Решение № 226 от 24.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000260 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба, подадена от „НИШАВА Б.“ ООД, действащо чрез процесуалния си представител, против решение № 361/10.03.2025 г., постановено по т. д. №298/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата с вх.№20250205195038, подадена от „НИШАВА Б.“ ООД, насочена срещу отказ №20250123135432-4/29.01.2025 г. на Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ за вписване на промени по партидата на дружеството- жалбоподател, касаещи собствеността на капитала, представителството и управлението на дружеството.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил задълбочено писмените доказателства, от които се установява, че са налице законовите предпоставките за вписване на поисканите промени. Поддържа се, че съдружникът, който се е обозначил като едноличен собственик на капитала, не е необходимо да представя доказателства, че е заплатил стойността на притежаваните от починалия съдружник дружествени дялове. В тази насока се заявява, че капиталът вече е внесен и промяната в собствеността на същия се установява само с вземане на надлежно решение за поемане на дяловете от починалия съдружник. Срещу това поемане на дялове съдружникът придобива дружествени дялове. Прави се аналогия с приемане на наследниците на починал съдружник като съдружници в ООД-то на мястото на техния наследодател, и липсата на изискване те да направят вноските в капитала на дружеството. Твърди се, че при напускане на съдружник, респ. смърт на същия не са обстоятелства, които водят до промяна в стойността на капитала и намаляване на същия не е 1 задължително. Пояснява, че вноската, направена от съдружник не подлежи на връщане, след провеждане на процедура по чл. 125, ал. 2 ТЗ, като единственото, на което има право съдружникът, респ. наследниците му е вземането за парична равностойност на дружествения дял. Изтъква се, че в случая останалият жив съдружник е взел решение да извърши плащане на ликвидационен дял на наследниците на починалия съдружник въз основа на счетоводен баланс. Оспорва се и втората причина за отказа - липсата на точно описание на непаричната вноска в учредителния акт на ЕООД-то, като се заявява, че е налице точно описание на недвижимите имоти, което се явява идентично на вече съществуващото. При така изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено и Агенцията по вписванията да бъде задължена да впише промяната на обстоятелствата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Агенция по вписванията не е представила отговор на жалбата.

Настоящата инстанция намира жалбата за допустима. Подадена е в срока по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, от страна имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Апелативен съд-София, за да се произнесе по основателността на жалбата и след като обсъди оплакванията в същата, от фактическа и правна страна приема следното:

Пред АВ, ТРРЮЛНЦ е подадено заявление с вх.№20250123135432, обективиращо искане за вписване на промени по партидата на „НИШАВА Б.“ ООД, ЕИК 131494007, относно представителство, управление на дружеството и собствеността на капитала. Към заявлението дружеството е представило доказателства за: заплатена д. т.; декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; адвокатско пълномощно; доказателства за настъпила смърт на съдружника А.

Д. А. и неговите наследници; протокол от проведено на 23.01.2025 г. събрание.

Видно от последния на 23.01.2025 г. преживелият съдружник Р. С. А. е приела решения: да не приема като съдружници наследниците на починалия съдружник; да продължи самостоятелно да действа като едноличен собственик на капитала, след поемане на дела на починалия съдружник, а дружеството да стане ЕООД; капиталът да остане непроменен като стойност; дружеството да остане с непроменен предмет на дейност и непроменено фирмено наименование; взето е решение за изплащане на паричната равностойност на дружествения дял на наследниците на починалия съдружник и за избор на управител на дружеството – съдружникът Р. А..

Протоколът съдържа нотариално удостоверяване, извършено от нотариус рег.

№030 на НК, касателно съдържание – рег.№651 и подпис на съдружника Р. А.

– рег.№650, извършени на 23.01.2025 г. Представен е учредителен акт от 23.01.2025 г. на „НИШАВА Б.“ ЕООД, включително със заличени данни, според който капиталът на дружеството е от 392 800 лв., формиран от парична вноска от 5 000 лв. и непарична вноска на стойност от 387 800 лв., представляваща стойност на апорта - права върху недвижимости – описаните офиси и идеални части, явяващи се припадащи на тези офиси от съответното УПИ. В дружествения акт е посочена органната структура на дружеството – едноличен собственик на капитала и управител, като в учредителния акт като такъв е посочен едноличният собственик на капитала Р. А.. Представени са и декларации от управителя, съобразно нормата на чл.141 ТЗ и спесимен на 2 управителя, с нотариална заверка на подписа.

Длъжностното лице по регистрация на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е дало указания на заявителя, както следва: на 27.01.2025 г. – да представи учредителен акт със заличени данни и да представи доказателства за внасяне по банкова сметка на дружеството стойността на поетите дружествени дялове, както и указания дружественият акт да отрази всички заявени за вписване обстоятелства и да е заверен, съгласно чл. 119, ал. 4 ТЗ от управителя на дружеството; на 28.01.2025 г. са дадени отново указания да се представят доказателства за внесена стойност на поетите дялове от преживелия съдружник по банковата сметка на дружеството. Поради липса на изпълнение на указанията - да бъдат представи доказателства за внасяне по банкова сметка на дружеството стойността на поетите дружествени дялове, както и дружественият акт да отразява всички заявени за вписване обстоятелства, на 29.01.2025 г. е постановен атакуваният отказ за вписване на заявените промени.

За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд е приел, че капиталът на дружеството няма да претърпи промяна относно стойността си, но за да се запази това „статукво“ съществува необходимост преживелият съдружник да заплати дяловата вноска на починалия съдружник, за да може да се приеме, че е поел дяловете му. Едва след заплащане на тази дялова вноска ще може да се приеме, че преживелият, в настоящия случай съдружник, е станал едноличен собственик на капитала, което пък от своя страна ще има за последица изменение на обема на членствената връзка между съдружника А. и дружеството, която да отговаря на новото правно и фактическо положение относно собствеността на капитала.

Тези действия следва да се разгледат и третират в контекст на приетото решение за изплащане на паричната равностойност на притежавания дружествен дял на починалия съдружник А. на неговите наследници.

Посочено е също така, че правилно длъжностното лице е указало, че в дружествения акт на ЕООД следва да се отрази точно апортната вноска, за да се изпълни точно нормата на чл. 72 ТЗ. Промяната в собствеността на капитала няма да доведе до промяна на описанието на тази вноска. Същата следва да остане така, както е вписана, при формиране на капитала на дружеството, защото сочи по какъв начин е формирана тази стойност.

При така изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Дружеството с ограничена отговорност е капиталово дружество, поради което смъртта на един от съдружниците не се свързва от закона с бъдещото съществуване на дружеството, както е при събирателното дружество (чл. 93, т.

4 ТЗ). След смъртта на някой от съдружниците дружеството продължава да съществува с участието на останалите съдружници, тъй като връзката между съдружниците в ООД не се приема за толкова лична и незаменима. От друга страна, дружеството с ограничена отговорност притежава някои белези на персоналното дружество: смъртта на съдружника не води автоматично до включването на неговия наследник в състава на съдружниците. Напротив смъртта на съдружника прекратява членството му в дружеството ex lege – чл.

125, ал. 1, т. 1 ТЗ, без да е необходимо общото събрание на дружеството да се произнася по това. Наследяването на дружествения дял, посочено в чл. 129, 3 ал. 1 ТЗ, не означава наследяване на членствените права, тъй като те са пошироко понятие и включват освен дял от имуществото на дружеството – чл.

127 ТЗ още и лични имуществени и неимуществени права - чл. 123 ТЗ, които не се наследяват. Наследникът има право само да получи дружествения дял на починалия съдружник от дружеството и само по волята на общото събрание може да бъде приет за съдружник в дружеството. Правото на наследяване възниква при настъпване на юридическо събитие (смърт на съдружник) за разлика от прехвърлянето на дяловете, което е предмет на правна сделка.

Наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници.

Настоящата инстанция намира за безспорно установено по делото, че със смъртта на съдружника А. Д. А. съществуващото между него и ООД членствено правоотношение е прекратено, поради настъпилото юридическо събитие - смъртта на съдружника, което съгласно чл.125, ал.1, т.1 ТЗ се явява основание за прекратяване на участието му в дружеството. Като последица от това юридическо събитие възникват следните възможности – капиталът на дружеството да бъде намален, като на наследниците на починалия съдружник бъде заплатена равностойността на притежавания от починалия съдружник дружествен дял, съобразно правилото на чл. 127 вр. с чл. 125, ал. 3 ТЗ. Другата възможност е тази, която е осъществена от настоящия жалбоподател, а именно останалият съдружник, притежаващ 50% от капитала на дружеството - Р. С. А. приема решение да продължи дейността на дружеството като едноличен собственик на капитала, като поеме дяловете на починалия съдружник и изплати на наследниците на починалия съдружник паричната равностойност на притежавания от него дружествен дял. Уреждането на имуществените отношения между дружеството и наследниците на починалия съдружник е последица от прекратяването на членственото правоотношение, а не условие за настъпването му, предвид разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Ако не бъде вписано прекратяването на участието на съдружника в дружеството, което е настъпило с неговата смърт, би се стигнало до несъответствие между вписаните обстоятелства и съществуването на обстоятелство подлежащо на вписване, засягащо права на трети лица. Това от своя страна би попречило на третите добросъвестни лица да се информират за актуалното състояние на търговеца, каквато е и основната цел на търговския регистър.

По принципния въпрос дали в регистърното производство при заявление за вписване на промяна в състава на съдружниците регистърният орган следи служебно за съдбата на освободените дялове е налице противоречива съдебна практика (че се следи – решение № 37 от 30.01.2018 г. на Апелативен съд – Пловдив по в. т. д. № 36/2018 г., решение № 230 от 30.XI.95 г. на Върховния съд по ф. д. № 21/95 г., V г. о., решение № 152/09.06.2016 г. на Апелативен съд – Варна по в. т. д. № 298/2016 г., решение № 103/09.05.2017 г. на Апелативен съд – Варна по в. т. д. № 180/2017 г., решение по в. т. д. № 661/2014 г. на Апелативен съд – Варна и др., че не се следи – решение № 85 от 07.02.2014 г. на Апелативен съд – София по в. т. д. № 77/2024 г., решение № 181 от 14.06.2018 г. на Апелативен съд – Пловдив по в. т. д. № 308/2018 г., решение № 21 от 19.01.2011 г. на Апелативен съд – Пловдив по ч. т. д. № 51/2011 г. и др.). Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като 4 законова последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е въздигнато от законодателя като условие за неговото настъпване (в този смисъл са мотивите към решение № 46/22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., ІІ т. о.). В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че при прекратяването на членството на съдружника по силата на закона въз основа на юридическия факт (неговата смърт) не е необходимо нито решение на ОС да се произнася по прекратяването, нито да се изследва съдбата на освободените дялове. Към процесното заявлението е бил представен протокол-решение на единствения съдружник, в което е обективирана волята му да поеме освободените дялове от капитала, както и за уреждането на имуществените последици от прекратяването по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ с наследниците на починалия съдружник. Въпросът дали този съдружник в случая реално е заплатил номиналната стойност на поетите от него освободени дялове от капитала не влиза в обхвата на преценката както на ДЛР, така и на съда в охранителното регистърно производство, съобразно разбирането на настоящия съдебен състав. Освен това с решение № 39 от 6.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 627/2017 г., II т. о. и решение № 100 от 7.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 665/2011 г., І т. о. е прието, че дяловата вноска на длъжника по принцип не се включва в чистия актив при формиране стойността на дружествения дял на длъжника, прекратил участието си в ООД и същата се отразява в пасива на баланса в раздел „Собствен капитал“.