Решение № 636 от 16.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. Пловдив, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300500615 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 8427/07.03.2024г. от Д. Ю. А., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. М. Д. от ПАК против решение № 394/14.08.2023г., постановено по гр. д.

№ 2016/20021г. по описа на Асеновградски районен съд, II гр. с., с което се допуска съдебна делба между Ф. М. Ю., ЕГН **********, Д. Ю. А., ЕГН **********, А. Ф. А., ЕГН **********, Г. Ю. Б., ЕГН ********** и Н. Ю. А., родена на 08.03.1958г., по отношение на следната недвижима вещ – недвижим имот: ПИ с ИД № *** по КК и КР на р-н ***, Община Асеновград, Област Пловдив, одобрени със заповед № 300-5-53/08.04.2004г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Асеновград, кв. „***“, ул. „***“, с площ от 283 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 35200, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, при следните квоти: 4/8 ид. части за ищцата Ф. М. Ю. и по 1/8 ид. ч. за всеки от ответниците Д. Ю. А., А. Ф. А., Г.

Ю. Б. и Н. Ю. А..

Против първоинстанционното решение е постъпила и жалба вх. № 14573/30.10.2023г. от Г. Ю. Б., ЕГН ********** чрез адв. М. Д..

Жалбоподателите считат, че решението на районния съд е незаконосъобразно, недопустимо, неправилно, необосновано, немотивирано, постановено в разрез с 1 доказателствата по делото, както и при непълно и неточно изследване на доказателствата и нарушение на материалния закон.Считат също, че в първоинстанционното производство са допуснати редица процесуални нарушения, довели до накърняване правото им на защита, поради което решението се явявало опорочено, нищожно и недопустимо.Правят оплакване, че ищцата на е съсобственик в имуществената общност и няма право на делба.В производството следвало да участват приобритателите като главни страни.Освен това с отговора на исковата молба било направено възражение за недействителност на разпореждането с нотариален акт за дарение от ищцата на дъщеря й Ш.С.. Това възражение не било разгледано от районния съд и липсвало произнасяне.Молят решението на районния съд да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от момента на първото процесуално нарушение, опорочило цялото производство.Евентуално да бъде отменено и производството да бъде прекратено, поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата или да бъдат уважени претенциите на ответниците, респ. да се разгледат направените от тях възражения.Претендират се разноски.

Въззивните жалби са постъпили в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – страни в първоинстанционното производство, останА. недоволни от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание са редовни, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно вА.дността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение.Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Относно вА.дността и допустимостта на обжалваното решение съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.С решението обаче първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета, с който е сезиран, поради което постановеното решение е недопустимо.

Исковата молба е подадена от Ф. М. Ю., ЕГН ********** чрез адв. Г. М. против Д. Ю.

А., ЕГН **********, А. Ф. А., ЕГН **********, Г. Ю. Б. ЕГН **********, Н. Ю. А., родена на 08.03.1958г., с искане да се постанови решение, с което да се допусне до делба между страните следния съсобствен имот: поземлен имот с ид. *** по КККР на р-н ***, Община Асеновград, Област Пловдив, одобрени със Заповед № 300-5-53/08.04.2004г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Асеновград, ***, ул. „***“, с площ 283 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 35200, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, при следните квоти: Ф. М. Ю. – 4/8 ид. ч., Д. Ю. А. – 1/8 ид. ч., Н. Ю. А. – 1/8 ид. ч., Г. Ю. Б. – 1/8 ид. ч., А. Ф. А. – 1/8 ид. ч.

Твърденията на ищцата в обстоятелствената част на исковата молба са, че е собственик на 1/2 ид. част от делбения имот, въз основа на нот. акт за продажба на недвижим имот № 2

41, том 5, дело № 1604 от 25.06.1996г., а собственици на останалата ½ ид. част от имота били ответниците, като наследници на Ю. А.ев А., б. ж. на гр. Асеновград, починал на 01.11.1996г., приобритател по нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 428, том 3, дело № 770 от 1964г. на Асеновградски народен съдия.Преди влизането в сила на кадастралната карта за р-н ***, ищцата и ответниците ползвА. заедно процесния имот, но към настоящия момент същият се ползвал само от ответниците, а ищцата била лишена от ползване.Неколкократно ги канила да си поделят доброволно имота, но нежеланието им пораждало правния й интерес от предявяване на иска за делба.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от адв. М. Д. от АК Пловдив, като пълномощник на ответниците, с който предявеният иск е оспорен като недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата и липса на правен интерес.В тази насока се сочи, че с нот. акт № 63/23.12.2008г. същата се е разпоредила със своя дял от общия имот в полза на дъщеря си Ш.Н.С., ЕГН ********** и към настоящия момент ищцата не се явява съсобственик, липсвала имуществена общност между ищцата и ответниците.Твърди се, че съгласно нот. акт № 428, том 3 от 31.12.1964г. процесният имот – УПИ VI – 234, кв. 49 по плана на с. ***, или парцел IX-352, кв. 44 по действащия план на с.

***, е бил собственост на А. М. А., който продал на Ю. А.ев М. 1/2 ид. част от него.Целият имот по нот. акт бил с площ от 584 кв. м., като с цитирания нот. акт било разпределено и ползването на общия поземлен имот, както следва: А. М. А. да ползва 238 кв. м. от парцела, откъм северната страна /към съседа С.Ч./, при граници: улица, С.Ч. и Ш. М..По сега действащата кадастрална карта това бил имот с ид. № ***, а Ю. А.ев М. да ползва 238 кв. м. от парцела откъм южната страна /към съседа А. М./, при граници: А. М. и Ш. М..

По сега действащата кадастрална карта на гр. Асеновград имота, който ответниците ползвА., бил с ид. № ***. На база разпределеното ползване ищцата прокарала телена ограда, разделяща парцела на две части, като реално заградила по-голяма площ – 318 кв. м. Поради това впоследствие общия поземлен имот бил заснет в кадастралната карта на гр. Асеновград като два имота с два идентификатора - № *** и № ***. по сега действащата кадастрална карта на гр. Асеновград. Имотът, който дъщерята на ищцата ползвала, бил с идентификатор № ***. Това фактическо положение отговаряло и на договореното разпределение с нот. акт № 428, том 3 от 31.12.1964г. Поради това в приложената скица на процесния имот като собственик фигурирал само Ю. А.ев А., а ищцата не била сред лицата, имащи качеството на негов наследник.Процесния имот никога не бил ползван от нея, както и ищците никога не били ползвА. имот с ид. № ***.

Те също били лишени от ищцата да ползват този имот.Към настоящия момент съсобственик била Ш.Н.С. съгласно нот. акт № 176/23.12.2008г., който я легитимирал като единствен собственик на дарения й имот.Реално частта, която тя ползвала по данни на АГКК гр.

Пловдив възлизала на 318 кв. м. Освен това с нот. акт № 41/25.06.1996г. родителите на ищцата й продА. ½ ид ч. от поземлен имот парцел IX-352, кв. 44 по плана на с. *** и ½ ид. ч. от построената в имота сграда.Ответниците считат, че ищцата не е собственик на процесния имот, поради което не е легитимирана да предяви иска за делба. Твърдят, че 3 разпореждането с нотариален акт от ищцата в полза на дъщеря й с поземлен имот с идентификатор ***, е недействително на основание чл. 76 от ЗН. Освен това с дарението на имота се заобикаляло изискването идеалните части да бъдат предложени първо на останА.те съсобственици и едва тогава на трето лице съгласно чл. 33 от ЗС.Така дарението било нищожно на основание чл. 26 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона.Със същото се прикривало сключване на договор за покупко-продажба на съсобствен имот.

Ответниците считат, че както е предявена делбата, е недопустима, тъй като в общия съсобствен парцел била построена обща съсобствена сграда на 2 етажа, а общият двор, обслужващ сградата, имал характер на обща част по см. на чл. 38 от ЗС. Искат производството по делото да бъде прекратено, поради липса на процесуална легитимация на ищцата от предявяване на иска и липса на правен интерес. Алтернативно молят в поделяемата маса да бъде включена и останалата 1/2 ид. част от общия имот, отговаряща по сега действащата кадастрална карта на имот с ид. № ***, както и сградата, построена в общия имот с идентификатори: № *** и ***. Молят на основание чл. 76 от ЗН да се прогласи за недействителен договора за дарение, както и да се прогласи неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне разпоредбата на чл. 33 от ЗС. Да се признае за установено, че Ш.Н.С. е собственик на ½ ид. ч. от общия съсобствен поземлен имот по отношение на Ф. М. Ю..

Видно е от материА.те по първоинстанционното дело, че районният съд не се е произнесъл по възраженията на ответниците относно липсата на процесуална легитимация за ищцата от предявяване на иска и липсата на правен интерес, както и относно необходимостта от участие в делбата на всички съсобственици.Не е нА.це произнасяне и по искането за включване в делбената маса и на останалата 1/2 ид. част от общия имот, представляващ Парцел IX-352 в. кв. 44 по плана на кв. ***, състоящ се целия от 584 кв. м.Не е нА.це произнасяне и по възражението за нищожност на дарението, оформено с нот. акт № 63/23.12.2008г., като прикриващо договор за покупко-продажба и по искането за включване в делбата на общия парцел на Ш.Н.С..

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което УПИ VI-234, кв. 49 по плана от 1937г. е идентичен с Парцел IX352, кв. 44 по сега действащия план от 1974г. Предмет на сделки по двата нотариални акта с № 63/2008г. и № 41/1996г. са имоти в един и същи Парцел IX-352, кв. 44. Освен поземлени имоти и в двата акта са включени и жилищни сгради – в нот. акт № 41/1996г.

„северозападна жилищна сграда“ без квадратура, а в нот. акт № 63/2008г. „жилищна сградаеднофамилна“ с площ 69 кв. м. и гаражи с ид. № ***, съотв. с ид. № ***.Жилищната сграда няма калканен зид или калканна фуга.Между двете части на жилищната сграда зидът е един – общ.

С решението районният съд е приел, че искът е допустим, а по същество основателен.Приел е, че страните са съсобственици на ПИ с ид. № *** по КККР за район ***, Община Асеновград, въпреки представените по делото документи за собственост, легитимиращи ги като съсобственици на парцел IX-352 в кв. 44 по плана на кв.

4

***, гр. Асеновград, състоящ се целия от 584 кв. м., при граници: улица, С.А., В.Р.К., ведно със застроена жилищна сграда в парцела.Обосновал е, че в делбената маса не може да бъде включена останалата 1/2 ид. ч. от имота, заснета по действащата КК с идентификатор № ***, както и сградите в имота с идентификатори: № *** и №

***, тъй като съсобствеността произтичала от различни юридически факти и собственици на този имот са различни от спора по делото лица.

При тези данни настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение е недопустимо, по следните съображения:

При всички закони до ЗУТ, вкл. ЗТУС от 1973г., дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие – чл. 110 ЗТСУ /отм./, т. е. от момента на влизане в сила на дворищно-регулационния план дворните места се считат собственост на лицето, на което е принадлежала кадастралната основа, за която е отреден парцелът.При този режим след влизане в сила на регулационния план правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти.Ако два или повече имота са урегулирани в един парцел, собствениците им стават собственици на парцела, т. е. възниква съсобственост по регулация.ЗУТ запазва действието на съществуващите регулационни отреждания, като изрично предвижда, че ако поземлените имоти са били веднъж регулирани, те не подлежат на последващо урегулиране с подробен устройствен план.