Решение № 355 от 06.08.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Благоевград , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20201200501221 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 1140/08.07.2020г., постановено по гр.д. № 566/2019г. по описа на РС Сандански, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „Б.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, Община Столична, район „Красна поляна“, бул. „А.“ № ..., офис под денонощен магазин, представлявано от Б.И.В., чрез пълномощника- адв. С.Н. К., АК Благоевград.

С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Наведени са оплаквания за допуснати при разглеждането на делото от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, основани на доводи за неправилна квалификация на предявения за разглеждане иск като такъв по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, като се поддържа че с оглед на заявените основания в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум следва да се приеме за предявен установителен иск за правото на собственост на недвижим имот, с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

Изложени са с въззивната жалба съображения, че съгласно т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016г. на 1

ВКС по т.д. № 8/2014г. на ОСГК, при уважен иск за собственост върху недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правния интерес от предявяване на иска произтича от допусната при заснемането на КК непълнота или грешка- да се посочи в какво се състои същата. Последното обаче не се извършва по почин на съда, а въз основа на надлежно заявено искане от страната ищец. Поради изложеното поддържа се, че петитума на исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, следва да съдържа две части- за установяване на правото на собственост на ищеца върху спорния имот, въз основа на посоченото с исковата молба правно основание и установяване на грешното му заснемане или липса на заснемането му по КК и КР на населеното място./Определение № 42/02.02.2011г. по ч.гр.д. № 26/2011г. на I г.о. на ВКС/ Във връзка с оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, поддържа се с въззивната жалба от пълномощникът на „Б.“ ЕООД, че първоинстанционният съд се е произнесъл по незаявено основание, т.е. свръхпетитум при постановяване на обжалваното решение, като извън установителната си част, същото е недопустимо и следва да бъде обезсилено от въззивния съд в тази му част.

Поддържа се с въззивната жалба, че поради допуснатото процесуално нарушение, първоинстанционният съд е игнорирал задължението на ищеца да докаже правото си на собственост, на заявеното с исковата молба правно основание, а се е съсредоточил върху изследване наличието на предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 54 а. 2 от ЗКИР, какъвто не е бил предявен.

С въззивната жалба от „Б.“ ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник- адв. К., е наведено оплакване за необоснованост на обжалваното съдебно решение, поради това че съдът не е извършил преценка на доказателствата по делото- поотделно и в тяхната съвкупност и поради това е стигнал до неверни правни изводи в обжалвания съдебен акт.

Поддържа се с жалбата, че съдът не е изложил мотиви относно собствеността на движимите вещи, представляващи оборудването на трафопоста, като не е обсъждал в мотивите си доказателствената стойност на представените от ищцовото дружество документи за отчуждаване на движими вещи в полза на „В.“ ЕООД, като не е посочил дали тези писмени доказателства са произвели прехвърлително действие по отношение на правото на собственост и могат ли същите да бъдат противопоставени на ответника по делото за целите на настоящото съдебно производство. От мотивите на съда не става ясно, защо съдът е приел че движимите вещи- оборудването на трафопоста са собственост на ищцовото дружество, след по делото има две противоречиво застъпени тези от различни лица- от представителят на ищеца и от свидетеля Цилев, като представляващ „В.“ ЕООД.

В този смисъл съдът е приел че праводателят на ищеца- „С.“ ЕООД е бил собственик на имота към момента на сключването на договора за продажба, на осн. НА 62/2008г., който не е представен като писмено доказателство по делото. Съдът при направено възражение от ответната страна, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорния недвижим 2 имот въз основа на договор за продажба, но при липса на доказателства че праводателят му е бил собственик на имота към момента на сделката, необосновано е приел че правото на собственост на продавача е „безспорна“, тъй като пред нотариус същият се е легитимирал като собственик на имота въз основа на цитирания НА № 62/2008г. Поддържа се с въззивната жалба, че за да бъде разрешено право на строеж/за преустройство на сграда/№ 51/2008г., НА № 62/2008г./който не е представен по делото/би следвало да удостоверява или правото на собственост върху земята или правото да строи в чужд имот, в резултат на което праводателят на ищеца да е построил сградата, която се иска да бъде преустроена в трафопост.

Поддържа се, че в мотивите към обжалвания съдебен акт, първоинстационният съд не е обсъдил значението за спора на част от приетите доказателства- договор за продажба на недвижим имот от 12.06.2017г. и фактура от 12.06.2017г., разписка за получена сума, за които сред оспорване от ответната страна и изслушана СГЕ е приел че са автентични и подписани от И.К.К..

Във връзка с оплакването за необоснованост на обжалваното съдебно решение, поддържа се с въззивната жалба че първоинстанционният съд не е подложил на задълбочен анализ събраните по делото гласни доказателства, като не изложил мотиви и съображения кои от тях приема за достоверни или заинтересовани и каква е тяхната доказателствена стойност за процеса.

Основното оплакване с въззивната жалба е за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради противоречието му с разпоредбите на материалния закон. Оспорват се като незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение на РС Сандански, за това че дружеството ответник не е придобило собствеността върху спорния недвижим имот въз основа на придобивна давност, след като получило недвижимия имот като апортна вноска в капитала, без да знае че праводателят му не е собственик. Възразява се, че съдът неправилно е приел че след добросъвестно владение от страна на ответното дружество, продължило повече от 5 години, собствеността върху спорния недвижим имот е придобита поради изтичане на срока на кратката придобивна давност. Поддържа се, че в нарушение на чл. 84 във вр. с чл. 116 от ЗЗД, съдът не е изложил мотиви дали придобивната давност е прекъсната чрез предявяване на установителен или осъдителен иск за правото на собственост на вещта от страна на ищеца по делото. Поддържа се с въззивната жалба, че дружеството ответник „Б.“ ЕООД, е придобило собствеността върху спорния по делото недвижим имот по давност, който е започнала от датата на апорта- 16.02.2012г. и след изтичането на пет годишния срок, осъществен е целия фактически състав на придобивната давност, като презумпцията за добросъвестност съгласно чл. 70 ал. 2 от ЗС не е успешно оборена от ищеца, тъй като същата се предполага до доказване на противното.

При изложените с въззивната жалба съображения, иска се от състава на ОС Благоевград, да отмени изцяло обжалваното решение на РС Сандански, като неправилно и постановено в 3 нарушение на материалния закон, като необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, и да постанови ново решение с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, както и да присъди на въззивника сторените по делото разноски пред първата и пред въззивната съдебна инстанция.

С въззивната жалба не е направено доказателствено искане.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен отговор от насрещната страна- „С.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление- гр.

Сандански, представлявано от управителя И.К.К..

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

С Определение № 3437 от 15.12.2020г. и с Определение № 104 от 27.01.2021г. по настоящото в.гр.д. № 1221/2020г. по описа на ОС Благоевград, въззивният съд е оставил исковата молба по гр.д. № 566/2019г. по описа на РС Сандански без движение, поради несъответствие на обстоятелствената част с нейния петитум- нередовност по смисъла на чл.

129 ал.1 т. 4 и т. 5 от ГПК.

След повторното оставяне на исковата молба без движение от настоящия въззивен състав на ОС Благоевград, по делото е депозирана изправена искова молба с вх. № 1102/08.02.2021г., с която нередовностите са отстранени.

При устните състезания по делото, пълномощниците на дружеството жалбоподател- адв. К. и адв. Е., поддъражат въззивната жалба на основанията наведени с нея- оспорва се правото на собственост на „С.“ ООД върху спорния недвижим имот, основано на възражение за това че праводателят на дружеството по сключения договор за продажба не е бил собственик на продавания недвижим имот/Нот. Акт № 62 от 2005г. не е представен по делото/. Поддържа се в пледоариите пред въззивната съдебна инстанция, че по делото е доказано по безспорен начин въз основа на събраните писмени доказателства, че „Б.“ ЕООД е придобил правото на собственост върху спорния недвижим имот по силата на извършения апорт на имота в капитала на дружеството въззивник. Изказва се становище, че първоинстанционният съд не е анализирал и коментирал представените договор за продажба от 2017г. и фактура, в контекстна на направеното от ответната страна оспорване собствеността на „С.“ ООД по отношение на спорния по делото недвижим имот, макар да е приел за недоказано оспорването на автентичността на договора за продажба, като се поддържа от дружеството въззивник чрез неговите пълномощници, че договора за продажба от 2017г. няма достоверна дата и е създаден само за целите на настоящия процес. Иска се отмяната на обжалваното решение на РС Сандански, като неправилно и необосновано.

4

Пълномощникът на въззиваемото дружество- адв. Попов, при устните състезания по делото пред въззивния съд, оспорва въззивната жалба, като моли съда да потвърди обжалваното решение на РС Сандански като правилно и законосъобразно. Изказва се становище че оспорването на собствеността върху спорния недвижим имот на праводателят на „С.“ ООД е неоснователно, като без значение е че по делото не е представен НА № 62 от 2005г., тъй като същият легитимира „С.“ ЕООД като собственик на земята, върху която по- късно въз основа на разрешение за строеж и удостоверение за разрешение за ползване, е бил изграден процесния трафопост, като този имот е имал стар идентификационен номер 3. Поддържа се, че е налице грешка при заснемане на кадастралния план досежно спорния по делото недвижим имот, като същият погрешно е бил заснет като част от съседен недвижим имот, което обстоятелство се установява от доказателствата по делото. Възразява се, че ползването на трафопоста е извършвано изцяло от „С.“ ООД, който има сключен и предварителен договор с ЧЕЗ, като се оспорва основанието на което ответника по иска- „Б.“ ЕООД, претендира правото на собственост върху имота- придобивна давност.

Претендират се от страните разноските направени пред въззивната съдебна инстанция, като от пълномощника на „С.“ ООД е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощниците на дружеството жалбоподател, с правно основание чл. 78 ал. 5 от ГПК.