Решение № 1781 от 23.09.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1781

Шумен, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА канд № 20267270600534 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на „СТАТ“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощник адвокат Н. Б. при АК Варна, срещу Решение №213/17.06.2026 г., постановено по АНД №936/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че изводите на решаващия съд за липса на съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, са неправилни, което е довело и до незаконосъобразно преквалифициране на нарушението от съда по реда на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН. Излагат се и аргументи, че в случая е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като от нарушението не са настъпили никакви вредни последици за околната среда и санкционираното дружество не е извършвало нарушение от същия вид. На сочните основания касаторът отправя искане за отмяна на съдебния акт и на измененото с него НП, както и претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна Директор на РИОСВ – Шумен, редовно призована, не изпраща представител, както и не е представен писмен отговор по касационната жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

С атакуваното в настоящото производство решение РС [населено място] е изменил Наказателно постановление №06/03.04.2026 г. на Директора на РИОСВ – Шумен, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 556.46 евро, за нарушение на чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014 г. за класификация на отпадъците като преквалифицирал нарушението по чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014 г. за класификация на отпадъците.

За да достигне до този резултат, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени като поотделно, така и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна за безспорно установено, че при извършена проверка на 03.11.2025 г. от контролните органи на РИОСВ – Шумен на строителен обект в [населено място], [улица], се извършват строително – монтажните работи от касатора "СТАТ" ООД с [ЕИК], [населено място], като отстрани на сградата били налични строителни отпадъци – тухли и метали, и при проверката не бил представен план за управление на строителните отпадъци, както и документи удостоверяващи предаването на строителни отпадъци на лице притежаващо документ по чл. 35 от ЗУТ. Била направена и справка в Националната информационна система "Отпадъци" /НИСО/, при която било установено, че дружеството няма утвърдени работни листи за класификация на отпадъците генерирани от строително - монтажните работи на обекта по реда на Наредба № 2/2014 г. за класификация на отпадъците. Резултатите от проверката били обективирани Констативен протокол /КП/ №СГ 11/03.11.2025 г., с който на основание чл.155 ал.2 от ЗООС на дружеството са били дадени следните предписания: 1.Да представи в РИОСВ – Шумен копие на съгласуван план за управление на отпадъците. 2.Да представи копия на документи удостоверяващи предаването на строителните отпадъци на лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО и 3.Да се подадат работни листи за класификация на отпадъците генерирани от строително монтажните работи на обекта по реда на Наредба № 2/2014 г. за класификация на отпадъците. Във връзка с така дадените предписания, на 07.11.2025 г. на ел.поща на РИОСВ – Шумен постъпили изисканите с предписанията документи - предавателно – приемателен протокол от 04.11.2025 г. за отпадък с код 170107 бетон и тухли, фактура от 04.11.2025 г., справка за проведените измервания от 03.11.2025 г. и 4 бр. кантарни бележки от 03.11.2025 г. Дружеството представило за утвърждаване и работен лист на хартия.

Въз основа на горните констатации, срещу дружеството бил съставен АУАН №СГ - 03 за това, че на 03.11.2025 г. не е класифицирало отпадък с код 17 01 07 /смеси от бетон, тухли, керемиди и плочки от керамични изделия/, образуван в резултат на дейността му, като в АУАН актосъставителят посочил, че с това деяние, дружеството е нарушило чл.135 ал.25 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014 г. за класификация на отпадъците, във вр. с чл.3 ал.1 от ЗУО. Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, съдържащи се в акта и на основание чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 556. 46 евро, за нарушение на чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба №2/2014 г. за класификация на отпадъците.

При тази фактическа обстановка съдът е приел, че санкционираното дружество е нарушило разпоредбата на чл.4 ал.1 от Наредба № 2/2014 г. за класификация на отпадъците, съгласно която се създава задължение за адресатите на нормата, а именно причинителят на отпадъци, да класифицира отпадъците, образувани в резултат от дейността му, като предприеме всички необходими действия по реда на тази наредба. А съгласно чл.7 ал.1 т.1 и ал.7 от посочената Наредбата, за класифициране на отпадъците, причинителят на отпадъци е задължен да подаде за всеки отпадък не по – късно от два месеца преди образуването му до директора на РИОСВ, на чиято територия се образува отпадъка, попълнен работен лист за класификация на отпадъците по приложение № 5 с определен шестцифрен код на отпадъка, чрез Националната информационна система "Отпадъци". Доколкото дружеството – жалбоподател е извършвало строително – монтажни работи на обект в [населено място], [улица], [имот номер], съдът е приел, че същото се явява субект на нарушението. Доколкото на обекта са били налични отпадъци, генерирани от извършваните СМР от дружеството, както и че дружеството нямало утвърдени работни листи за класификация на отпадъците, то е налице неизпълнението от страна на дружеството на задължението за класификация на отпадъците от дейността му чрез подаване на съответните работни листове.

Или безспорно е прието от въззивния съд, че дружеството е санкционирано за това, че не е изпълнило задължението си да извърши класификация на отпадъците, които се образуват от стопанската му дейност, чрез подаване на работни листи в НИСО, съгласно изискванията на чл.4 ал.1 и чл.7 ал.1 от Наредба №2/23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Това бездействие покрива признаците на нарушение по чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО, а именно - не извършване на класификация на отпадъците, образувани от дейността му по реда на Наредба № 2/2014 г. издадена на основание чл. 3 от ЗУО.

С оглед наведените пред него възражения, въззивният съд приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително, че е посочена дата и място на нарушението. Решаващият съд също констатирал, че в съставеният АУАН актосъставителят е посочил, че дружеството е нарушило чл.135 ал. 25 т.1 от ЗУО, във вр. с чл.4 ал.1 от Наредба №2/2014 г. за класификация на отпадъците, във вр. с чл.3 ал.1 от ЗУО, като обаче в чл.135 от ЗУО не съществува ал.25. Това е прието от съда като допусната техническа грешка от страна на актосъставителят при посочване на правната [жк], тъй като в текстовата част нарушението е описано правилно. Аргументирал се е и с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, която дава възможност на административно – наказващият орган да издаде НП, макар в АУАН да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

РС – Шумен също е приел, че с процесното НП е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл.135 ал.5 т.1 от ЗУО за това, че не е класифицирало отпадък с код 17 01 07, образуван в резултат на дейността му, чрез подаване работни лист не по-късно от два месеца преди образуването му, като обаче при правилно установена фактическа обстановка, наказващият орган неправилно е квалифицирал нарушението по ал.5 на чл.135 от ЗУО, вместо по чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО. Посочил е, че разпоредбата на чл.135 ал.5 от ЗУО е приложима при извършване на повторно нарушение по ал. 1 – 4 и предвижда налагане на имуществена санкция в двоен размер, докато с процесното НП е наложена имуществена санкция в размер на минималния предвиден в разпоредбата на чл.135 ал. 2 т.1 от ЗУО и няма доказателства, че се касае за нарушение извършено при условията на повторност. Въз основа на това съдът е приел, че в случая са налице предпоставките по чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН и е преквалифицирал нарушението като такова по чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2/2014 г. за класификация на отпадъците. Изложени са съображения за липса на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Съобразно чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, както и е постановено при правилно установена фактическа обстановка.

Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения както при съставяне на АУАН и при издаване на НП, в това число, че са посочени конкретно дата и място на нарушението, както и е допусната техническа грешка от актосъставителя при посочване на правната квалификация на нарушението. Напълно правилни са изводите на решаващия съд, че в случая е приложима нормата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН и законосъобразно съдът е преквалифицирал нарушението като такова по чл.135 ал.2 т.1 от ЗУО, като правилни и обосновани са направените от въззивната инстанция правни изводи в този смисъл, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Настоящата касационна инстанция обаче не споделя изводите на РС – Шумен за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради следните съображения:

В пар.1 т.4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието "Маловажен случай", а именно "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Спорно е в случая, дали конкретните обстоятелства разкриват хипотезата на маловажност - извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. За да не уважи твърденията на наказаното лице в тази насока районният съд е съобразил, че извършеното нарушение – липса на документи за класификация на отпадъците, е формално такова, на просто извършване, което няма съставомерни вредни последици. Приел е, че управлението на отпадъците цели предотвратяване или намаляване на вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда, поради което е налице завишена обществена опасност съобразно засегнатите с процесното деяние обществени отношения, които са с висока степен на значимост предвид целите на закона и принципите за опазване на околната среда и човешкото здраве.