Определение № 2940 от 10.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2940 гр. Варна, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20263100501184 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по повод депозирани частни жалби с вх. № 26370/01.04.2026 г. и с вх. № 26415/01.04.2026 г. по описа на ВРС, подадени от С. И. П. чрез процесуалния й представител – адв. В., насочени срещу определение № 4107/16.03.2026 г., постановено по ГД № 3853/2025 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 7009/28.01.2026 г. по описа на ВРС, с която е направено искане за изменяне на решение № 241/21.01.2026 г. по описа на ВРС в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

В горепосочените жалби, които са идентични по своето съдържание, са наведени оплаквания за неправилност на определението. Изложено е, че съдът е бил сезиран с два иска – за увеличение на издръжка и за промяна на режим на лични отношения. В тази връзка страната посочва, че е сторила разноски, за които е представила списък по чл. 80 ГПК. Намира, че следва да й бъдат присъдени сторените разноски с оглед обстоятелството, че единият от предявените искове е уважен, макар и частично.

Моли за отмяна на определението и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от А. С. Д. чрез процесуалния му представител – адв. Б., с който оспорва подадените жалби. Излага становище, че постановеното от първоинстанционния съд определение е съобразено със задължителната практика на ВКС. Посочва, че единствено в хипотезата на пълно уважаване на молбата разноските следва да бъдат възложени на ответната страна, като в останалите случаи разноските следва да останат за страните така, както са направени. В конкретния случай счита, че не е налице пълно уважаване на исковата претенция за увеличаване размера на издръжката до претендирания размер от 450 лв., а е уважена само за сумата от 400 лв., което предполага разноските да останат в тежест на 1 страните така, както са ги сторили.

Моли подадените частни жалби да бъдат оставени без уважение, както и претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на частните жалби:

Съдът намира, че частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Подадени са от страна с правен интерес от обжалване и отговарят на изискванията, предвидени в чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което същите са процесуално допустими.

По основателността на частните жалби:

Производството по ГД № 3853/2025 г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на С. И. П. срещу А. С. Д., с която е поискано увеличение на месечната издръжка за детето им Г. А. Д. от 250 лв. на 450 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за периода до нейното изменение и прекратяване, както и промяна на режима на лични отношения.

Пред първоинстанционния съд в открито съдебно заседание от 28.11.2025 г. процесуалният представител на С. П. е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, съобразно който е претендирано заплащането на разноски, сторени за държавна такса в размер на 25 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., както и за депозит за вещо лице в общ размер от 620 лв. От приложения по делото договор за правна помощ от 24.03.2025 г. се установява, че страната действително е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за процесуално представителство по делото, като не е уточнено каква част от сумата е заплатена във връзка с искането по чл. 59, ал. 11, вр. ал. 4 СК и каква част от нея е по повод иска с правно основание чл. 150 СК.

С решение № 241/21.01.2026 г. по описа на ВРС е изменен размерът на опредЕ.та издръжка със съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение № 79/21.09.2021 г. по ГД № 48/2021 г. на РС – Чепеларе, като А.

С. Д. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето си Г. А. Д. чрез неговата майка и законен представител С. И. П. в размер на 400 лева, равняващи се на 204,52 евро, считано от 26.03.2025 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, като е отхвърлена претенцията за издръжка в останалата част до пълния размер от 450 лв. месечно, а именно за сумата от 50 лв. месечно. С решението още е отхвърлен предявеният от С. И. П. против А. С. Д. иск с правно основание чл. 59, ал. 11, във вр. с ал. 4 СК за изменение на определения режим на лични отношения между бащата А. С. Д. и детето Г.

А. Д. със съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение № 79/21.09.2021 г. по ГД №48/2021 г. на РС – Чепеларе. С решението си съдът не е присъдил на никоя от страните претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок от адв. В. е подадена молба с искане за изменяне на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК. В тази връзка първоинстанционният съд е постановил определение № 4107/16.03.2026 г. по описа на ВРС, с което е оставил без уважение така подадената молба по чл.

2

248 ГПК.

Именно срещу това определение са подадени частните жалби, с които е сезиран съдът.

Настоящият състав намира, че така подадените жалби са основателни, като постановеното от първоинстанционния съд определение по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено, а на страната следва да бъдат присъдени разноски единствено за заплатеното адвокатско възнаграждение. Разноските за заплатена държавна такса, както и за депозит за изготвяне на експертиза не се дължат на страната, тъй като подадената от нея молба за промяна на режима на лични отношения е отхвърлена като неоснователна.

До този извод съдът достигна, като съобрази, че производството пред първоинстанционния съд е инициирано след като със съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение № 79/21.09.2021 г. по ГД № 48/2021 г. на РС – Чепеларе, вече е бил разрешен между страните въпросът за дължимостта на издръжката и нейния размер. Искането, отправено до съда, да измени така опредЕ.та издръжка, като бъде увеличена от 250 лв. на 450 лв., е с правно основание чл. 150 СК. Искът е осъдителен и при постановяване на решение по него съдът съобразява предвиденото в чл. 78 ГПК. Настоящият състав намира, че при първоначално решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, предвид обстоятелството, че съдът е длъжен служебно да се произнесе по въпросите за местоживеенето на децата, на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права и задължения, режима на лични отношения между децата и родителите, издръжката на децата, възможността за пътуване на детето в чужбина и издаването на лични документи за това, както и мерките относно упражняването на тези права и задължения, в случай че така подадената молба не бъде уважена изцяло, разноските следва да останат за страните така, както са ги сторили.

В настоящия случай, по изложените по – горе съображения (с оглед обстоятелството, че молбата е подадена по реда на чл. 59, ал. 11 СК), по предявения иск по чл. 150 СК следва да бъдат присъдени разноски по правилата, предвидени в чл. 78 ГПК. Както беше установено, С. П. е сторила разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред първоинстанционния съд в размер на 1000 лв., като не е уточнено каква част от възнаграждението е заплатено по повод молбата по чл. 59, ал. 11, вр. ал. 4 СК и каква част от нея е заплатена във връзка с иска по чл. 150 СК, поради което съдът намира, че сумата следва да бъде раздЕ. на две – по 500 лв. С оглед това, че е искано увеличение на дължимата издръжка от 250 лв. на 450 лв. (с 200 лв.), а искът е уважен частично – за сумата от 400 лв.

(увеличение със 150 лв.), като е отхвърлен за разликата от 50 лв., то съдът намира, че на страната се дължат разноски за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в пропорционален размер, а именно 375 лв. (191.73 евро).

По отношение на искането, направено от А. Д. чрез неговия процесуален представител в подадения отговор на частна жалба, за присъждане на сторените разноски в настоящото производство, съдът намира, че освен, че подадените частни жалби са основателни, следва да бъде отбелязано и това, че в производство по реда на чл. 248 ГПК е недопустима претенцията за присъждане на разноски.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4107/16.03.2026 г., постановено по ГД № 3853/2025 г. по описа на ВРС, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 241/21.01.2026 г., постановено по ГД № 3853/2025 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като ОСЪЖДА, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, А. С. Д., ЕГН **********, да заплати на С. И. П., ЕГН **********, сума в размер на 191.73 евро, представляваща сторени разноски от страната за адвокатско възнаграждение пред ВРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4