Протоколно определение № 118 от 14.01.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 118 гр. Пловдив, 14.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело частен характер № 20255330202206 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:15 часа се явиха:

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Ф. Н. Г. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и заедно с упълномощения си повереник адв. Д. Д., с пълномощно по делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Р. К. Р. – редовно призован, се явява лично и заедно с упълномощения си защитник адв. П. Д., с пълномощно по делото, който също е редовно призован.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Ч.Т. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на страните, намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото предвид редовното призоваване на страните.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕ СЕ самоличността на подсъдимия:

Р. К. Р. – роден на ******** г. в гр. С., българин, български гражданин, живущ в гр. С.З., кв. „*“ № *, ет. *, ап.* и с адрес за призоваване: гр. С. З., ул.

„*“ № *, ет. * офис *, с висше образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

1

СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата му по чл. 55 от НПК.

ПОДС. Р.: Разбирам правата си. Получих съм материалите от съда преди повече от 7 дни.

СНЕ СЕ самоличността на частния тъжител:

Ф. Н. Г. – роден на ******* г. в гр. С. З., българин, български гражданин, живущ в гр. С. З., ул. „*“ № *, ет. *, ап. *, с висше образование, разведен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********, без родство с подсъдимия.

СЪДЪТ разясни на частния тъжител правата му по чл. 84 от НПК.

Ч.Т. Г.: Поддържам молбата, която съм представил, че желая да участвам и като граждански ищец.

СЪДЪТ разясни на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

АДВ. Д.: Нямам искания за отводи. В тъжбата сме посочили доказателствени искания. Виждам, че от Ваша страна е изискано досъдебното производство. В тази част нямаме възражения. Представям писмени доказателства, тъй като по досъдебното производство се твърди от подсъдимия, че не е имал никакви спорове с моя доверител и в тази връзка аз представям тези писмени доказателства, които обективират, че това, което е изложено в досъдебното производство, не е достоверно.

Освен това бих поискал да бъдат разпитани в качеството на свидетели лицата К. Г. Ж. и В. Т. П., които са очевидци, както и при режим на довеждане моля да ни бъдат допуснати до разпит двама свидетели, които ще установят факти във връзка с предявения граждански иск.

Ч.Т. Г.: Нямам искания за отводи. Поддържам искането на адвоката ми.

Нямам други искания.

АДВ. Д.: Нямам искания за отводи. Представям и моля да бъдат приети като доказателства по делото тъжба от 26.09.2024 г., изхождаща от тъжителя по настоящото дело против подзащитния ми, по повод на която тъжба е образувано и разгледано НЧХД № 1014/2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол; Разпореждане № 1482/25.11.2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол по посоченото НЧХД № 1014/2024 г.; протокол № 1366/04.12.2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол по същото посочено дело, съдържащо определение за прекратяване и Решение с рег. № 18/24.01.2025 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, II въззивен състав, постановено по ВЧНД № 15/2025 г.

Във връзка с представените доказателства от страна на повереника на тъжителя считам, че същите са неотносими към настоящото дело и не следва да бъдат приемани, тъй като с тях по никакъв начин няма да бъде изяснена фактическата обстановка по делото и с нищо няма да спомогнат за разкриването на обективната истина. Няма спор по делото, че и двете страни са адвокати, вписани в АК Стара Загора. Това в какви качества са били по различни дела не може да обоснови наличието или липса на конкретните отношения между тях, по повод на които е настоящото дело.

Във връзка с представената тъжба считам, че следва да взема следното 2 отношение: аз Ви моля, считам, че в конкретния случай по отношение на първото заявено престъпление, а именно това по чл. 130, ал. 1 от НК сме в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, а именно спрямо същото лице за същото престъпление е налице влязло в сила определение за прекратяване на делото. От представените в днешното съдебно заседание доказателства се вижда, че тъжба със същото оплакване за такова престъпление по чл.130, ал.1 от НК съдът, в случая Районен съд – Ямбол, е разгледал и е постановил влязъл в сила съдебен акт. В тази връзка считам, че на основание разпоредбата на чл.289, ал.1 от НПК съдът следва да прекрати наказателното производство в тази му част. В случай че е налице оспорване на представените в днешното съдебно заседание доказателства от страна на повереника или тъжителя, то ще направя искане да бъде изискано от Районен съд – Ямбол цитираното дело от частен характер за прилагане по настоящото дело.

По отношение на второто заявено в тъжбата престъпление по чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК считам, че в конкретния случай е нарушено изискването на законодателя, дадено в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК.

Там се казва, че тъжбата за престъплението, което се преследва по този ред, следва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал, а не когато пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство. От изложеното в тъжбата се вижда, че твърдяното извършено престъпление е от дата 01.12.2022 г. От изложеното в тъжбата става ясно, че частният тъжител непосредствено е възприел твърдяното от него престъпно действие на подзащитния ми. От този момент именно започва да тече срокът, предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК, който е изтекъл месец юни 2023 г. Не сме в хипотезата на шестмесечен срок, от който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство, тъй като видно от представеното по делото постановление на Районен прокуратура – Стара Загора изложеното в настоящата тъжба престъпление „обида“ не е било предмет на сезиране по досъдебното производство. В тази връзка по отношение на това престъпление не може тъжителят да се ползва от тази разпоредба, а трябва да попадне в първата хипотеза, когато е извършено престъплението и когато е узнал за него. В тази връзка Ви моля да бъде прекратено на същото основание чл. 289, ал. 1 от НПК наказателното производство и в частта за второто твърдяно престъпление.

По отношение на предявения граждански иск считам, че същият е неоснователен. Според мен и подзащитния ми по допустимост не трябва да бъде разглеждан гражданският иск, тъй като наказателното производство за двете престъпления трябва да бъде прекратено. Ако решите, че следва да гледате наказателното производство с тези престъпления, то правя искане да не бъде приеман за съвместно разглеждане гражданският иск, тъй като по начина, по който е формулиран и предявен, не отговаря на изискванията на ГПК за искова молба. Отделно от това в гражданския иск не се прави разграничение на сумата за кое престъпление каква сума се претендира, какви 3 са точно вредите от всяко едно от престъпленията и не е направено разграничение за тяхната стойност.

В тази връзка Ви моля да постановите съдебен акт, с който да прекратите настоящото наказателно производство по посочените две престъпления и да оставите без разглеждане предявения граждански иск.

Моля, в случай на прекратяване на настоящото производство да присъдите на доверителя ми направените разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат съгласно договора.

АДВ. Д.: Няма да правя становище по исканията. Не оспорваме представените съдебни решения. Те са факт. Тъжбата е подадена в срок. Един продължителен период от време е водено досъдебно производство и ако то не е приключило с внасяне на обвинителен акт, според мен има много фактори за това.

Ч.Т. Г.: Съгласен съм с повереника ми.

ПОДС. Р.: Нямам искания за отводи. Поддържам казаното от защитника ми и направеното искане за прекратяване на производството. Запознат съм с представените от насрещната страна материали. Възразявам да бъдат приети.

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.

СЪДЪТ, след тайно съвещание, като съобрази доводите на страните и представените по делото материали, намира на първо място, че е сезиран с искане от подсъдимия и неговия защитник за прекратяване на наказателното производство поради твърдяно основание по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. За обосноваване на искането си от защитата се представят заверен препис на тъжба с вх. № 18594/27.11.2024 г., подадена до Районен съд – Стара Загора, Разпореждане № 1482 от 25.11.2024 г. за даване ход на тъжбата по НЧХД № 1014/2024 г. по описа на Районен съд - Ямбол, Определение № 1366 от 04.12.2024 г. по същото дело, с което е прекратено производството по така подадената тъжба, както и Решение № 18/24.01.2025 г. по ВНЧХД № 15/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено прекратяващото производството определение на първоинстационния съд. Това съдебно решение е окончателно и е влязло в сила на 24.01.2025 г. Същите материали не са оспорени от страна на частния тъжител и неговия повереник.

При така събраните доказателства на първо място от правна страна се формира спор дали наличието на влязъл в сила съдебен акт за прекратяване на наказателното производство на приложеното основание по чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК активизира забраната по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК за провеждане на второ производство със същия предмет. Съдът, съобразявайки съдържанията на двете тъжби – тази, по която е образувано настоящото дело, и представената днес от защитника, която е инициирала прекратеното производство по НЧХД № 1014/2024 г. по описа на РС – Ямбол, приема, че те имат идентичен предмет, като и с двете тъжби е повдигнатото обвинение срещу едно и също лице за деяние, извършено при еднакви условия на време и място – на 4

01.12.2022 г. в гр. Стара Загора, около 14:00 ч. в сградата на Съдебна палата на Районен съд – Стара Загора и при осъществено изпълнително деяние чрез едни и същи действия, а именно нанасяне на силен удар с крак в областта на ахилесовото сухожилие на десния крак на частния тъжител, което деяние да е извършено от подсъдимия Р.. По тези съображения съдът приема да е налице идентитет на фактическите твърдения по двете тъжби.

На следващо място от фактическа страна доказа се по несъмнен начин, че производството, развило се първо по време пред Районен съд – Ямбол, към настоящия момент е приключило с влязъл в сила съдебен акт – определение за прекратяване на наказателното производство.

При така установените факти съдът приема от правна страна, че направеното от подсъдимия и неговия защитник възражение е основателно.

Съобразявайки трайната съдебна практика, наличието на влязло в сила определение за прекратяване на производството срещу същото лице за същото престъпление представлява пречка за провеждане на втори процес между същите страни и по обвинение за същите факти. В този изричен смисъл е Решение № 228 от 04.05.2010 г. по нак. д. № 112/2010 г. на ВКС, в което е изяснено, че законодателят не е обвързал настъпването на правните последици по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК от вида на основанието за прекратяване на производството, а единствено изискване за активизиране на забраната по чл.24, ал.1, т.6 от НПК е влизането в сила на първия по време приключващ производството акт, т.е. да се ползва със стабилност. Оттам нататък нормата на чл. 24 от НК е обща и се прилага както към дела от общ характер, така и при дела от частен характер, без значение от основанието, на което е прекратено първото по време производството. В същото решение е проведено и историческо тълкуване чрез съпоставка на действащата нормативна уредба с разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от НПК (отм.). Прието е, че действащият НПК не предвижда и не допуска възможност за пострадалия да подаде нова тъжба, дори и това да е сторено в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК. В цитираното решение изрично е прието: