Решение № 369 от 29.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 469/2022
- Вид
- Решение № 369
- Подписан
- 29.11.2022
- В сила
- 14.02.2023
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.82 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за собствеността
- чл.313 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 369 гр. Стара Загора, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова Я.
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20225500500469 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. С. Г., с адрес: гр.С.З., ***, представлявана от адв. А. Й., против решение № 260741/01.11.2021 г. по гр.д.№ 2980/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Първоинстанционното решение се обжалва в частите му, касаещи отхвърлянето на възлагателната претенция на М. С. Г. досежно делбения недвижим имот-апартамент, находящ се в гр.С.З. и извършването на делбата на допуснатите до делба недвижими имоти чрез изнасянето им на публична продан.
Изложени са оплаквания, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата и твърденията на страните относно обстоятелствата дали въззивницата живее в делбеното жилище и от кога, поради което е направил необосновани и в противоречие с материалния закон изводи, че М. С. Г. не отговаря на законовите изисквания за възлагане на имота по реда на чл.349 от ГПК, поради което същия следва да бъде изнесен на публична продан.
Изложени са също така оплаквания, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при обсъждането на доказателствата досежно делбения недвижим имот-нива, находяща се в землището на с. Н., ***, като не е взел предвид приетото заключение на СТОЕ, установяващо реалната поделяемост на този имот и постановявайки изнасянето му на публична 1 продан е нарушил материалния закон, съобразно който всеки съделител има право да получи своя дял от наследството в натура.
Претендират се отмяната на първоинстанционното решение в тези му части и постановяването на ново решение, с което бъде уважена възлагателната претенция на въззивницата и делбения недвижим имот-нива, находяща се в землището на с. Н., *** бъде разпределен в реални дялове между съделителите, както и присъждането на разноските във въззивното производство. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.
В срока за отговор на въззивната жалба не е подаден такъв от насрещните страни И. Г. Г. и Р. Г. Г..
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й, както и присъждането на разноските във въззивното производство.
Въззиваемите се явяват лично и се представляват от пълномощникадвокат, чрез когото оспорват отчасти въззивната жалба, като пледират делбата на земеделския имот да се извърши, чрез разпределянето му на три дяла, а досежно изнесения на публична продан недвижим имот – апартамент в гр.С.З. пледират за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното :
Жалбата е допустима, а разгледана по същество - основателна, като съображенията на въззивния съд са следните:
Производството по делото е за делба на наследствени недвижими имоти, като производството е във втората си фаза, след допускане на делбата.
С влязло в сила съдебно решение № 1719 от 06.12.2019 година е допусната съдебна делба между: И. Г. Г., ЕГН - ********** от гр. С.З., ***, Р.
Г. Г., ЕГН - ********** от гр. С.З., *** и М. С. Г., ЕГН - ********** от с. гр.
С.З., ***, на следните недвижими имоти:
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА , с идентификатор №
*** /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, петстотин и осемнадесет, петстотин петдесет и девет, три, петдесет и седем/ съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008 год. на Изпълнителният директор на АГКК с предназначение, самостоятелния обект се намира в града № 3-три, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелният обект: Жилище, апартамент, брой на нива на обекта: 1едно, с площ 77,11 кв.м. седемдесет цяло и единадесет кв.м.с прилежащи части избено помещение № 2-две на ниво 1-едно с административен адрес на имота: гр. С.З., ***, при съдени самостоятелни обекти в сградата: на същия 2 етаж: ***, под обекта: ***, над обекта:
***, по документ за собственост: ДВУСТАЕН
АПАРТАМЕНТ с изложение изток-запад, находящ се в гр.С.З., *** със застроена площ от 77,11 кв.м. - седемдесет и седем цяло и единадесет кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня, баня-клозет, антре и балкон, при граници на апартамента: от север стълбището и апартамент на Н.З., от изток с двора и апартамент на Н.З., от юг с апартамент на Т.Р. и М.Т., от запад с двора заедно с избено помещение № 2-две, при граници на избеното помещение: от север с коридор, от изток с мазето на Ц.Л., от юг с мазето на Т.Р. и М.Т., от запад с мазето на Д.Д., заедно с 1.69 % идеални части на сградата съгласно чл. 38 от ЗС и идеалите части от общите помещения, а именно: Сушилня № 1-едно, при граници: от север с асансьора , от изток с двора, от юг със сушилня на вх.“А", от запад двора, Сушилня № 2- две при граници: от север с двора, от изток с двора, от юг със стълбище и от запад с двора, както и 1,69 % едно цяло шестдесет и девет процента идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, в което е построен жилищния блок, цялото дворно място от 5073/28469 кв.м. /пет хиляди седемдесет и три идеални част от двадесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и девет кв.м./;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** (петдесет и една хиляди триста осемдесет и четири, точка, четиридесет, точка, седемдесет и едно ), находящ се в с. Н., ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1617/ 18.09.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: с. Н., ***, местност Лозята, площ от 17998 кв.м. (седемнадесет хиляди деветстотин деветдесет и осем квадратни метра ), трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, номер по предходен план:
040071, съседи: ***, ***, ***, ***,
***, собственик: Р.И.Д., ЕГН **********, (бивш жител на гр. С.З., поч. на *** г.) ид. части 1/1 от правото на собственост по Договор за доброволна делба № 5981/30.11.2000 г. , т. XVII, стр. 131, съгласно скица на поземлен имот, а по документ за собственост Договор за доброволна делба № 5981 / 30.11.2000 г. , т. XVII, стр. 131: НИВА от 18,000 дка /осемнадесет декара/, шеста категория, в местността "Лозята", представляваща имот № 040071 по плана за земеразделяне на с. Н., при граници и съседи: имот №e 040037 на М.С.М.; имот № 040038 на К.С.Д.; имот № 040070 на И.Н.М.; имот № 040002 наел. на Я.Р.К.; имот № 040034 на Ловна дружина, поземления имот образуван от делбата на имот № 040003, право на преминаване през имот № 040069 и през имот № 040070; при квоти: 1/4 ид.ч. за И. Г. Г., 1/4 ид.ч. за Р. Г. Г. и 1/2 ид.ч. за М. С. Г..
Съделителката М. С. Г. е заявила възлагателна претенция по отношение на допуснатия до делба апартамент.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че 3 възлагателната претенция е неоснователна и е изнесъл двата делбени имота на публична продан.
Въззивният съд намира, че правно-относимите обстоятелства са били установени правилно от първоинстанционния съд и въз основа на събраните доказателства са били направени обосновани фактически изводи, поради което на основание ч.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.
От заключението на приетата съдебно-техническа - оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на жилището е в размер на 80 720 лева, а апартаментът не е реално поделяем. Пазарната стойност на делбения земеделски имот е 14 400 лв., а имотът е реално поделяем съобразно квотите на съделителите, като е представен проект за разделяне, който след указания на съда в настоящото производство е бил одобрен от АГКК.
Във връзка с възлагателната претенция е приета декларация на М. С. Г., с която декларира, че не притежава жилищен имот.
От показанията на свидетелката Г.И.Н. се установява, че следното познава страните по делото, т.к. им е съседка. Те живеела в блока на баба им, в другия вход от 55 години. В този апартамент живеела баба им Р. и после леля им М. Г.. След това останал да живее синът на М. Г. – С.Г., с двете си деца и жена си. М. живеела в апартамента, докато била жива майка й. Р. починала на *** г. М. напуснала апартамента и там останал да живее синът й, който живял там доскоро. Сега никой не живеел в апартамента от няколко месеца. Изнесли се някъде март месец 2021 г. Баба му допуснала С. да живеел там. Ремонти се правили след погребението на баба Р., защото преди да почине не давала да се правят ремонти. Ремонтите ги правили С. и М. – врати, прозорци, боядисване, слагане на плочки на кухненски плот. Месец март последно влизала в апартамента, докато С. бил там. Мебели не знаела дали били сменяни. Посещавала апартамента редовно преди да се изнесял С..
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно по следните съображения: .
По претенцията с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК :
Съделителката М. С. Г. е направила своевременно искане за възлагане на допуснатия до делба жилищен имот в първото по делото съдебно заседание след допускането на делбата.
Предпоставките за възлагане по реда на този текст са следните: делбеният имот да представлява жилище, същото да е неподеляемо, при откриване на наследството съделителят да е живял в него и да няма друго жилище.
В случая предмет на делбата е жилище – Апартамент № 57, находящ се в гр.С.З., *** и съгласно заключението на вещото лице същото е неподеляемо при спазване изискванията на ЗУТ.
От представената от съделителката е видно, че към момента на смъртта на наследодателя Р.И.Д. - *** г., както и към смъртта на наследодателя С.
И.Д., починал на *** г., е живяла в жилището, предмет на делбата, както и че 4 няма друго жилище, а от събраните свидетелски показания се установява, че към момента на откриване на наследството *** г. на общия на страните наследодател – Р.И.Д., в процесния имот е живяла съделителката М. С. Г. и нейния син в различни периоди от време.
В случая въззивният съд приема, че е безспорно установено, че към *** г. – откриване на наследството на Р.И.Д., М. С. Г. е живяла в делбеното жилище.
Именно това е меродавният момент към който следва да се извършва преценката на предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК, т.к. при откриване на наследството на наследодателя С. И.Д. е възникнало наследствено правоотношение само за неговата ½ идеална част от съпружеската имуществена общност, каквато безспорно е представлявало придобитото по време на брака му с Р.И.Д. чрез договор за покупко-продажба жилище.
Едва със смъртта на наследодателката Р.И.Д. се е открило наследството за притежаваните от нея 4/6 идеални части, поради което следва да се приеме, че към този момент М. С. Г. следва да е живяла в делбеното жилище.
Това безспорно е така, както и е налице необорено от другите съделители доказателство, че съделителката не притежава друг жилищен имот.
Обстоятелството, че в подписаната от М. С. Г. декларация, че е отразено изявление, че е запозната с наказателната отговорност по чл.313 от НК и декларира верни обстоятелства не влияе на доказателствената стойност на писменото доказателство, т.к. посоченото изискване е предвидено с оглед евентуалното ангажиране на наказателната отговорност на декларатора за деклариране на неверни обстоятелства, предвид че състава на престъплението по чл.313 от НК изисква наличието на пряк умисъл. Освен това изискването за отразяване на подобно изявление се отнася за декларации, предвидени в закон за удостоверяване на определени правно-релевантни факти, каквото в настоящият случай не е налице.