Определение № 1819 от 15.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1819 гр. Бургас, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54, представлявано от изпълнителните директори Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов чрез юрисконсулт Свилен Стоянов против разпореждане № 734/09.05.2025г., постановено от Районен съд – Айтос по гр. д. № 20252110100382, с което е върната исковата молба на дружеството с вх.№ 2425/22.04.2025г. против С. В. С., ЕГН: ********** от **** и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди, че е изпълнил указанията на съда като е представил доказателство за внесена държавна такса в размер на 129,21 лева, посочил е компонентите на главницата по договора и направените от длъжника плащания. Частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на Районен съд – Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия.

Като взе предвид твърденията на частния жалбоподател и представените по делото писмени доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Със заповед № 215/28.06.2024г., Районен съд – Айтос разпорежда на длъжника С. В.

С. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД следните суми: 4 082,69 лева, представляващи главница, ведно със законна лихва за период от 27.06.2024г. до изплащане на вземането;

122,08 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 05.12.2023г. до 18.06.2024г.; 84,10 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът подава възражение против заповедта.

На 22.04.2025г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД предявява иск срещу длъжника С. В. С. с правно основание чл.422 от ГПК. Ищецът твърди, че вземането му произтича от договор за потребителски кредит в размер на 6 673,64 лева. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД посочва, че кредитополучателят е пожелал да сключи договор за застраховка „BANK Пакет 3 Кредит + сметка“ в размер на 1313,99 лева и застраховка „BANK Пакет 3 Сметка“ в размер на 359,65 лева, стойността на които е добавена към главницата. Ищецът посочва, че общото крайно задължение на ответника според чл.10 от договора е в размер на 11 711,90 лева, която сума е разсрочена на 36 погасителни вноски по 325,33 лева всяка една. Според ищеца, длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05.12.2023г. за повече от три месечни вноски с падежи 05.12.2023г., 05.01.2024г. и 05.02.2024г. Предсрочната изискуемост на 1 кредита е настъпила на 19.02.2024г., за което ответникът е уведомен.

„Ти Би Ай Банк“ ЕАД иска от съда да признае за установено, че С. В. С. му дължи сумата от 4 204,77 лева, от които 4 082,69 лева – главница; 122,08 лева – обезщетение за забава за периода от 05.12.2023г. до 18.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (27.06.2024г.) до окончателното изплащане на задължението. Ищецът претендира разноските, извършени в заповедното и в исковото производство. Към исковата молба са представени: договор за потребителски кредит № 7053287339, рамков договор за платежни услуги на физически лица, заявление – декларация за установяване на договорни отношения и уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.

С разпореждане № 635/24.04.2025г., Районен съд – Айтос оставя исковата молба без движение и указва на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото доказателство за внесена държавна такса в размер на 129,21 лева и да направи следните уточнения: 1) дали в сумата от 4 082,69 лева, която се претендира, е включена част от застрахователната премия и / или такси; 2) дали застрахователната премия и / или таксите са включени в годишния процент на разходите по договора за кредит; 3) начислена ли е възнаградителна лихва върху застрахователната премия и / или таксите; 4) дали длъжникът е погасил част от кредита и ако – да, с каква част от плащанията е погасена чистата сума по кредита, с каква част – застрахователната премия, с каква част – възнаградителната лихва, с каква част – таксите, както и други вземания по кредита, ако има такива. С разпореждането, съдът указва на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок, исковата молба ще бъде върната.

В изпълнение на дадените указания, ищецът представя доказателство за внесена държавна такса и уточнява, че е предоставил на длъжника сума в размер на 6 673,84 лева, от които 5 000 лева са средства за закупуване на часовник; 359,65 лева – кредит за заплащане на застраховка „B A N K Пакет 3 Сметка“ и 1 313,99 лева – кредит за заплащане на застраховка „BANK Пакет 3 кредит +Сметка“. Договорът за застраховка е сключен по желание на кредитополучателя, което е удостоверено в заявление – декларация за установяване на договорни отношения от 05.05.2022г. Договореният лихвен процент е 41,09 %, а ГПР – 49,63%, поради което общата дължима сума е в размер на 11 711,90 лева.

Плащанията, които длъжникът е извършил са онагледени в таблица.

С разпореждане № 734/09.05.2025г., Районен съд – Айтос връща исковата молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против С. В. С., ЕГН: ********** от **** и прекратява производството по делото. За да постанови това разпореждане, съдът приема, че ищецът не е изпълнил дадените указания, тъй като не е посочил дали в сумата от 4 082,69 лева се включва част от застрахователната премия и/ или такси; дали застрахователната премия или таксите са включени в годишния процент на разходите по договора за кредит; с каква част от плащанията, извършени от потребителя, е погасена чистата сума по кредита, с каква част застрахователната премия, с каква част възнаградителната лихва, с каква част таксите, както и други вземания по кредита, ако има такива. Това, според съда, препятства възможността му да извърши служебна проверка за приложението на императивни правни норми и на практиката на Съда на Европейския съюз.

Въз основа на изложените факти, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното разпореждане поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба, ведно с приложенията, се връща, когато ищецът не отстрани в срок нередовностите. В конкретния случай е безспорно установено, че с разпореждане № 635/24.04.2025г., Районен съд – Айтос е оставил 2 исковата молба без движение и е дал конкретни указания на ищеца за отстраняване на нередовностите. В изпълнение на тези указания, ищецът е представил доказателство за платена държавна такса и е направил уточнения, според които претендираната сума представлява остатък от задължението по договора в размер на 6 673,64 лева, от които 5 000 лева са отпуснати за покупка на стока, 359,65 са отпуснати за плащане по договор за застраховка „BANK Пакет 3 Сметка“ и 1313,99 лева са отпуснати за плащане на премията по договор за застраховка „BANK Пакет 3 Кредит + сметка“. В исковата молба ищецът е посочил, че погасяването на кредита е уговорено да се извърши на 36 вноски от по 325,33 лева. В уточняващата молба, ищецът е онагледил извършените от длъжника плащания, които са в общ размер на 7 623,76 лева. Следователно, по-голямата част от указанията са изпълнени. В конкретния случай, ищецът действително не е изпълнил указанието на съда да посочи с каква част от плащанията е погасена главницата, с каква част – застрахователната премия и с каква част – възнаградителната лихва и таксите, но това неизпълнение според настоящия съдебен състав трябва да бъде преодоляно чрез повторно обездвижване на исковата молба и повторно указание до ищеца да представи конкретна информация за това.

По отношение на указанието до ищеца да посочи дали застрахователните премии са включени в годишния процент на разходите, настоящата инстанция намира за необходимо да подчертае, че ищецът е отпуснал средствата за заплащането на тези премии под формата на кредит, което означава, че не ги отнася към годишния процент на разходите.

По изложените съображения, разпореждането, с което Районен съд – Айтос връща исковата молба, се явява неправилно и трябва да се отмени. Вместо това делото трябва да се върне на първоинстанционния съд, който да остави исковата молба без движение като даде повторно указание на ищеца да посочи: с каква част от плащанията, извършени от потребителя, е погасена чистата сума по кредита и с каква част - възнаградителната лихва, таксите и другите вземания по кредита, ако има такива. След изпълнение на дадените указания, съдът би могъл да извърши проверка за съответствието на договора за кредит с императивни правни норми.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 734/09.05.2025г., постановено от Районен съд – Айтос по гр. д. № 20252110100382.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Айтос за изпълнение на дадените с настоящото определение указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3