Определение № 1976 от 30.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1976 гр. Бургас, 29.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Ил. Лазарова

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501114 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Веселин Юлиянов Манчиков в качеството му на управител на „Крос Бордър БГ“ ООД срещу Разпореждане №1601/18.06.2024 г., постановено по ч. гр.д. №635/2024 г. по описа на Районен съд- Несебър. С обжалвания съдебен акт е отхвърлено подаденото от дружеството- жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу Владимир Даниилович Леонов за сумата от 1073.52 евро, представляваща неустойка по чл. 11 от Договор за поддръжка и управление на комплекс „Вила Флоренция“ от 01.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 07.06.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 42 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса. В жалбата са изложени аргументи, че районният съд неправилно е приел договорът, въз основа на който произтича претендираното вземане, за потребителски. Твърди се, че в действителност договори за управление на комплекса са сключени и с други собственици, но се излага, че при подписването им са водени индивидуални преговори, поради което всеки един от тях урежда различни по съдържание уговорки. Жалбоподателят намира, че по отношение на така уговорената в чл. 11 от договора неустойка, специалните правила, уредени в ЗЗП не следва да бъдат прилагани, 1 доколкото длъжникът няма качеството потребител по смисъла на закона. Смята, че изводът на съда за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави е незаконосъобразен, тъй като размерът на същата е съответен на настъпилите вреди от неизпълнението и изпълнява присъщите си обезпечителна и санкционираща функции. По тези съображения частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно и моли за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по претендираното вземане.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл.

275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно, като съдът споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд като препраща към тях на основание чл. 275, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК.

Съображенията на настоящата съдебна инстанция за този извод са следните.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление, подадено от търговско дружество „Крос Бордър БГ“ ООД в качеството на професионален домоуправител по смисъла на чл. 2, ал.

1 ЗУЕС за парично вземане, произтичащото от договор за поддръжка и управление от 01.09.2014 г., сключен с физическо лице- собственик на самостоятелен обект, паркомясто в комплекс „Вила Флоренция“.

Паричното вземане е за неустойка за забавено изпълнение за заплащане на дължимата по чл. 2.1, б.“а“ от договора такса за управление и обикновена поддръжка в размер 357.84 евро. Същата е предварително оценена в троен размер на дължимата такса, респ.

1073.52 евро.

За да пристъпи към издаване на заповед за незабавно изпълнение първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е изследвал характера на претенцията и правопораждащия я фактически състав. Неустоечната клауза е част от съдържанието на договор, страна по който е потребител по смисъла на §13, т. 1 ДР ЗЗП, доколкото собственикът Леонов се явява лице, което получава предоставена услуга по управление и поддръжка на притежавания от 2 него СОС, като същата не е свързана с осъществявана от него търговска или професионална дейност. В същия смисъл е и даденото задължително тълкуване на чл. 1, параграф 1 и чл. 2, б. „б“ и „в“ от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори в Решение на СЕС от 27.10.2022 г. по дело С-485/21. Предвид изложеното така наведеното оплакване в частната жалба, че договорът не е потребителски се явява неоснователно.

При установяване обстоятелството, че едната страна по процесния договор е потребител, то на основание чл. 7, ал. 3 вр. чл.

411, ал. 2 , т. 3 ГПК и съобразно дадените в Тълкувателно решение №1/2020 г. по тълк.д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът изследва дали претендираното парично вземане произтича от включена в договора неравноправна клауза. Видно от представения от жалбоподателя договор, неустойката в чл. 11 от същия е уговорена за просрочие от повече от един месец в трикратен размер на дължимата такса. Така уговорената неустойка се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Предвидената в посочената разпоредба вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожност се основава на противоречие с добрите нрави, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висок размер на предварително фиксираното обезщетение спрямо действително претърпените от кредитора вреди от неизпълнението.

Така определеният размер на акцесорното вземане, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди, води до извод, че същата излиза извън присъщите с оглед разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г., по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което като нарушаваща добрите нрави, създава и значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, като потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка.

По така наведеното оплакване в частната жалба, че неустойката, както и други клаузи от договора са били индивидуално договорени следва да се изтъкне, че съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП доказването, че клауза в договор с потребител е уговорена индивидуално, респ. че подлежи на индивидуално договаряне, е в тежест на търговеца/доставчика. В конкретния случай дружеството не е доказа по несъмнен начин, че така приетата от първоинстанционния и настоящия съд за неравноправна, клауза за неустойка е била предмет на индивидуално договаряне с всеки отделен потребител, ползващ услугите, поради което няма основание да се приеме, че е налице 3 изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното разпореждане- да бъде потвърдено като правилно.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Разпореждане

№1601/18.06.2024 г., постановено по ч. гр.д. №635/2024 г. по описа на Районен съдНесебър.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4