Решение № 4708 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4708 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100504904 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на „Хестия Груп“ ООД срещу решение №223/05.01.2024 г., постановено по гр. д. № 16959/2023 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Моли се за отмяна на решението.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл.

1

86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „Хестия груп“ ООД дължи на ищеца „Електрохолд продажби“ ЕАД сумата 1669,12 лева главница, представляваща стойностнадоставка на електрическа енергия за обект в гр. София, ул. ****, клуб, за периода от 24.02.2022 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 70,00 лева - мораторна лихва за периода от 27.04.2022 г. до 27.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр. дело №55358/2022 г. по описа на СРС. Твърди се, че паричното вземане за главница представлява незаплатена стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за процесния период и обект, съобразно договор за продажба на електрическа енергия за стопанска дейност при ОУ, сключен между страните, и фактури, посочени в искова молба. Поради неплащане в срок се претендира лихва за забава.

Ответникът оспорва исковете със съображения, че като наемател на 24.06.2020 г. е преустановил ползването на обекта, с оглед прекратяване сключен договор за наем, и не притежава качеството ползвател, респ. потребител, вкл. по реда на чл. 414 от ГПК поддържа и че не е собственик на имота.

С решение №223/05.01.2024 г., постановено по гр. д. № 16959/2023 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, исковете са изцяло уважени.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество-правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото 2 производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ответникът притежава качеството небитов клиент по смисъла на §1, т. 33 а от др на ЗЕ.

Този извод следва от представения по делото Договор за покупко-продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност No 210041963038 от 10.01.2020 г., ведно със Споразумение No 1, при ОУ от който се установява, че между ищеца като продавач и ответника, като купувач, е възникнало валидно търговско правоотношение по договор за покупко-продажба на електрическа енергия по смисъла на чл. 318 от ТЗ, вр. с чл. 286 от ТЗ за обект на доставка в гр. София. По делото не е спорно между страните, че за процесния период ищцовото дружество е извършило доставка на електрическа енергия в размера на претендираното по делото парично вземане, както и не се спори, че цената на доетавената електрическа енергия не е заплатена от ответното дружество.

Неразделна част от договора за покупко-продажба на електрическа енергия са представените по делото Общи условия, за които ответникът нито твърди, нито представя доказателства, че е заявил несъгласие със същите по повод сключения договор. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Договора, клиента се задължава да уведоми доставчика от последна инстанция в 14 дневен срок в писмена форма за всяка настьпила промяна в обстоятелства, фактически и правни отношения, касаещи клиента и/или ползвания от него обект, в противен случай клиентът не може да подава възражение за издадените фактури и дължими суми. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5 и ал. 2 в 14-дневен срок след настьпване на промяната - напускане на обекта, промяна на собственост или друго обстоятелство, клиентът е длъжен да заяви прекратяване на договора, което задължение е вменено и на двете страни по сделката, водеща до тази промяна. Като краен извод правилно съдът е констатирал, че сключеният между страните договор е действащ и към момента на произнасянето му, тьй като никоя от страните не е уведомила другата, че желае прекратяването му.

Съгалсно чл. 4, ал. 4 от ОУ по сключения договор за покупко-продажба на електрическа енергия „потребител“ на електическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански нуждии/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа. Съгласно същия договор ищцовото дружество е длъжно да достави електрическа енергия на купувача по договора - абоната -ответник по делото, а последният да я заплати в десет дневен срок от изтичане на съответния месечен период, през който е осъществена отделната периодична доставка.

Съгласно чл. 48 от приложимите ОУ договорът се прекратява в писмена 3 форма чрез подаване на изрично заявление до продавача. Уговорената писмена форма на прекратяване на договора, представлява изявление за прекратяване на търговска сделка по аргумент на чл. 293, ал. 2 от ТЗ. договорът между страните не е прекратяван преди процесния период на доставка на електрическа енергия, като такива доказателства по делото не са ангажирани и за следващ период.

По делото съдът е установил, че не се твърди и не се доказва от събраните в хода на производството доказателства от страна на ответното дружество същото да е подало писмено заявление за прекратяване на договора за търговска продажба на електрическа енергия за стопански нужди, като по делото не се установява да е уговорен конкретен срок на действие на правоотношението.

Правилен и обоснован е изводът на съда, че по делото няма правно отношение кой е собственикът на имота и кой е фактическият ползвател на същия при наличието на действащ договор между страните по спора, който не е прекратен към периода на възникване на задължението за доставка на електрическа енергия за стопански нужди, тъй като ответното дружество отговаря за неплатената цена на доставка, в качеството му на купувач по сключения с ищцовото дружество индивидуален договор. Действително фактическото ползване на електроснабдения имот за процесния период е ирелевантно при наличието на валидно сключен и действащ договор за търговска продажба, който не е прекратен по надлежния ред.

С оглед всичко изложено следва, че възраженията, наведени във въззивната жалба са неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските.

С оглед изхода на спора право на разноски в размер на 290.77 евро има въззиваемата страна.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №223/05.01.2024 г., постановено по гр. д. № 16959/2023 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав изцяло.

ОСЪЖДА „ХЕСТИЯ ГРУП“ ООД, с ЕИК:205864157, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Златни врата“ №15, вх. Б, ап.32, да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, с ЕИК:175133827, със 4 седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №159, бл. БенчМарк, Бизнес център, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 290.77 евро адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5