Решение № 1919 от 23.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1919 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100511252 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 14124 от 21.07.2025 г., гр.д. № 8979/2025 г., СРС, 177 с-в се ОСЪЖДА Е. С. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 2 714,11 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, ап. 63, ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 333,82 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г. върху доставената топлинна енергия, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.

200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 64,59 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против Е. С. С. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 13,46 лева – мораторна лихва за забава 1 върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 07.02.2025 г. като неоснователен, ОСЪЖДА В. Д. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 678,53 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за същия имот, ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 83,46 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г. върху доставената топлинна енергия, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 16,15 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против В. Д. С. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3,37 лева – мораторна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 07.02.2025 г., ОСЪЖДА С. Д. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.

110, ал. 2 ЗС сумата от 678,53 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за същия имот, ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 83,46 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г. върху доставената топлинна енергия, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 16,15 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против С.

Д. С. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3,37 лева – мораторна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение през периода от 17.07.2022 г. до 07.02.2025 г., като ОСЪЖДА Е. С. С. да заплати на ищеца 172,20 лева – разноски, В. Д. С. и С. Д.

С. да заплатят на ищеца поотделно по 43,05 лева – разноски, а ищецът да заплати на В. Д. С. 1,51 лева – разноски.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете за мораторни 2 лихви върху главниците за стойност на потребена топлинна енергия, постъпва въззивна жалба от ответниците по тях Е. С. С., В. Д. С. и С. Д. С.. Считат, че законна лихва върху цената за топлинна енергия не се дължи поради липса на публикуване на месечните сметки за главния дълг в интернет страницата на ищеца. Претендира се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице-помагач на ищеца – „Техем Сървисиз“ ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.

Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

В отговор на оплакванията по жалбите, съдът приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Към исковия период действат Общите условия на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, одобрени от КЕВР на 27.06.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното 3 количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Клаузата на чл. 32, ал. 4 предвижда продавачът да начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Въззивният съд намира, че задължението е предвидено като срочно, поради което е изискуемо при условията на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана. С изтичане на 45-дневния срок по чл. 33, ал. 2 от ОУ, даже и да е изпаднал в забава за плащане, длъжникът се освобождава от нейните последици при издаване само на фактурата, изготвена на база прогнозни данни, когато към този момент не е изготвена окончателната фактура за реално потребление на топлинна енергия на база изравнителни сметки, поради забава на кредитора – чл. 96 ЗЗД.

Кредиторът не е оказал необходимото съдействие, изразяващо се в своевременно издаване на общата фактура за реално потребена топлинна енергия, след отчитане на средствата за дялово разпределение, изравнителни сметки и съставяне на кредитни известия, без което съдействие длъжникът не би могъл да изпълни в срок паричното задължение – чл. 95, предл. 2 ЗЗД, поради което не може да черпи права от собствената си неизправност. Едва след издаване на тази обща фактура, задължението е напълно индивидуализирано и по размер в съответствие с действителното потребление, годно за изпълнение и изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От този момент длъжникът изпада в забава за плащане на главницата и дължи съответна мораторна лихва. Исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване съществуване на вземания за мораторни лихви върху главниците за неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г. следва да се уважат като основателни в до размера от 333,82 лв. за Е. С. С., сумата 83,46 лв. за В. Д. С. и сумата 83,46 лева за С. Д. С..

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която уважени исковете за мораторни лихви върху главниците за стойност на топлинна енергия.

Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.

4

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14124 от 21.07.2025 г., гр.д. № 8979/2025 г., СРС, 177 с-в в частта, с която се ОСЪЖДА Е. С. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 333,82 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г. върху доставената топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, ап.

63, В. Д. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД сумата от 83,46 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г. върху доставената топлинна енергия и С. Д. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 83,46 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г. върху доставената топлинна енергия.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца „Техем Сървисиз“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5