Решение № 512 от 21.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Стара Загора, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Д.а като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20255530103703 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.

Ищецът А. М. К. твърди в исковата си молба, че между ищеца, в качеството му на заемополучател, и ответното дружество, в качеството му на заемодател, бил сключен индивидуален договор за заем с Код ... от 17.07.2024 година. По силата на този договор последният следвало да предостави заемни средства в размер на 102,26 евро или тяхната левова равностойност, съгласно официалния курс на Българска народна банка за еврото спрямо лева, която била в размер на 200 лева. Съгласно договора годишен лихвен процент на заема бил 39,52 %, а годишният процент на разходите бил 41.46 %. Уговореният срок на договора между страните бил 21 седмици. В същия ден и час, с подписването на основания договор, ищецът сключил и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код: .../17.07.2024 година, с който ответното дружество предоставило на ищеца допълнителни доброволни услуги. Под допълнителна услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции“ страните се съгласили да разбират възможността на ползващия услугата да се възползва от промоционални продукти на заемодателя, от месечни кампанийни промоции и отстъпки и от индивидуални отстъпки, а под допълнителна услуга „Комфорт“ страните се съгласили да разбират възможността на ползващия услугата да заплаща вноски по кредита на домашния адрес, служебен адрес или на друг удобен за него адрес в населеното място, където се сключвал договора, който бил различен от предходните изброени. Съгласно Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код: .../17.07.2024 година, 1 възнаграждението за предоставената услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции“ било 39 лева, а възнаграждението за предоставената услуга „Комфорт“ било в размер на 91,01 /лева. Общо за ползване на двете услуги, ищецът следвало да заплати сумата от 130,01 /лева. От погасителния план, инкорпориран в договора за допълнителни услуги и погасителен план по договора за заем съгласно предоставената от ответника справка за плащания се установявало, че вноските за тези допълнителни услуги се заплащали заедно с месечните погасителните вноски по договора. Между ищеца в качеството му на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемодател, бил сключен и индивидуален договор за заем с Код ... от 12.10.2024 година. По силата на този договор, последният следвало да предостави заемни средства в размер на 153,39 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на Българска народна банка за еврото спрямо лева, която била в размер на 300,00 лева. Съгласно договора годишен лихвен процент на заема бил 39,42 %, а годишният процент на разходите бил 38.79 %. Уговореният срок на договора между страните бил 26 седмици. В същият ден и час, с подписването на основания договор ищецът сключил и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код: .../02.10.2024 година, с който ответното дружество предоставяло на ищеца допълнителни доброволни услуги. Под допълнителна услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции“ страните се съгласявали да разбират възможността на ползващия услугата да се възползва от промоционални продукти на заемодателя, от месечни кампанийни промоции и отстъпки и от индивидуални отстъпки, а под допълнителна услуга „Комфорт“ страните се съгласявали да разбират възможността на ползващия услугата да заплаща вноски по кредита на домашния адрес, служебен адрес или на друг удобен за него адрес в населеното място, където се сключвал договора, който бил различен от предходните изброени. Съгласно Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код: .../02.10.2024 година, възнаграждението за предоставената услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции“ е било 96,96 лева, а възнаграждението за предоставената услуга „Комфорт“ било в размер на 226,25 лева. Общо за ползване на двете услуги, ищецът следвало да заплати сумата от 323,21 лева. От погасителния план, инкорпориран в договора за допълнителни услуги и погасителен план по договора за заем съгласно предоставената от ответника справка за плащания се установявало, че вноските за тези допълнителни услуги се заплащали заедно с месечните погасителните вноски по договора. Процесните договори за кредит по своята същност били договори за потребителски кредити, намиращи правната си регламентация в ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР от ЗПК била дадена легална дефиниция на понятието „Общ разход по кредита за потребителя“ - това били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били 2 известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси. Следователно в ГПР, който представлявал вид оскъпяване на кредита, следвало да бъдат описани всички разходи, които трябвало да заплати длъжника.

Между страните били сключени и договори за допълнителни услуги от същата дата като основните договори за заем, като предвид начина на уговаряне на правата и задълженията на страните по тези допълнителни договори следвало, че същите били неразделна част от договорите за заем. Тези допълнителни договори били неразривно свързани с договорите за заем - сочените в тях услуги касаели възможността за получаване, плащане и управление, именно на всеки от заемите. Те нямали самостоятелен характер, тъй като се явявали безпредметни при липсата на договор за заем, с който да са свързани сочените услуги, като в този смисъл било и изрично уговореното в тях - фактически те били „във връзка със сключен договор за паричен заем“, подписани били на същата дата и били изцяло обвързани с договорите за заем с този кредитор. Поради това били неразривно свързани и в общност към основните договори. Принципно нямало пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор ставал част от съдържанието на другия, чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за допълнителни услуги също щели да са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следвало да се отчитат и договорките по договора за допълнителни услуги. Казано по друг начин, в договора за кредит имало вписана уговорка за възнаграждение за допълнителни услуги, която макар и формално да била дължима (да произтичала) от друг договор, се явявала част от договора за заем. Тези услуги, както било посочено и в самия договор, били допълнение към заема, нямали самостоятелно значение и практически никаква реална цел отделно от обслужване и гарантиране на заема, поради което и именно ЗПК бил приложимият материален закон към двете представляващи на практика едно цяло - "във връзка със сключен договор за паричен заем правоотношения". Действително в договора било посочено, че тези услуги били поискани от заемателя, не били задължителни и не представлявали условие за подписване на договор, но това посочване било само формално, като се имало предвид естеството на т. нар. допълнителни услуги, начинът на заплащането им и липсата на еквивалентност на насрещните престации. Било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябвало да заплати длъжникът, а не същият да бил поставен в положение да тълкувал клаузите на договора и да преценявал кои суми точно щял да дължи. В конкретния случай били посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащали и по какъв начин бил формиран ГПР. Всичко това поставяло потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика нямал информация колко точно, като сума в лева, било оскъпяването му по кредита. Това се явявало и в директно противоречие с чл. 3, nap. 1 и чл.

4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, 3 на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формирал и дали те били в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следвал да направи във връзка с кредита, за да можел да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следвало, че за да била спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то било необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлявал ГПР, но и изрично, и изчерпателно да били посочени всички разходи, които длъжникът щял да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. В чл. 3, ал. 9, т. 1 от всеки от процесните договори изрично било посочено, че единственият разход, включен в ГПР била договорната възнаградителна лихва, което означавало, че възнагражденията на ответника за допълнителния пакет от услуги не били посочени в размерите на ГПР, посочени във всеки от договорите. При калкулиране на ГПР по всеки от двата процесни договора за заем не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът нямал право да формира ГПР в размер на 41.46 % по Индивидуален договор за заем с Код ... от 17.07.2024 година и в размер на 38.79 % по Индивидуален договор за заем с Код ... от 12.10.2024 година, като при този договор посоченият размер на ГПР бил в по-малък размер от този на лихвата. Това било така, тъй като таксите за допълнителни услуги не били включени в ГПР, въпреки че трябвало. Това правело основните договори за заем нищожни, поради опита на ответника да заобиколи императивните разпоредби на ЗПК, а вследствие на недействителност на основаните договори, били нищожни и допълнителните договори за услуги към всеки от договорите за заем. Предвид това обстоятелство, ищецът дължал единствено чистите стойности на кредитите. Процесните договори за кредит били недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал.

4 ЗПК, тъй като заемодателят изискал и събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не били предвидени в сключените договори за потребителски кредити. Нарушение на ЗПК било налице, поради обстоятелството, че в договорите кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заемите и ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредитите /кои компоненти точно били включени в него и как се формирал същият от 41.46 % по Индивидуален договор за заем с Код ... от 17.07.2024 година и 38.79 % по Индивидуален договор за заем с Код ... от 12.10.2024 година. Съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да били инкорпорирани всички разходи, които щял да стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договорите за заем яснота досежно тези обстоятелства липсвала. ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил 4 императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи, обаче, оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулирал, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включвало в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи. Като се вземела предвид и уговорката, според която възнаграждението за допълнителните услуги било включено в месечните погасителни вноски, се оказвало, че заплащането на тези услуги на практика било начин за генериране на скрита печалба за заемодателя. По този начин в противоречие със закона се избягвало изискването за включване на тези възнаграждения в размера на ГПР. С тези допълнителни плащания се покривали разходи, които били пряко свързани с договора за паричен заем и били предварително известни на заемодателя при сключване на договора за кредит. След като тези две условия били налице, разходите за допълнителните услуги следвало да бъдат включени в общата дължима сума съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.