Решение № 420 от 31.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Бургас, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120200196 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Б. А. К. ЕГН:**********,с посочен адрес ***********, чрез адв. А. Г. – БАК, съдебен адрес: гр. ********** против Заповед за задържане на лице № 434зз-6/03.01.2024 г., издадена от полицай при 02 РУ - Бургас на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва процесуалната законосъобразност на същата в аспекта на допуснато нарушение на чл.74,ал.2, т.2, предл..1 от ЗМВР с оглед наличие на дефицити в описанието на фактическите основания, обосноваващи прилагането на ПАМ по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР с препратки към постановъчни разяснения в Решение от 24.06.2014 г. по жалби №50027/08 и №50781/095 на български граждани срещу Р България до ЕСПЧ. От правно гледище се отстоява тезата,че предприетото действие по задържане е в противоречие с принципа на съразмерност по чл.6,ал.1 АПК.

В о.с.з жалбоподателят Б. К. се представлява и от адв.А. Г., която изтъква липсата на основания за издаване на заповедта задържане, поради отсъствие на данни за предизвикателно поведение и активно участие в сбиването от страна на жалбоподателя. Настоява заповедта за задържане да бъде отменена като незаконосъобразна, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – В. М. Г., изразява мнение,че Б. К. е бил неправилно задържан при липса на първоначални достатъчни данни за участието му сбиването. Изразява становище, че заповедта за задържане трябва да се отмени.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- чл. 72, ал.4 от ЗМВР и чл. 15, ал.4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, изд. на основание на законовата делегация на чл. 72, ал.9 ЗМВР, и от лице с правен интерес от оспорването /чл. 147, ал.1 от АПК/, в качеството на засегнат от него адресат.

За спазен съдът приема и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал.1 АПК-в заповедта не е посочена изрично датата на получаване на екземпляр от нея от жалбоподателя, но предвид отразената в декларацията по чл. 15, ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. датата 03.01.2024 г., съдът приема,че заповедта за задържане е връчена на същата дата. Жалбата до съда е подадена на 16.01.2024 г. В заповедта е отразено, че жалбоподателят е получил екземпляр от нея, както и че същият е освободен на 04.01.2024 г. в 15.35 часа, и двете удостоверени с подписа му.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със Заповед за задържане на лице № 434зз-6/03.01.2024 г., издадена от полицай при 02 РУ - Бургас жалбоподателят е задържан на 03.01.2024 г. в 16.00 часа за срок от 24 часа. Вписаните в заповедта фактически и правни основания за задържането му са: "на основание чл. 72, ал.1, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи във вр. с чл.325,ал.1 НК в гр. Бургас, „МОЛ Галерия“ етаж 3, извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото“

От доказателствата по преписката, изпратена по реда на чл. 152, ал.2 АПК и допълнително изпратените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото в открито с.з., се установява, че В. М. Г. към 03.01.24 г.-04.01.24 г. заема длъжност полицай в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-Бургас / удостоверение от 26.01.2024 г. на ОДМВР-Бургас,Типова длъжностна характеристика на длъжността полицай-старши полицай в сектор „Охранителна полиция“ група „Патрулно-постова дейност“ при районно управление на ОДМВР.

Задържането на лицето е било отразено в книгата за задържани лица, като са посочени №, дата и час на заповедта за задържане; име на задържането лице, ЕГН/ЛНЧ.; здравословно състояние:здрав; име и фамилия на служителя,извършил задържането :В. Г..

В 02 РУ-МВР Бургас за Б. К. е образувана преписка , в която се намира 1 бр. Докладна записка до Началника на 02 РУ МВР-Бургас, съотв, от 03.01.2024 г., съставена от В. Г., в която е материализирана обща информация за данни и обстоятелства във вр. със събитието относимо към фактическите предпоставки, обосновали издаването на заповед за задържане, а именно,че около 15.45 ч. на 03.01.24г. чрез ОД-24 бил получен сигнал за сбиване в МОЛ Галерия на етаж 3. Във вр.със сигнала от ОД-24 било извършено и посещение на обекта, при което в докладна записка от 03.01.2024 г. са пресъздадени данни, относно установяване на място на лицата Д.П.Д,, Р.А.П. и нейният приятел и фактически съжител жалбоподателят Б. А. К.. В докладната записка в документално-словесен вид е обобщено,че заварените на място лица съобщили за отправени закани от Д. към П. и К., за уговорена между тримата срещи и впоследствие за реализирана на процесната дата размяна на неприлични думи и сбиване между К. и Д..

Според чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда.А в изр. 2-ро на чл.171, ал.1 АПК е предвидена единствено възможност в рамките на суверенната преценка на съда да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.

Свидетелят К.С.В., в синхрон със свидетелката Р. П., очератават,че виновният активатор на конфликта и агресор по данни на охраната в мола бил Д. Д. /другия участник във физическия сблъсък/, както и че собствените му впечатления са за видимо агресивни настроения на Д. спрямо К., който бил пасивен. Св.П. поддържа тезата, че по преки непосредствени наблюдения и от прегледани видеозаписи от мола, е установила еднопосочна и еднолично инициирана агресивност от Д. Д. спрямо Б. К., който бил ударен 4 пъти от Д., но не отвърнал на ударите.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът обуславя следните правни изводи:

Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен полицейски орган в сектор „Охранителна полиция“ при районно управление на ОДМВР, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР . Компетентността на органа, издател на акта, произтича от чл. 57, ал.1 от ЗМВР и чл. 74, ал.1, вр. чл. 72, ал.1 ЗМВР. Полицай В. Г. в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ на ОДМВР има качеството на полицейски орган и в кръга на законово предоставените му правомощия е да издава заповед за задържане на лице.

В атакуваната заповед е посочено като правно основание разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , която предвижда, че "полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление". В заповедта е посочено и фактическо основание на задържането – „във вр. с чл.325,ал.1 НК в гр. Бургас, „МОЛ Галерия“ етаж 3, извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото ". Това словесно описание съставлява буквален препис на нормативния бланкет на чл.325,ал.1 НК и по своята информативност не съставлява годен, още по-малко достатъчен фактически ресурс ,който да обоснове изпълнение на минималния стандарт при очертаване на фактическите предпоставки на 2 предвиденото законово основание чл.72,ал.1, т.1 ЗМВР в контекста на изискването за мотивираност на заповедта.В този смисъл като обвързващи разяснения относно изискването за мотивираност на „административните актове“ съдът се придържа към т. 4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г. по а. д. № 1/2006 г. на ВАС,който приема,че задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Стриктното спазване на минималните съдържателни критерии за фактическо описание на основанието по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР произтича и от прокараните стандарти, утвърдени в съдебната практика с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7;

ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС.

Издадената заповед по същество не съдържа мотиви, т.к. възпроизвеждането на нормативното абстрактно съдържание на разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК , с посочване на състава на нормираното там престъпление – извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, практически води до запълване на бланкета на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР с друго бланкетно съдържание- това на законния текст на чл.325,ал.1 НК. Формалното посочване на изпълнителното деяние на конкретно предполагаемо престъпление, в.т.ч. такова по чл.325,ал.1 НК, не дава никаква яснота какви именно укорими от гледище на господстващия обществен морал и правопорядък действия е извършвало задържаното лице или какви предварителни данни като фактически предпоставки на съпричастността на задържаното лице в извършено евентуално престъпление по чл.325,ал.1 НК е установил издателят на заповедта за задържане.Този дефицит прави невъзможно да се прецени наличието на предполагаема връзка на задържания с вероятното престъпление по чл.325,ал.1 НК, респ. лишава от правна обосновка необходимостта от задържането му, бланкетно обвързана с нормата на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР. Именно посочване на конкретните съставомерни действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР . Липсата на посочване на тези действия е съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на лицето да разбере базисните параметри – същността и естеството на обвинението и съда се поставя в невъзможност да извърши проверка дали са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, поради което тя подлежи на отмяна, като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК , като издадена в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР . /Изцяло в този смисъл в аналогичен по правната си специфика казус виж Решение № 212 от 11.02.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2516/2020 г., Решение № 361 от 16.03.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. д. № 121/2022 г.

На следващо място посоченото правно основание за налагане на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя е чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР . Тази разпоредба овластява полицейските органи да задържат лица, за които има данни, че са извършили престъпление.За прилагането на тази принудителната административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, нито „достатъчно данни“ като коректив на преценката по чл.207 НПК, установяващи по категоричен начин вината на лицето, престъпната съставомерност на неговото поведение,параметрите на обективна и субективна съпричастност към вмененото му деяние по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.

Преценката за съставомерността на определен обем предполагаема информация като фактическо основание на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР, не е поставена в зависимост от реализиране на наказателно правоотношение във връзка с констатираните първоначални данни за извършена престъпна дейност. В случая в преценяваното фактическо основание за приложението на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР не фигурира минимум индивидуализация на време, и най-общо вид на извършено неправомерно деяние, най-обща рамка на фактическия израз и обхвата на твърдяното престъпно поведение, нарушило обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото , предвид което не е спазен минималният стандарт за конкретизация на фактическото основание на задържането.