполагали с активна процесуална легитимация, още повече, че наследник на Н.Д. била Столичната община, приела наследството по опис, а искове срещу нея не били предявени. Касаело се за предявяване на чужди права пред съд. По отношение на основателността на исковете твърдят, че ищците никога не са упражнявали фактическа власт върху процесния имот, а правата им по предварителния договор от 30.11.2009г., който нямал достоверна дата, се погасили по давност през 2014г. Имотът бил повече от 50 години назад във времето собственост и във владение на праводатели на ответниците, които го придобили надлежно с поредица от правни сделки. При условията на евентуалност се прави възражение, че именно те са го придобили по давност. На тези лица били издавани и разрешения за поставяне на ограда. Със съдебно решение по ч.гр.д. № 2971/2007г. било установено по отношение на праводателката на ответниците и тяхна майка, че Н.Д.Д. не е упражнявал фактическа власт върху имота. Подробно обосновава липса на възникнали по какъвто и да е начин право на собственост върху имота за ищците, както и липса на идентичност между имота който ищците твърдят да са придобили, и този на ответниците.

Оспорва се наличието на предпоставки за осъществяване на земеделска реституция за имота.

Именно ищците били тези, които били предприели неправомерни действия върху имота, като отрязали овощни дървета в него и премахнали част от оградата. В насрочените по делото публични съдебни заседания предявените искове се оспорват, включително в хода на устнит състезания. Подробни съображения се излагат и в Защита, депозирана в заседанието на 03.10.2023г.

Третото лице – помагач Столичната община чрез адв. Л. П. оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените искове е за ищците. Същите следва да установят, че в патримониума им е възникнало на годно правно основание право на собственост върху процесните части от недвижимия имот.

В тежест на ответниците е да докажат, че в техния патримониум, е налице право, 2 изключващо правата на ищците, ако такива се установят. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание.

Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Доколкото ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на осъществено владение върху имота и изтекла в тяхна полза придобивна давност, то съдът следва да обоснове решението си въз основа на приетите по делото доказателства, които обосновават извод за наличие/липса на осъществявано владение и периода, през който евентуално е налице същото.

Видно от представеното по делото заверено копие, с Нотариален акт № 35/11.07.1919г. на І Нотариус при Софийския окръжен съд С. С., К. С. и Б. С. са признати за собственици по силата на давностно владение върху редица недвижими имоти, сред които и нива с площ от 25 дка в землището на село Г. /Софийско/, местност „********“, при съседи:

Р.А., Л.Г., Р.Г. и М.С..

С определение по протокол от 26.03.1958г. по гр.д. № 2752/1958г. на Софийския народен съд – Д.ски район, е одобрена съдебна спогодба между З.С.П., И.Т. С., С.Т. И., М.Т.Т., И.Т.Т., Б.С.Т.-С., З. С. Т.-С. и Хр.Т.С. за подялба на останалите в наследство от Т.С.И. имоти в землището на село Г. /Софийско/. Нивата в местността „********“ с площ от 22,3 дка и при съседи: Р.А., Р.Г., М.С. и път, остава в дял на З.П., И.Т. С. и Хр.Т. С..

С определение по протокол от 24.03.1960г. по гр.д. № 2006/1960г. на Софийския народен съд, ІІІ район, ІV уч., 2 състав, е одобрена спогодба за подялба на имоти между И.Т.

С., З.Т. С. /П./ и Хр.Т. С., като в дял на последния е оставена нива с площ от 5030 кв.м., находяща се в землището на село Г., местност „********“ и при съседи: З.П., Т., Л.Г. / Мл.А. и път, представляваща част от цялата наследствена нива от 22,3 дка, който имот по проекто-плана е с пл. № ****.

С Решение от 22.07.2005г. по гр.д. № 3752/2005г. на Софийския районен съд, 47 състав, влязло в сила на 16.08.2007г., е признато за установено спрямо ОСГЗ-Б., че Н.Д.Д. има право на възстановяване на собственост върху имот – нива с площ от 5000,00 кв.м. в землището на Г., местност „*********“/“********“, представляваща имот пл. № **** при съседи Р.А., Л.Г., Р.Г. и М.С..

С Решение № 5444/15.11.2006г. ОСЗГ – Овча купел е признала правото на собственост на Н.Д.Д. върху нива от 5030,00 кв.м. в землището на село Г., м. „********“, като е възстановила правото на собственост върху 1,242 дка от нея, а за останалите 3,788 дка това е отказано.

Видно от Удостоверение за наследници № 193/09.02.2013г. на Столичната община – Район „Витоша“, Н.Д.Д. е починал на 19.04.2011г., като е оставил за свой наследник по закон сестра си С.Д. И.. Същата се е отказала от наследството (доказателства на л. 33-34). С Решение № 109/27.08.2015г. по гр.д № 52747/2014г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 83 състав, е допуснато приемането на наследството на Н.Д.Д. от Р.М. – Кмет на Столичната община – Район „Б.“, което наследство се състои от нива с площ от 1,242 дка, находяща се в землището на село Г., м. „********“, представляваща имот пл. № **** от стар кадастрален план от 1957г.

С Нотариален акт № 160/29.04.1970г., т. 12, дело № 2101/1970г. на І Нотариус при Софийския народен съд, ТКЗС „Д. Благоев“ в град Б. е продало на полковник Д. Д.С. празно място с площ от 720 кв.м., находящо се в град Б., м. „Вилна зона“, представляващо парцел Іа-ТКЗС, кв. 8 по плана на град Б., м. „Вилна зона“, при съседи: от две страни улици, парцел І – ТКЗС и ІІ-ТКЗС. С Нотариален акт № 187/08.11.1977г., т. 24, дело № 3809/1977г. на І Нотариус при Софийския районен съд, Д. Д.С. е подарил на дъщеря си П.Д.С. описания в предходния абзац недвижим имот. С Нотариален акт № 76/18.08.1989г., т. 5, дело № 3

1905/1989г. на І Нотариус при ІІ Районен съд – София, П.Д.С. е призната за собственик на имот с площ от 78 кв.м., придаден по регулация към собствения ú имот парцел ********, кв.

8 по плана на град Б., м. „Вилна зона“. С Нотариален акт № 42/14.06.1996г., т. 62, дело № 12316/1996г. на І Нотариус към Софийския районен съд, П.Д.С. е продала на А.Д.У недвижим имот – парцел ********, кв. 8 по плана на град Б., м. „Вилна зона“, с площ от 798 кв.м., при съседи: улица, парцел *******, парцел ****** и парцел VІІ-1467. С Нотариален акт № 59/23.12.2011г., т. 7, рег. № 22671, дело № 1160/2011г. на Нотарус № *** – В.Б., А.Д.У е продал на Л. Д. С. и Д. Д. С. недвижим имот – УПИ, представляващ парцел ********, кв. 8 по плана на град Б., м. „в.з. Б.“, с административен адрес: град Б., ул.

„*********“ № 13, с площ от 798 кв.м. и съседи: улица, УПИ *******, УПИ ****** и УПИ *******. В нотариалния акт е вписано, че владението върху имота е предадено на купувачите на 23.12.2011г.

Видно от скица на поземлен имот № *********/14.12.2021г., процесният имот е с идентификатор *********** по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК и площ от 787 кв.м.

Като свидетели по делото са разпитани А.Ц., В.К., Хр.К. и Н.П..

Свидетелят Ц. познава ищеца А. К. отдавна. Преди 13-15 години посетил офиса на ищеца К., където заварил двама възрастни човека. К. го поканил да влезе, поговорил с възрастните хора, след което те си тръгнали. Тогава К. казал на Ц., че си е купил имот в Б..

Това станало преди повече от 10 години. Твърди, че е ходил в имота няколко пъти /на около 2-3 години/, включително и с ищеца М.. Дворът бил по-малко от декар. Ходили там да поливат. Дори свидетелят им помогнал да изправят паднала порта. Ищците чистили в имота.