Решение № 5407 от 27.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5407 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110126897 по описа за 2024 година

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. А. К. против М.

Е. Я., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън и на апетит, загуба ва тегло и кошмари, в резултат на изразени клеветнически изявления, твърдения и внушения от страна на ответника в публични телевизионни предавания на 24.11.2022 г. и на 11.01.2023 г. по телевизия 7/8 ТВ, както и на 14.01.2023 г. по телевизия Скат, а именно:

„че е заявен убиец на кучета“, „че участва в ударна група по избиване и отстрелване на кучета“, „че е лекар, който избива животните“, „че работи в комбина с фотограф, който публикува снимки на разпрани кучета“, „че „лекува“ кучета така, че те да не съществуват повече“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 24.11.2022 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е подел публична и медийна клеветническа кампания срещу него, като тенденциозно и целенасочено го набедява в извършването на престъпления пред цялата българска общественост, като внушава, че е насилник над гръбначни животни. Ищецът сочи, че в поставени към ответника въпроси от водещ в телевизионно предаване, излъчено по телевизия 7/8 на 24.11.2022 г. и анонс от последния, ищецът е наречен „заявен убиец на кучета“, на което ответникът е отговорил утвърдително, като е прочел обява, която твърди да е от ищеца, че последния участва в ударна група за отстрелване на кучета срещу заплащане. Поддържа, че на въпрос на водещия „Това е лекар, който избива 1 животните?“, ответникът е отговорил „Да, абсолютно“. Ищецът поддържа още, че в предаване по същата телевизия, но излъчено на 11.01.2023 г. на въпрос на водещия, ответникът отговорил, че ако се съди по действията на ищеца, то той със сигурност не лекува животните, а ги лекува в кавички, че те да не съществуват повече, че се бори срещу това да има животни на улицата, независимо дали домашни или бездомни. В същото интервю ответникът заявил, че няма да остави ищеца, докато не му се потърси отговорност и не бъде свален от Лесотехническия университет. Ищецът поддържа още, че в предаване, излъчено на 14.01.2023 г. по телевизия Скат ответникът е дал интервю, в което е заявил, че доцент К. издевателства и прави каквото си иска по социалните мрежи, насажда напрежение и омраза към животните, а ръководството на Лесотехническия университет не предприема никакви действия. Според ищеца, с изявленията си ответникът внушава, че той е жесток човек, който избива животни, приписва му престъпление по чл.325б НК. Поддържа, че клеветническите твърдения са неверни, но са довели до налагане на дисциплинарно наказания на ищеца от страна на ректора на Лесотехническия университет, където работи. Освен това, в университета се разчуло, че ищецът участва в избиване на животни. Поддържа още, че с изявленията си ответникът създал внушение, че ищецът има нерегламентиран ветеринарен кабинет, което отново не отговаряло на истината. Ищецът твърди, че на непрестанните клевети от страна на ответника станали негови колеги, познати и приятели, което още повече го унизило, обидило и засрамило. Според ищеца поведението на ответника се субсумира под нормата на чл.45 ЗЗД, тъй като е налице противоправно деяние, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на правото на добро име, опозоряване и дискредитирането му като личност, кошмари, безпокойство и загуба на апетит, които са в пряка причинно-следствена връзка от деянието на ответника. По изложените доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за уважаването му. Претендира и сторените по производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Ответникът излага, че в дадените интервюта не е изнесъл негова информация или твърдения, а говори за публикации в социални мрежи, които са публично достояние. Сочи, че е отговарял положително на зададени му от водещите въпроси. Поддържа, че няма данни изнесената информация да е невярна или че ищецът е неправомерно набеден в престъпление. Поддържа още, че като собственик на сдружение за защита на животните и журналист, може и има право постоянно да изнася информация за лица, извършвали зверства или спрямо които има такива съмнения, като задължително подава сигнал към съответните институции за проверка. Ответникът твърди, че под думите му „издевателства“ има предвид словесното създаване на напрежение относно животните, като публикациите на ищеца в социалната мрежа всячески провокира тези, 2 които не харесват животните да им посегнат, всяват омраза спрямо последните и могат да бъдат причина за избиването им. Счита, че неговото изказване не би могло да доведе до налагане на дисциплинарно наказание от страна на ректор на университет, а вероятно това се е случило, тъй като е имало причина. Поддържа още, че информацията за ищеца, която цитира в дадените интервюта, е публично достъпна в интернет, където недоволството е огромно, а той само препредава същата. Оспорва твърденията да е причина за страданията на ответника, а публичното недоволство довело до това, не е заради ответника.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложено писмо до ищеца от Българска агенция за безопасност на храните, в което е посочено, че при извършената проверка в Националния регистър на ветеринарните лечебни заведения и ветеринарни лекари, работещи по тях, към 23.04.2024 г. няма данни за регистриран ветеринарен лекар - А. А. К..

По делото е приложена Заповед № ЗПС-5/04.01.2023 г., с която на ищеца е наложена дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. В мотивите на заповедта е посочено, че наказанието са налага във връзка с получени сигнали и медийни публикации относно ищеца, довели до огромен негативен отзвук в обществото спрямо Лесотехнически университет.

По делото е приложен заверен препис от решение № 15595/27.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 6631/2023 г. по описа на СРС, от което се установява, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е обжалвана и отменена от съда на формално основание – поради неспазване на изискванията на чл.195 КТ, без да се обсъжда дали А. К. е извършил нарушение или не. След извършена служебна проверка съдът констатира, че решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

По делото е приложено свидетелство за съдимост на ищеца, в което е отразено, че към датата на издаването му – 31.01.2025 г., А. К. не е осъждан.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено на 31.01.2025 г. от Национална следствена служба е, че няма данни за обвинения срещу К. по неприключили наказателни производства.

По делото са приложени електронни писма от ответника до Прокуратурата на Република България, в които се изказва съмнение, че ищецът в настоящото производство А. К., не само насажда омраза спрямо бездомните животни, а и че найвероятно извършва престъпления спрямо тях. По делото не са представени доказателства дали от страна на Прокуратурата на РБ е са възложени проверки или образувани производства по сигналите на ответника.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице е възпроизвело в текстов вид видеофайлове от телевизионни 3 предавания, с логото на телевизия „7/8“ и телевизия „СКАТ“. Във видеофайл от 22.11.2022 г. вещото лице е посочило, че има следи от манипулация, като има или част от записа, която е изрязана, или две части, които са слепени. В останалата част видеофайла е последователен. По отношение на видеофайлове от 11.01.2023 г. и от 14.01.2023 г. вещото лице не е установило манипулации. Експертът е посочил още, че и трите изследвани видеофайла не представляват цял запис на предаване, а само последователни части от такова, като и трите файла са били редактирани със софтуер за видеоредакция. Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че констатациите за манипулация на един от изследваните видеофайлове, не променя изявленията, които е възпроизвел в текстов вид.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ф.М.Х. и Е.М.М..

В показанията си св.Х. разказва, че познава ищеца от 2016 г., бил й е научен ръководител в ЛТУ. Разказва още, че в края на 2022 г. до нея достигнали видеа, излъчени по телевизиите „7/8“ и СКАТ, в които К. бил „упрекнат като убиец на кучета“. Свидетелката потърсила контакт с ищеца, за да разбере за какво става въпрос.

Разказва, че след интервютата ищецът се чувствал демотивиран, загубил желание да работи. Знае за електронни писма, изпратени от ответника Я. на всички преподаватели в ЛТУ, че ако не се вземат мерки за уволнението на ищеца, срещите с ректора и агитките няма да спрат. Според свидетелката отношението на ищеца във връзка с ограничаване популацията на бездомните животни е, че „трябва да бъде законово и да се предприемат мерки в полза на животните“.

В показанията си св.М. разказва, че познава ищеца от около 30 години, бил й е преподавател в ЛТУ. Отрича да е чувала призиви от страна на ищеца за унищожаване на кучета и регулиране на популацията на бездомните такива. Запозната е с медийните изявления за ищеца от началото на 2023 г., но разказва, че К. е уважаван член на гилдията им и ако се занимава с това, за което го обвиняват, то щеше да се разчуе в техните среди. Свидетелката е присъствала на словесни нападки срещу ищеца от страна на 10-на човека, събрали се пред НДК, с възгласи „Убиец!“. Според свидетелката, медийните изяви по отношение на ищеца му се отразили негативно – отслабнал физически, имал много затормозен вид, знае от колеги, че му е оказван натиск от ръководството на ЛТУ да напусне, академичната му кариера била прекратена.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран от разпоредбите на чл.45 – чл.54 ЗЗД. Основното правило за реализиране на тази отговорност се съдържа в нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД – “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е 4 причинил другиму”. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на вредите, е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: твърдяното деяние /действие на ответника/; че е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между противоправното и виновно поведение на ответника и настъпилите вреди.

Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В конкретния случай, в сезиращата съда искова молба ищецът обосновава правния си интерес от предявения иск от изразени клеветнически твърдения от страна на ответника в публични телевизионни предавания, а именно: „че е заявен убиец на кучета“, „че участва в ударна група по избиване и отстрелване на кучета“, „че е лекар, който избива животните“, „че работи в комбина с фотограф, който публикува снимки на разпрани кучета“, „че „лекува“ кучета така, че те да не съществуват повече“.

Легалната дефиниция на понятието клевета се съдържа в разпоредбите на чл.147 и чл.148 НК. При клевета изпълнителното деяние се осъществява чрез разгласяване – довеждане до знанието на неограничен кръг от хора, на позорно за пострадалия обстоятелство, което не е вярно. В Решение № 172 от 27.05.2014 г. по н. д. № 470/2014 г., II н.о., НК, ВКС е пояснил: „При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната информация се отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето на засегнатия, като наказателната отговорност за дееца отпада при установяване на нейната истинност“. В Решение № 75 от 12.03.2012 г. по н. д. № 3142/2011 г., II н. о., НК, ВКС се казва „…позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото ….. е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско…“.