Решение № 509 от 19.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Пазарджик, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220102797 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът М. Й. Х. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че на 09.08.2022 г. е сключил с ответника „Стик Кредит“ АД договор за потребителски кредит от разстояние № 866309, по силата на който ответникът се задължил да му предостави в заем сумата от 950 лв. със срок за погасяване 24 месеца, при ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на 42,58 %.

Съгласно чл. 17 от договора за кредит същият бил обезпечен с гарант, отговарящ на условията за доход, посочени в общите условия, или банкова гаранция в полза на заемодателя. При неизпълнение на това задължение в тридневен срок от сключване на договора съгласно чл. 27 от договора за кредит заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит, дължима разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение на заемателя била начислена неустойка в размер на 2 693,97 лв. Ищецът счита, че така уговорената неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като вменява в тежест на потребителя задължението на кредитора да извърши предварителна преценка за кредитоспособността на потребителя и излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Също така намира неустойката за нищожна поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 146 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди и нищожност на клаузата поради противоречие със закона 1 и по-конкретно с чл. 11, чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 22 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Моли да бъде постановено решение, с което неустоечната клауза да бъде обявена за нищожна. Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Стик Кредит“ АД чрез адвокат Н. намира иска за допустим, но неоснователен. Признава сключването между страните на договор за потребителски кредит от разстояние, отговарящ на изискванията на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и ЗПК. Счита, че неустойката е надлежно уговорена и са налице предпоставките, за да възникне задължението за заплащането й. Посочва, че заемателят би могъл да ограничи сам размера на неустойката като изпълни задължението за предоставяне на обезпечение. Счита, че неустойката не излиза извън присъщите й функции, тъй като няма данни за заемателя да са настъпили вреди, които да са противоречащи на закона и на установената съдебна практика. Сочи, че основната цел на неустойката е да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди, а останалите цели на неустойката целят да постигнат точно изпълнение и ако не се постигне такова – да санкционира за неизпълнението. Намира, че размерът на неустойката не е прекомерен, тъй като няма въведено ограничение за максималния й размер и в случая същият е обусловен от бездействието на длъжника. Освен това съгласно съдебната практика при прекомерност на неустойката, същата се намалява, но не би следвало цялата клауза да се обяви за недействителна. Оспорва да е била налице изначална невъзможност за ищеца да осигури уговорения в договор поръчител, тъй като е бил запознат с условията на договора преди да бъде сключен и не е бил длъжен да го сключи веднага, а едва след като открие лице, което да отговаря на условията да бъде поръчител. Твърди, че ищецът е действал недобросъвестно при сключване на договора, след като предварително е знаел, че няма да може да изпълни задължението за предоставяне на обезпечение. Представя писмени доказателства.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил против ищеца насрещна искова молба, приета за съвместно разглеждане в настоящото производство с Определение № 2383 от 19.09.2023 г., с която претендира от ищеца заплащане на сумата от 938,26 лв., представляваща остатък от непогасената главницата по договор за потребителски кредит от разстояние № 866309 от 09.08.2022 г., както и сумата от 453,69 лв., представляваща начислена и незаплатена договорна (възнаградителна) лихва върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане, като твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчване на ищеца на препис от насрещната искова молба. Претендира разноските по насрещния иск. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната 2 искова молба.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 09.08.2022 г. между „Стик Кредит“ АД в качеството на кредитор и М. Й. Х. в качеството на потребител е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 866309, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя потребителски кредит в размер на 950 лв., а потребителят се е задължил да върне сума в размер на 1 488,79 лв. в срок от 24 месеца при ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на 42,58 %.

В чл. 1, т. 9 от договора страните са уговорили обезпечение – поръчител или банкова гаранция, което съгласно чл. 17, ал. 1 от договора се предоставя в срок до три дни от сключване на договора. В случай, че потребителят не изпълни това задължение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение съгласно чл. 27, ал. 1 от договора.

Към договора за потребителски кредит е приложен погасителен план, посочващ датата и размера на всяка от месечните погасителни вноска, в т.ч. главница и лихва, както и размера на месечните погасителни вноски с включена неустойка, чийто размер за целия срок на договора възлиза на 2 693,97 лв.

Сумата по кредита е предоставена на потребителя с платежно нареждане от 09.08.2022 г.

По кредита е погасена сума в общ размер на 574,28 лв., както следва: на 08.09.2022 г. – 174,28 лв., на 07.10.2022 г. – 200 лв., на 08.11.2022 г. – 200 лв.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза остатъкът от дължимата главница по договора за потребителски кредит към 19.09.2023 г. и към 28.03.2024 г. – дата на изготвяне на заключението, е в размер на 938,28 лв. Дължимата договорна лихва по договора потребителски кредит към 19.09.2023 г. е в размер на 277,44 лв., а към 28.03.2024 г. – 409,56 лв.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е установителен иск за нищожност на неустоечна клауза в договор за потребителски кредит поради противоречие със закона – чл. 26, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД във връзка чл. 11, чл. 19, ал. 4 и чл. 22 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Приети за съвместно разглеждане са кумулативно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД за заплащане на остатъчна главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит, обявен за предсрочно изискуем.

Сключеният между страните договор има правната характеристика на 3 договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на неустоечната клауза с изискванията за нейната действителност в рамките на наведените от ищеца основания. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на сочените от него основания за нищожност на клаузата.

Уговорената между страните неустойка в чл. 27, ал. 1 от договора за потребителски кредит е за неизпълнение на задължението на потребителя да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Това задължение е непарично.

От неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора.

Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За кредитора е било предварително ясно, че потребителят трудно би могъл да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Именно за това говори обстоятелството, че кредиторът е изчислил предварително размера на неустойката и го е включил в погасителния план при формиране на всяка месечна погасителна вноска. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за потребителя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Също така неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява скрит косвен разход за потребителя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на допълнителни разходи за потребителя, които са били известни на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В случая това не е 4 сторено, като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.

На следващо място клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В тази насока е достатъчно да се посочи, че размерът на главницата е 950 лв., а начислената неустойка – 2 693,97 лв. или 238,58 % от размера на кредита.

Налице е значителна нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този начин неравноправно се третира икономически послабият участник в оборота и се използва недостига на материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Това противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равноспоставеност между гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по двустранни договори. Липсват доказателства клаузата да е уговорена индивидуално. Напротив от съдържанието на договора може да се направи извод, че същият е бил изготвен предварително от кредитора, представляващ финансова институция и занимаващ се по занятие с предоставяне на заеми, като при сключване на договора потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Поради това на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузата следва да се счете за нищожна.