Решение № 1281 от 21.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. Пловдив, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300501378 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от „Микро Кредит“ АД, ЕИК ***, срещу решение № 735/08.03.2022 г. по гр.дело № 7636 по описа на РС Пловдив за 2021 г.

С обжалваното Решение № 735/08.03.2022 г. по гр.дело № 7636 по описа на РС Пловдив за 2021 г. съдът осъжда „Микро Кредит“ АД, ЕИК ***, гр. ***, да заплати на М. Н.

И. от гр. ***, сумата от 46,80 лева платена при липса на основание по клаузата за пакет „Комфорт“ по договор за заем CrediHome № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда 13.05.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата от 237,60 лева, платена при липса на основание по клаузата за „Застраховка“ по договор за заем CrediHome № *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда 13.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 100 лв. за разноски по производството.

Жалбоподателят счита решението недопустимо изцяло, като твърди, че подписът под пълномощното, по силата на което е представляван пред съда ищеца М. Н. И. не е неин, поради което не е налице надлежно процесуално представителство, съответно процесуална легитимация на ищеца или сега въззиваемата. Алтернативно твърди, че решението е недопустимо в частта, с която дружеството е осъдено да заплати сумата от 237,60 лева 1 застрахователна премия, поради липса на пасивна процесуална легитимация на дружеството, доколкото не е страна по застрахователния договор. Счита решението неправилно, на първо място, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е открито производство по оспорване на истинността на представеното пълномощно на ищеца. Твърди, че решението е необосновано поради липса на мотиви за решаващите изводи на съда, че отношенията във връзка със сключения между страните Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***г. се регулират от ЗПК, а не от ЗЗД, че в решението липсва обсъждане на събраните доказателства и липсва обсъждане на възражението за недопустимост, направено в отговора на исковата молба. Счита решението неправилно и поради превратно прилагане на материалния закон, доколкото с него е прието, че клаузите на Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***г. се регулират от специалните норми на ЗПК, вместо приложимите общи разпоредби на ЗЗД, доколкото се касае до договор за предоставяне на услуги, че сключената застраховка е свързана с усвояване и управление на кредита, както и, че е получило без правно основание заплатената на ЗК „Уника ЖИ.т“ застрахователна премия. Неправилен счита и извода на съда за погасяване на задължението по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***г. с пет годишна давност, тъй като се касае за договор за предоставяне на услуги, с характер на договор за изработка, по който е уговорено извършване на работа чрез престации, изпълнявани многократно през срока на действието му, за които е дължимо възнаграждение за посочения в договор период, поради което се касае за периодично вземане, по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение като изцяло недопустимо, евентуално само в частта, в която е осъден да заплати сумата от 237,60 лева, платена при липса на основание по клаузата за „Застраховка“ по договор за заем CrediHome № *** г., като бъде прекратено производството по делото в посочената част, алтернативно, на осн. чл.

271, ал. 1 от ГПК, да бъде отменено изцяло като неправилно обжалваното решение, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В постъпилия писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. Н. И., чрез адв.

К. се излагат съображения, че ответникът в исков процес не може да се позове на липса на представителна власт на пълномощника на ищеца, доколкото за него липсва правен интерес.

Излага и подробни съображения за правилност на съдебното решение и недействителност на процесния договор, на осн. чл. 22 от ЗПК, както и погасяване на задълженията с изтичане на петгодишен давностен срок. Прави и искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза за установяване на размера на шрифта, на който е изготвен договор за заем CrediHome № *** г. и на договора за допълнителни услуги от същата дата. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено изцяло първоинстанционното решение, като в съдебно заседание поддържа твърденията си и допълва, че с приетата съдебна експертиза е установено, че подписът под пълномощното е изпълнен от ищеца, поради което счита, че възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Моли присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, 2 представя списък на разноските.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно.

Жалбоподателят още в отговора на исковата молба е възразил срещу допустимостта на иска, поради това, че исковата молба е подписана от лице без представителна власт, тъй като представените договор за правна помощ и пълномощно са неавтентични, неподписани от ищеца. По делото, по искане на въззиваемата, е приета СГЕ, заключението на която се възприема изцяло от съда, от която е видно, че подписът под пълномощното за процесуално представителство е изпълнен от М. Н. И., поради което и това възражение е неоснователно.

В жалбата е направено и възражение за допустимостта на иска в частта, в която се претендира заплащане на сума, платена по недействителна клауза в договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***г. - застраховка защита пакет „Премиум жИ.т“, тъй като жалбоподателят не е страна по договор за застраховка и не е пасивно легитимиран да отговаря по него. Съдът намира и това възражение по отношение на допустимостта на иска за неоснователно, тъй като се претендира връщане на сума, платена по договор за допълнителни услуги, която се твърди да е заплатена именно на жалбоподателя. Тези твърдения и формулирания петитум в исковата молба обосновават процесуалната легитимация на ответника, който се явява процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск.

Поради изложеното съдът намира обжалваното решение и за допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.

Пред районен съд са предявени искове за връщане на недължимо заплатени суми по договор за потребителски кредит, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК и акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът М. И., чрез процесуалния си представител адв. К. К., твърди, че е страна по договор за заем CrediHome № ***г., сключен с ответника „Микро кредит“ АД, като към договора бил сключен и договор за допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на заемодателя застраховка, а именно пакет „Комфорт“ и застраховка защита пакет „Премиум жИ.т“. Твърди, че на осн. чл. 22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен, както и договора за допълнителни услуги, доколкото е сключен в протИ.речие с чл. 10а от ЗПК и с цел заобикаляне на нормата на чл. 19 от ЗПК.

Ответникът е оспорил основателността на иска, като е обосновал наличие на задължителното съдържание на договора за кредит, съгласно специалните разпоредби на 3

ЗПК, като твърди, че договорът за допълнителни услуги е самостоятелен договор, който няма характер на договор за кредит и правоотношенията между страните се уреждат не от ЗПК, а от общия закон – ЗЗД, доколкото има характеристика на договор за услуги. Оспорва вноските по договора за допълнителни услуги да имат характер на общи разходи по кредита по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като обосновава и недължимост на сумата за застраховка защита пакет „Премиум жИ.т“ тъй като сумата е преведена на застрахователя, а не е получена от кредитодателя, който е бил само посредник, а не страна по застрахователния договор. Прави и евентуално възражение за погасяване на вземанията с тригодишна давност, като периодични платежи, доколкото са били дължими по договор за услуги, съгласно уговорен погасителен план.

Пред РС Пловдив са приети писмени доказателства (договори, справка за платени суми, извлечение от сметка), въз основа на които съдът е приел за установено от фактическа страна, че между страните е бил сключен Договор за заем CrediHome № ***г., като от страна на заемодателя е била предоставена сума от 600 лв. при фиксиран лихвен процент от 22,75% и ГПР 49,96 %, платима на 6 месечни вноски от по 106,74 лв. за срок от 6 месеца.

Посоченият общ размер на плащанията в договора бил 640,44 лв. На същата дата между страните бил сключен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***, в който били уговорени предоставянена клиента на пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка, а именно пакет „Комфорт“ и застраховка защита пакет „Премиум жИ.т“. Пакет комфорт предоставял възможност за посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, внасянето и, предоговаряне или разсрочване на заема и без наказателна лихва при просрочие до 15 дни. Таксата за тази услуга била уговорена по 7,80 лв. месечно. За уговорената застраховка „Премиум жИ.т“ било уговорено заплащане по 39,60 лв. месечно, като чрез посредничеството на заемодателя се сключвала застраховка, която заемодателя финансирал, като еднократната застрахователна премия заемополучателя се задължил да връща на равни вноски.

С представената застрахователна полица *** се установява и сключена между ищеца М. И. и ЗК „Уника“ АД, чрез „Микро Кредит“ АД, застраховка „Премиум ЖИ.т“ в полза на „Микро Кредит“ АД, при настъпване на застрахователно събитие, със застрахователна премия от 237,60 лв., която била заплатена на застрахователя ЗК „Уника“ АД от заемодателя на 15.05.2017 г., видно от представените справка и извлечение от сметка.

От представените от ответника отчети е установен размера на внесените суми от ищеца за периода 19.06.2017 г.-11.10.2017 г., в общ размер от 985 лв.

Така установените факти не са спорни между страните, жалбоподателят оспорва правните изводи, направени от районния съд, въз основа на така установеното от фактическа страна.

Пред възивната инстанция е приета СКЕ, заключението на която съдът възприема изцяло, от която се установява, че шрифтът, на който е изписан процесния договор за кредит е Arial Narrow 11,00 пункта, а на договора за допълнителни услуги е Arial Narrow 10,00 4 пункта.

Изхождайки от предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Установи се в производството, че шрифтът, на който е изписан договорът за заем е по-малък от 12, като само поради това Договор за заем CrediHome № *** г. е недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК.