Разпореждане № 5189 от 11.08.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5189 гр. Благоевград, 11.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210102217 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото ч.гр.д.№ 2217/2026г. по описа на Районен съд- Благоевград е по реда на чл. 410 от ГПК.

Образувано е по подадено от „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр.С***, представлявано от Р*** – управител, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. Д. А., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Б*** за следните суми: - 1636, 13 евро - главница по Договор № L358416 ведно със законната лихва от 30.07.20216г.; 114, 31 евро - договорна лихва за периода от 27.12.2024г. до 30.07.2026г.; 550, 00 евро – такса по Договор № L358416; 343, 93 евро – обезщетение за забава, договорено в т. 4.6 от Рамково споразумение с длъжника; 284, 31 евро – разноски за обявяване на договора за предсрочно изискуем; 486, 65 евро - главница по Договор № L358417, ведно със законната лихва от 30.07.20216г.; 101, 98 евро – обезщетение за забава, договорено в т. 4.6 от Рамково споразумение с длъжника; 111, 59 евро – разноски за обявяване на договора за предсрочно изискуем. Претендират се и сторените по делото разноски.

Към заявлението са приложени: Договор за кредит № L358416 от 22.07.2024г.; Договор за кредит № L358417 от 22.07.2024г., сключени между „ЮтеКредит България“ ЕООД и В. Д. А. Погасителните планове и други При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съответствие с чл. 411, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в закрито съдебно заседание съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с Разпореждане № 4952/31.07.2026г. е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението да изпълни указанията, дадени с разпореждането като 1 конкретизира дали длъжникът е правил вноски по кредита, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени същите, респ. дали същият е извършвал плащания и по таксата за експресно разглеждане и включена ли е в ГПР.

В указания срок е постъпила молба от заявителя с вх. № 19826/10.08.2026г., с която същият посочва, че по договор за кредит Договор за кредит № L358417 от 22.07.2024г. длъжникът е заплатил една вноска в размер на 37, 16 лв. на 08.102024г., с която са погасени разходи за изискуемост в размер на 24, 56 лева; обезщетение за забава в размер на 0, 32 лева и разходи за напомняне на вноска в размер на 12, 28 лева. Посочва се, че таксата за експресно разглеждане е включена в ГПР, а таксата за предсрочна изискуемост – не е включена в ГПР. Посочва се по договор за кредит Договор за кредит № L358416 от 22.07.2024г. длъжникът е заплатил една вноска в размер на 37, 51 лв. на 08.102024г., с която са погасени разходи за изискуемост в размер на 24, 56 лева; обезщетение за забава в размер на 0, 067 лева и разходи за напомняне на вноска в размер на 22, 28 лева и на една вноска на 07.11.2024г. в размер на 0, 03 лева такса

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението, приложенията към него, както и депозираната молба с вх. 19826/10.08.2026г. намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Видно от приложените договори на 22.07.2024г. между „Ютекредит България“ ЕООД като кредитор и В. Д. А. като кредитополучател е сключен Договор за кредит № L358417 при следните параметри на отпуснатия заем: сума на кредита (ЛЕВ) 947, 90 лв., период на кредита (месеци) 36, Общ размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита и за 947, 90 лв. По договора за кредит кредит № L358416 сума на кредита (ЛЕВ) е 3 200,00 лв., период на кредита (месеци)

36, фиксиран годишен лихвен процент 32, 00 %, обща сума на лихвите за периода (ЛЕВ) 1 815, 16 лв., такса за разглеждане (ЛЕВ) 1 075, 78 лв., годишен процент на РАЗХОДИТЕ (ГПР) 60, 14 % общ размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита и за 6 090, 94 лв. покриване на пълната стойност на кредита (лева). Видно от представения Погасителен план – Приложение №1 към Договора, всяка погасителна вноска включва: главница, договорна лихва, такса за разглеждане.

Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор за кредит, съдът констатира нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК досежно клаузата от договора, която предвижда задължение за заплащане на такса за разглеждане, такса за изискуемост и за напомняне на вноска.

2

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /чл.10а, ал.2 от ЗПК/. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит /чл.10а, ал.4 от ЗПК/. Таксата по договорите са такава, свързани с управление на кредита, което се забранява с посочената разпоредба. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях и за управление следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.

Начисляването на подобно такса е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Според съда, по начина, по който е уговорена, таксата за разглеждане по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Тоест в ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 60.14 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвидената такса за разглеждане е с характер на възнаграждение и следва изначално да бъде включена при формирането на ГПР. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора, съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Посочването в 3 договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР и неясната методика на формирането му, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР и начина на формирането му, което право ЗПК му признава и гарантира. На практика клаузата за такса за разглеждане води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя /увеличава относителната финансова тежест на договора/, като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъщата му дейност.

Целта на клаузата е чрез заобикаляне на закона, наред с договорената възнаградителна лихва, да се набави допълнително възнаграждение от размера на отпуснатия кредит. Независимо, че е наименована „такса“, в случая е видно от начина, по който е уговорена и от нейния размер, че по същество се касае за скрито възнаграждение, което е следвало да се включи в размера на договорната лихва. Оттук следва, че посоченият ГЛП от 32% също не отговаря на действително приложимия между страните.

По изложените съображения съдът намира, че договорите, въз основа на които се претендират суми са недействителни по смисъла на чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредите – в случая 3200 лв. по единия и 947, 90 лева по другия, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Поради това и направените плащания следва да бъдат отнесени като погашения към главницата, поради което непогасеният остатък по договора Договор № L358416 възлиза на 3 162, 46 лева или 1616, 94 евро, а по Договор № L358417 възлиза на 910, 74 лева или 465, 65 евро, за които суми заявлението следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаването му, а в останалата част да се отхвърли.

По отношение на разноските:

4

Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 35, 38 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 349, 98 евро.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на кредитора „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. С***, представлявано от Р*** - управител срещу длъжника В. Д. А., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Б*** за следните суми:

- 1616, 94 евро по Договор № L358416 или 3 162, 46 лева - главница от 22.07.2024г., сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и В. Д. А., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.07.2026г. до окончателното плащане

- 465, 65 евро по Договор № L358417 или 910, 74 лева - главница от 22.07.2024г., сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и В. Д. А., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.07.2026г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски за - платена държавна такса в размер на 35, 38 евро и