Решение № 429 от 18.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Пловдив, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело № 20215300501678 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Н. Ш., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника му адвокат П., против Решение № 261154 от 12.04.2021 г., постановено по гр. дело № 11446 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за промяна на постановените с Решение № 1665/10.05.2018 г. по гр. д. № 2953 по описа на РС – Пловдив за 2018 г. мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето Е.М. Ш., ЕГН: **********. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на така постановеното решение. Жалбоподателят оспорва изводите на съда за липса на промяна в обстоятелствата, която да обуславя промяна на мерките относно упражняването на родителските права. Същият счита, че съдът е допуснал пропуски при обсъждането на събраните в хода на производството доказателства, довели до неправилност на постановения от него съдебен акт.

Според жалбоподателя съдът е следвало, но не е извършил съпоставка на родителските качества на двамата родители съобразно най-добрия интерес на детето. С жалбата си същият отправя молба за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск за промяна на режима на упражняване на родителските права.

В условията на евентуалност моли за промяна на режима на лични отношения 1 с детето. Отправя молба за допускане на основание чл. 138а СК ползването на социална услуга.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от М. ИВ. С., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат Д., в който същата се оспорва като неоснователна. Излага се становище за недопустимост на направеното в условията на евентуалност искане за промяна на режима на лични отношения между детето и бащата. Отправя се молба за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от М.

Н. Ш. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за промяна упражняването на родителските права спрямо детето Е.М. Ш., с искане същите да бъдат предоставени на него, да се определи местоживеенето на детето при него, да се определи режим на лични отношения между майката и детето, посочен в исковата молба, както и да се определи месечна издръжка за детето в размер на 150 лева, платима от майката, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. В исковата си молба ищецът твърди, че с влязло в сила на 10.05.2018 г. съдебно решение бракът му с ответницата С. бил прекратен. Със същото решение упражняването на родителските права върху малолетното им дете Е. било предоставено на ответницата. Според ищеца след това настъпили промени, налагащи промяна на постановените с посоченото решение мерки. Същият твърди, че след престои при него детето отказвало да се връща при майка си. Детето се молело да остане при него, плачело и се притискало в него. От месец октомври 2018 г. тези изблици на детето се задълбочили. Ищецът посочва, че този проблем бил игнориран от майката и това го принудило да потърси помощ от психолог. Становището на последния било, че детето се чувствало неприето и отхвърлено в семейството на майката и че то страдало от нарушената емоционална връзка. Ищецът счита, че за детето е най-добре преките и непосредствени грижи да бъдат поверени него, като на ответницата се определи подходящ режим на лични отношения.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 2 ответницата М. ИВ. С., в който се навеждат доводи за неоснователност на предявения иск. Същата твърди, че с оглед необходимостта от пълноценно общуване на детето с двамата си родители се съгласила на изключително разширен режим на лични отношения с бащата, като сочи още, че независимо от това осигурявала възможност за срещи между тях и за периоди извън тези по споразумението, но това не се отразявало добре на детето. Ответницата поддържа, че поведението на бащата не влияе благоприятно на детето, поради което и предявява иск за изменение на определения режим на лични контакти между тях, като иска същият да бъде стеснен.

За да постанови своя акт, с който отхвърля като неоснователни предявените от страните искове, първоинстанционният съд е приел, че не е налице промяна в обстоятелствата, която да налага и промяна на мерките по упражняването на родителските права и на личните контакти с детето.

Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният от ответницата иск за изменение на определения на бащата режим на лични отношения с детето.

От фактическа страна по делото няма спор, че страните са родители на малолетното дете Е.М. Ш., както и че със споразумение, утвърдено с Решение № 1665 от 10.05.2018 г., постановено по гр. д. № 2953 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката М. ИВ. С., при която е определено и местоживеенето му, а с бащата е определен режим на лични контакти, както следва: всеки първи четвъртък, петък, събота и неделя на месеца от 8:00 ч. в четвъртък с преспиване в дома на бащата до 18:00 ч. в неделя и всеки трети петък, събота и неделя на месеца от 8:00 ч. в петък с преспиване в дома на бащата до 18 ч. в неделя, както и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката, пет дни през пролетната и пет дни през зимната ваканция на детето.

По делото е приобщено становище от проведено психологично изследване на детето Е. от 20.06.2019 г., изготвено от Център за психологическа консултация „Феникс“, според което при детето няма изоставане в развитието, но трудно се адаптира към новото семейство на своята майка, което го кара да се чувства неприето и отхвърлено. В становището ищецът се определя като баща, използващ любяща, разумна и напътстваща тактика във възпитанието. В същото се сочи още, че в интерес на детето е родителите да вкарат взаимоотношенията си в цивилизовани рамки с оглед неговото спокойно израстване и развитие.

Представена е и психологическа оценка на семейните взаимоотношения и реакции и родителски нагласи от същата дата, изготвена отново от Център за психологическа консултация „Феникс“, според която ищецът притежава много добри родителски качества и добър родителски капацитет, а детето 3 изразява към него чувства на обич и привързаност. В оценката също се отбелязва, че поддържането на цивилизовани отношения между родителите е в интерес на детето.

По делото е приобщен социален доклад, изготвен от ДСП – Родопи. В него се посочва, че основни грижи за детето Е. полага неговата майка, на която е предоставено упражняването на родителските права, а когато детето е при бащата, същият поема грижите за него. Според доклада бащата е съумял да изгради сигурна и безопасна среда за своето дете. Детето от своя страна е привързано както към него, така и към роднините си по бащина линия.

Бащата разполага с необходимите жилищни и битови условия, както и с постоянни доходи. Заплаща на детето дължимата издръжка. Декларира, че желае да се грижи за сина си, като проявява разбиране към потребностите на детето да поддържа връзка със своята майка. Според доклада комуникацията между родителите е нарушена. В същия се посочва, че е необходимо на родителите да бъде оказана професионална подкрепа с оглед намаляване на напрежението помежду им чрез предоставяне на социални услуги.

В изготвения социален доклад от ДСП – Стамболийски се посочва, че детето Е. се отглежда от своята майка с подкрепата на разширеното семейство по майчина линия при добри битови условия и осигурени потребности. За детето не е установен риск. Същото посещава редовно учебните занятия в детската градина и много добре се вписва в своята група. Привързано е към майката и разширеното семейство. Според доклада за правилното емоционално, психическо и личностно развитие на детето е необходимо детето да има възможност да общува с двамата си родители. Препоръчва се родителите да поддържат добри взаимоотношения, за да може същото да се чувства сигурно и обичано.

По делото е представено и писмо от ДСП – Стамболийски във връзка с подадено от ищеца заявление за насочване към социална услуга. В същото се посочва, че детето се отглежда при добри условия и за него не е констатиран риск. Отбелязва се, че между родителите следва да се поддържат добри взаимоотношения, за да може детето да се чувства сигурно и обичано.

По делото са приобщени и доклади за ползвани социални услуги, предоставени от ЦОП – Кричим. В доклада за оценка на родителския капацитет на ищеца се посочва, че същият притежава нужните умения за полагане на грижи за детето, като за това има и подкрепата на своето семейство, разполага и с възможност за задоволяване на базовите битови потребности на детето от храна, подслон и облекло. Според доклада детето има изградена емоционална връзка със своя баща. Констатирано е, че родителите са в сериозен конфликт и използват детето като оръжие един срещу друг. В междинния доклад за оценка на родителския капацитет на ответницата се посочва, че същата има необходимите умения да полага 4 адекватни грижи за детето, като освен това е подкрепяна от своята майка и партньора си. Според доклада в семейството на ответницата детето е в сигурна и безопасна среда и получава необходимите грижи, внимание и обич.

Същото има здраво изградена емоционална връзка и с двамата си родители, независимо от това, че са разведени. И в този доклад се обръща внимание, че родителите на детето Е. са в сериозен конфликт, като се препоръчва подобряване на взаимоотношенията им.

По делото са събрани данни за доходите на двамата родители, като са приобщени справки от НАП.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Я. Ш.а – майка на ищеца, се установява, че детето и неговият баща са силно привързани един към друг. Според нея детето имало емоционални проблеми, които се проявявали при връщането му в дома на майката – започвало да плаче и да крещи, молейки се на баща си да не го връща. Когато бащата отивал да вземе детето за лични контакти, то било усмихнато и щастливо. Свидетелката заявява в показанията си, че ищецът и тя самата обяснявали на детето, че майка му го обича и че трябва да се върне при нея, но то им отвръщало, че не обича майка си и не иска да се връща при нея. Същото споделило на баща си, че в дома на майката всичко го бият. Майката на детето живеела в къщата на родителите си, заедно със своя нов партньор, когото детето наричало „батко И..“. Свидетелката посочва още, че когато детето имало здравословен проблем, бащата винаги го водил на лекар. Същата свидетелства за случай, в който въпреки че лекарят препоръчал детето да остане няколко дни вкъщи на домашно лечение, майка му го изпратила на детска градина и състоянието му се влошило, като се наложил прием на антибиотици. Когато вземали детето от дома на ответницата, то било агресивно и използвало необичайни за неговата възраст изрази. Били необходими по няколко часа, за да се успокои.

Ищецът помолил ответницата да поговорят за поведението на детето, но тя му отговорила, че то е на 3 години и не знае какво иска. До преди време родителите гледали детето за по една седмица и тогава то плачело по-малко.