Решение № 538 от 29.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.ова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100509477 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „А.Т.Д.*1“ АД, чрез адв. М., срещу решение № 6896/21.06.2022г. постановено по гр.д. № 69238/2021г. по описа на СРС, 78-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, иск по чл. 82 ЗЗД за сумата 17 023.20 лева.

Жалбоподателят намира, че обжалваното решение било неправилно, поради допуснати от съда процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Неправилно СРС не кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел. Неправилно съдът направо кредитирал констатациите на изслушаните експертни заключения без да съобрази, че налице била възможност ответникът да манипулира дневниците в контролираната от самия него компютърна система. Не съобразил и обстоятелството, че заключението, че в диспечерските дневници на ответника не се установявали прекъсвания на ел.ток противоречали на останалите доказателства по делото - подадените до ответното дружество възражения, показанията на разпитания по делото свидетел и констатациите на инженерите от фирмата, която обслужвала климатичната система. Неприемлив бил аргументът на вещото лице, че ищецът можел да монтира технически средства за защита от колебанията в ел.подаването – последното не освобождавало ответника от задължението му да 1 доставя качествен ток. По делото било установено, че последното задължение било нарушено неколкократно от ответника – с внезапни прекъсвания на електроподаването, довело до резки отклонения в силата на тока на 22.01.2020г., 22.03.2021г., 10.08.2021г. и 07.10.2021г., поради което била увредена климатичната система на ищеца. По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения срещу ответника осъдителен иск за сумата 17 023.20 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Съдът отхвърлил предявения иск при правилен анализ на събраните по делото доказателства.

Не се установили твърденията на ищеца за некачествено подаване на ел.енергия на посочените 4 дати, правилно съдът кредитирал изводите на вещото лице и правилно не кредитирал показанията на разпитания свидетел, който бил в служебна зависимост от ищцовото дружество. Позовава се и на чл. 15, т. 8 ОУ. Моли първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД не заявява становище.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „А.Т.Д.*1“ АД излага, че бил краен клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с цел ползване на електрическа енергия в сграда с идентификатор ***, находяща се на адрес гр. София, район Подуяне, бул.

****. Страните били обвързани от договор за използване на електроразпределителната мрежа при ОУ на ответника – оператор на електроразпределителната мрежа за определена територия съгласно лицензия № Л-135-07/13.08.2004г., като обектът на ищеца бил с аб. № 95633285, обект № 32Z1821000753527. С нормата на чл. 22, т. 2 ОУ ответникът поел задължение да осигурява електроенергия, отговаряща на изискванията за безопасност и качество, което свое задължение той не изпълнил. На 22.01.2020г. служители на ищцовото дружество установили, че климатичната система тип VRF не работела нормално, едното от телата, т.нар. „чилър“ било повредено в резултат на 2 токов удар или промяна на напрежението. Повредата била установена и отстранена от доставчика на климатичната система „Д.И Е.“ ЕООД, за което ищецът заплатил сумата 3 792 лева с ДДС съгласно фактура № 0000011332/22.01.2020г. По същия начин на 22.03.2021г. се оказал повреден компресор „Тошиба“ за SMMSI, парт.№ 43141518, предвид на което ищецът сторил разноски в размер на сумата 3 804 лева с ДДС съгласно фактура № 0000012235/22.03.2021г. През месец юни 2021г. ищецът монтирал устройство Шнайдер, което записвало характеристиките на доставяната електроенергия и сигнализирало за отклонения. На 10.08.2021г. били регистрирани показатели за резки спадове и повишавания в напрежението, довели до повреда на компонент от климатичната инсталация – кондензатор VRF-SMMS и ремонт на стойност 5 263.20 лева с ДДС, съгласно фактура № 0000012585/10.08.2021г. На 07.10.2021г. в резултат на спадове и рязко повишаване на напрежението на доставяната електрическа енергия непоправимо бил повреден компресор „Тошиба“ за SMMSI, предвид на което ищецът сторил разходи в размер на 4 164 лева с ДДС съгласно фактура № 0000012855/03.11.2021г. Ищецът сезирал ответното дружество със жалба вх. № 100000137164/11.10.2021г., като в отговора си ответникът оспорил некачественото изпълнение на договора и отказал да изплати обезщетение. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на сумата 17 023.20 лева за причинените имуществени щети в резултат на лошото изпълнение на договора за доставка на електрическа енергия, изразяващо си в неколкократни спадове и рязко повишаване на напрежението на дати 22.01.2020г., 22.03.2021г., 10.08.2021г. и 07.10.2021г., ведно със законната лихва от 02.12.2021г. до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Признава, че с ищцовото дружество били обвързани от валидна облигация съобразно ОУ на ответника на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ЧЕЗ РБ. Позовава се на задължението за уведомяване по чл. 51 ОУ. Реагирал на жалбата на ищеца от 11.10.2021г., като в срока по същата норма изпратил екип, за което бил съставен констативен протокол № 31/12.10.2021г. В документа ищецът бил уведомен, че следва да представи оригинални фактури с фискални бонове за направените разходи за ремонт. Оспорва представените от ищеца с исковата молба фактури – същите не отговаряли на изискванията за ЗСч, не установявали реално заплатени разходи за ремонт. Позовава се на чл. 120, ал. 2 ЗЕ, вр. раздел V I I от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи, и на чл. 15, т. 8 ОУ, като твърди, че не носи отговорност за вреди, възникнали след границата на собственост на неговите електрически съоръжения, че ищецът не положил грижа за обезопасяване на собствените си 3 електрически уредби, съоръжения и техника след границата на собственост. Оспорва твърдението за доставка на некачествена ел.енергия – на процесните дати не били регистрирани смущения и нарушения, вреди за други потребители. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД не заявява становище по иска.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД.

Страните по делото не са формирали спор, че ответникът

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е лицензиран оператор на електропреносната мрежа по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЕ.

С доклада на делото първоинстанционният съд, на основание чл. 153 ГПК, отделил като безпорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че за обекта на ищеца на адрес гр. София, район Подуяне, бул. ****, страните били обвързани от валидна облигация за доставка на ел.енергия при ОУ на ответника, приложени по делото.

Предвид нормата на чл. 86, ал. 4 ЗЕ ответникът - оператор на електропреносната мрежа има задължението по всяко време действа така, че да осигури наличността на необходимите му ресурси за изпълнение на дейността по преноса по подходящ и ефективен начин и за развитие и поддръжка на ефективна, сигурна и икономична преносна мрежа. Съобразно чл. 89, ал. 1, т. 2 за лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа, ответникът-оператор на електроразпределителната мрежа има задължението да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия. Съгласно чл. 22, т. 2 ОУ на ответника същият се задължил да осигурява на своите клиенти до границата на собственост на електрическите съоръжения ел. енергия в съответствие с изискванията за качество, приети от КЕВР и изискванията за безопасност съгласно действащото законодателство.

В случая претенцията на ищеца произтича от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, която предвижда, че при неизпълнение на задължения произтичащи от договор, изправната страна има право да иска от неизправната обезщетение за неизпълнение.

Съдебната практика приема, че при виновно неизпълнение на сключен договор изправната страна има право на обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, които са определени по обем и съдържание съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. Изр. 1 от последната норма предвижда, че обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. От общия смисъл на разпоредбата следва, че дължащото се обезщетение при неизпълнение на едно договорно задължение обхваща онези вреди, които намаляват 4 имуществото на кредитора или респективно - не увеличават същото, т.е. имуществените вреди, които се изразят в претърпяна загуба или пропусната полза.

От представения по делото протокол за извършена услуга от 22.01.2020г., издаден от „Д.И Е.“ ЕООД, фактура № 0000011332/22.01.2020г., платежно нареждане за кредитен превод от 28.01.2020г. по делото се установява, че на 22.01.2020г., на адреса на ищеца в гр. София, кв. „Левски-Г“, била установена твърдяната с исковата молба увреда - механично и електрически блокирал компресор за централна климатична инсталация, който бил подменен с нов, на стойност 3 792 лева с ДДС, която сума ищецът заплатил на доставчика „Д.И Е.“ ЕООД на 28.01.2020г., видно от представеното по делото платежно нареждане за кредитен превод от същата дата и извлечението от счетоводните книги на ищеца. От неоспореното по делото заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Б., с вх. № 25237/11.02.2022г., се установява, че така установената повреда в електрическата част на машината, може да бъде получена при пренапрежение и при еднократен спад на напрежението над 10-12%, при установяването на какъвто би била налице причинна връзка с лошо изпълнение на договора от страна на ответника.

От представената по делото справка от дневник за смущенията и нарушенията в ел. захранването (л. 236 от преписката на делото на СРС), изслушаното пред СРС заключение, изготвено от вещото лице Т., и изслушаното пред настоящата инстанция допълнително такова, изготвено от вещото лице Т., въззивният съд приема за установено обстоятелството, че на 21.01.2020г., от 02.20 часа до 02.24 часа, на адреса на ищеца имало прекъсване на електрозахранването, с посочена при ответника причина „технически превключвания“. Съобразно констатациите на вещото лице по обсъжданите експертизи компютърната система на ответника „Диспечърски дневници“ работела в постоянен и непрекъсваем режим и данните в нея било невъзможно да бъдат манипулирани. При разпита си по чл. 200 ГПК пред въззивния съд вещото лице Т. пояснява, че посоченото в заключението относно същото прекъсване, че няма повредено съоръжение означавало, че няма такова повредено съоръжение на ответника.

Разпечатката съдържа 32 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7990406-557e-413c-85d9-73fb702a53de