Определение № 2624 от 23.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2624 гр. София, 22.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20231000502775 по описа за 2023 година

Производство по чл.248 ГПК.

С Определение № 3075/19.09.2023г. постановено по т. д. № 2097/22 по описа на СГС, VI-10 с-в, е оставена без уважение молба от 18.08.2023 г. на В. Г. В., за изменение на решение 1005/08.08.2023 г., в частта относно разноските.

Съобщението за определението е връчено на 02.10.2023г.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 29.09.2023г. т.е. преди да започне да тече срока за обжалване на същото, поради което съдът намира, че е депозирана в срок.

Жалбоподателят В. Г. В. изтъква факта, че неправилно са присъдени разноски, че в края на делото получава "като разноски", по-малко дори от внесените от него държавни такси, които се следват ех lege, а адвокатски хонорар ищецът дори не получава, защото според размишленията на съда( в обжалваното определение), всяка една сума, заплатена от ищеца по делото трябва да бъде намалена с 18% - за „неуважената част от иска"!? На този фон е осъден да заплати на ответника адвокатски хонорар от 1574.40лв., което повече от очевидно се приближава до присъденото на ищеца обезщетение, като след всичко това, В. Г.

В. финализира това дело с една равносметка от по-малко от 300лв. резултативност, като израз на „генералната превенция" в българското право", която следва да е наказала ответника - мултимилионната фирма „Баумакс България" ООД за деянието й!!! Принципът на генерална превенция в правото на интелектуалната собственост на ЕС е залегнал в чл.13 от Директива 2004/48 на ЕО, който СГС очевидно не е спазил. Защото в края на деня се оказва, че предвид „логика" на СГС, така „спечелилият" делото ищец, всъщност го губи, защото не получава дори адвокатското си възнаграждение, заплатената от него държавна такса се намалява{странно по кой критерий в правото и в ГПК с 18% - пълен правен абсурд), 1 та дори и таксата за свидетел и тя се намалява с 18% ( трети правен абсурд), а на загубилият делото ответник, се присъжда адвокатски хонорар, равен на обезщетението, което е получил ищецът. Трето - за сметка на специалното правилото на чл.14 от Директива №2004/48 на ЕО(дерогиращо чл.78, ал.3 ГПК), на ответната страна са присъдени разноски, които са само с 300лв. по-малко от присъденото обезщетение на „спечелилия" делото ищец, при факта, че ответникът изобщо не следва да получи разноски, ако се приеме, че определеният размер на обезщетението е „законосъобразен"(което очевидно не е така) и се следва принципа за генерална превенция. Ако следва цялостната логика, която подробно е изложена тук СГС е следвало да избере една от двете опции: или да намали искът 5 пъти - което е незаконосъобразно в хипотезата на чл.13 Директива №2004/48 на ЕО и чл.95а от ЗАПСП, но въпреки тази очевидна незаконосъобразност присъди разноски на ищеца и ответникът да не получи разноски, заради принципа на генералната превенция и чл.14 от Директива №2004/48 на ЕО; или да умножи по две обезщетението, а защото е налице виновно поведение - по три което би било законосъобразното решение(според Съда на ЕС9) в хипотезата на чл.13 Директива №2004/48 на ЕО и чл.95а от ЗАПСП и да присъди разноски, а ответникът да не получи разноски - в хипотезата на чл.14 от същата Директива! Моли да бъдат присъдени разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК както следва: държавна такса 400лв., такса свидетел 40лв. и адвокатски хонорар в размер на 2000 лв.

Ответникът по ч..ж. „БАУМАКС БЪЛГАРИЯ“ ООД оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира, че частната жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Производството е образувано по искова молба на В. В., с която той е предявил иск срещу „БАУМАКС БЪЛГАРИЯ“ ООД за заплащане на обезщетение за вреди в общ размер 10 000 лв. (5000 лв. за имуществени вреди и 5000 за неимуществени вреди) на основание чл. 95, ал.

1 от Закона за авторското право и сродните му права.

Съдът се е произнесъл по делото с решение 1005/08.08.2023 г., с което на основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП Баумакс България ООД, e осъдено да заплати на В. Г. В., сумата от 1800 лева (хиляда и осемстотин лева) - обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за нарушаване на сродните на авторските права на В. Г. В., като артист - изпълнител във връзка с публичното излъчване на рекламен клип, изработен по силата на договор от 21.01.2019 г. между В. В. и Премиер Студио Плюс ООД в периода 01.02.2022 г. - 15.09.2022 г. без неговото съгласие - нарушение на чл.76, ал.1, т.2 ЗАПСП, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете 16.11.2022г.

Със същото решение е отхвърлен като недоказан иска до пълния предявения размер от общо 10 000 лева (предявен като частичен от иск в размер на 20 000 лева) и за нарушаване на неимуществените права по чл. 75, ал.1, т.1 от ЗАПСП.

2

Решението на съда в тази част не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.

Със същото решение съставът на СГС се е произнесъл и относно разноските на страните, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдил на ищеца разноски в общ размер от 439,20 лв., съразмерно с уважената част от иска. С молба от 18.08.2023 г. ищецът е поискал на основание чл. 248 ГПК изменение на решението в частта относно разноските, като е посочил, че следва да му се присъди адвокатски хонорар в пълен размер от 2000 лв. съгласно представен списък с разноски.

В отговор на тази молба СГС е постановил Обжалваното определение, с което оставя без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските. В определението са изложени мотиви, че в конкретния случай са предявени искове за сумата от 10 000 лв., а е уважен иск за сумата от 1800 лв. Следователно, за тази част от уважените искове се дължат съразмерно разноски, т.е. за 18 % от заплатеното адвокатско възнаграждение - 360 лв., държавна такса, съответстваща на уважения размер на исковете (18 %) - 72 лв. и 18 % от заплатения депозит за свидетел - 7,20 лв., т.е. дължат се разноски в размер на 439,20 лева общо.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че ищецът е направил общо разноски пред първа инстанция в размер на 2440 лв. умножени по уважената част от иска – 1800 лв., след което разделени на общата цена на исковете – 10 000 лв. дават точно 439.20 лв. Последното е елементарно правило, залегнало в чл.78 ГПК, което не е променено в рамките на последните 50 години.

Частният жалбоподател напълно превратно тълкува разпоредбата на чл. 14 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно упражняването на права върху интелектуалната собственост. Посочената разпоредба нито дерогира, нито противоречи на процесуалната норма на чл.78 ГПК, доколкото съгласно чл. 14 от Директива 2004/48/ЕО спечелилата страна следва да има право да получи от губещата страна разумни и пропорционални. т.е. съразмерни разноски, а съгласно чл.78 ГПК заплатените от ищеца разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Още повече Директивите няма пряко действие на територията на РБ и приоритет за разлика от регламентите и ГПК. Очевидно адв.К. е учил в чужбина и не е прочел Ж. С..

Напълно несъстоятелни са оплакванията на частния жалбоподател, че няма правна норма в ГПК, която да предвижда възможност за редуциране на платените от ищеца разноски. От разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ясно следва, че е недопустимо при частично уважен иск ищецът да претендира пълния размер на направените разноски. Целта на това законово правило е да се санкционират ищците, които предявяват искове в необосновано висок размер. Отделно в ч.ж. процесуалният представител на В. В. развива подробни оплаквания, че Решението на СГС е порочно и незаконосъобразно, тъй като с него се присъжда обезщетение в 5 пъти по-нисък размер от претендирания. Тези оплаквания са напълно неотносими към предмета на настоящото частно въззивно производство, което се отнася единствено до определението по чл.248 ГПК относно присъдените разноски на ищеца, а не до решението по същество на спора. Самото решение не е обжалвано респ. вече е влязло в 3 сила.

Що се отнася до разноските, присъдени в полза на ответника, видно от Решението СГС законосъобразно е присъдил на ответника разноски в размер 1574, 40 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска. Искането за изменение на решението в частта за разноските, подадено от ищеца на 18.08.2023 г., не се отнася до тази част от Решението, касаещо разноските на ответника и именно затова този въпрос не е предмет на Обжалваното определение. Следователно Решението по делото в частта, е която на ответника се присъждат разноски в размер 1574,40 лв. също е влязло в сила и не подлежи на преразглеждане от по-горна инстанция, какъвто опит прави частният жалбоподател в настоящото производство.

На осн.чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски в полза на ответника по ч.ж. , които съгласно списъка по чл.80 ГПК приложен на л.36 възлизат на 1200 лв. платен адв.хонорар.

Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.1-3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3075/19.09.2023г. постановено по т. д. № 2097/22 по описа на СГС, VI-10 с-в, с което е оставена без уважение молба от 18.08.2023 г. на В. Г. В. за изменение на решение 1005/08.08.2023 г., в частта относно разноските.

ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, гр. ***, ЖК *** 14,ет.***, ап.***, съдебен адрес:гр. Пловдив, ул. Цоко Каблешков 10, офис 4, адв. А. К. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Баумакс България ООД, ЕИК 131313550, бул. Владимир Вазов 83 съдебен адрес:гр. София, бул. Патриарх Евтимий 82, адв. С. С. сумата от 1200 лв./хиляда и двеста лева/ направени разноски по ч.ж.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с частна касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4