Решение № 260102 от 30.03.2021, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 39/2021
- Вид
- Решение № 260102
- Подписан
- 30.03.2021
- В сила
- 30.03.2021
- Състав
- ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА, КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА, ТОДОР ХАДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 89, ал. 5 · Закон за туризма
- чл. 89, ал. 6 · Закон за туризма
Р
Е Ш Е Н И Е № 260102
Гр.Хасково, 30.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
Секретар Р.К. след като разгледа докладваното от Председателя в.гр.д.
№ 39 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение № 260206/12.11.2020 г., по гр.д. № 777/2020 г., Районен съд–
Хасково е отхвърлил предявените от В.Д.Б. срещу „Сърнела Уърлд“ ЕООД, искове с правно основание чл. 89, ал. 6 вр. чл. 5 от Закона за туризма и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 870 лева, представляваща неизплатен остатък от подлежащо на възстановяване плащане поради прекратяване на сключения между тях договор за туристически пакет № 1926/29.01.2020 г., както и на сумата от 17.24 лева, представляваща лихва за забава върху нея за периода от 01.03.2020 г. до 04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата В.Д.Б.,която е останала недоволна от решението и чрез пълномощника си адв. П. в срок ги обжалва в срок с оплаквания за неправилност -нарушение на материалния закон и необоснованост.Във въззивната жалба са изложени съображения за допуснати нарушения от страна на първоинстанционния съд при постановяване на решението.Според жалбоподателката съдът е иззел функциите на два държавни органа – Министерство на външните работи и Министъра на здравеопазването и на практика е игнорирал техните разпоредби, обективирани в приложените по делото предписания за пътуващите извън страната граждани.Съдът е постановил решението си без да се съобрази с предписанията на държавния орган, чиято основна функция е опазване здравето на гражданите. Решението било постановено въз основа на фриволни съображения на съда, а не на разпоредбите на Закона за туризма, според които при едностранно прекратяване на договора туроператорът да има право да задържи част от получената сума, но под формата на такса, а не за направени от него до момента разходи по пътуването. Твърди, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищцата, липсвали мотиви към решението, за да се прецени дали то е обосновано или не.Съдът не съобразил и факта, че както Министерството на външните работи, така и Министъра на здравеопазването са посочили изрично като рискова страна Италия, а не отделни нейни области, което е достатъчно основание да се приеме, че са налице извънредни условия и предпоставките на чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, и че опасността от заразяване с вируса е реална, а не предполагаема.Поддържа се, че приетите макар и оспорени от ищцата, но не обсъдени доказателства, представени от ответника, не доказвали размера на таксата, която той би следвало да задържи за себе си като един вид санкция за поведението на другата страна, а само доказвали извършени от него разходи по подготовка на пътуването, което според жалбоподателката е факт, който е ирелевантен към настоящия случай.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба срещу основното решение от адв. Н.Я., като пълномощник на „Сърнела Уърлд“ ЕООД, с който изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Изложени са подробни съображения в отговора на въззивната жалба в подкрепа на законосъобразността на постановения съдебен акт от РС - Хасково. Неоснователни според жалбоподателката са изложените доводи във въззивната жалба и съдържащите се в тях оплаквания за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неоснователен и несъответстващ на Закона за туризма бил и доводът в т. 1 на раздел II на въззивната жалба, че законодателят е предвидил и такова основание, като бъдеща опасност, тъй като съгласно чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма ясно и недвусмислено е посочено, че непреодолимите извънредни обстоятелства следва да засягат пътуването при превоза на пътниците. Необосновано и неправилно било и твърдението в т. 1 раздел II на въззивната жалба, че преди и към датата на пътуването Министерство на външните работи и на здравеопазването са посочили изрично като рискова страна Италия, а не отделни нейни области. Неоснователни и незаконосъобразни били доводите в т.
3 от раздел II на въззивната жалба, че представените от ответника доказателства доказват само извършени от него разходи за подготовка на пътуването, а не доказват размера на таксата, която туроператорът има право да задържи при едностранно прекратяване на договора от страна на пътуващия потребител, когато не са налице основанията за прекратяване на договора по чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма. В отговора се твърди, че с всички представени от ответника доказателства се установява, че туроператорът е приложил правилно закона, като е удържал платената от ищцата суми – сумата 870 лева, като дължима, съгласно т. 12.2 от Общите условия на договора. Моли съдът да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно решението, с което са отхвърлени исковете на ищцата.
Моли съда да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи иска изцяло, ведно с всички законоустановени последици от това. В случай, че не се уважи това искане, моли съда и да върне делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Жалбоподателката В.Д.Б. е останала недоволна и от решението на
РС-Хасково постановено в производство по чл.250 ГПК. С Решение № 260287/11.12.2020 г. по гр. дело № 777/2020 г. е оставена без уважение молбата на В.Д.Б., подадена чрез пълномощника ѝ за допълване на решението.Твърди , че е налице отказ на съда да се произнесе по искането за допълване на решението, което според жалбоподателката представлява отказ от правосъдие.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени изцяло и допълнителното решение на Хасковския районен съд и вместо него да постанови решение, с което да върне делото в хасковския съд за изрично произнасяне по искането на ищцата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор и на на въззивната жалба против допълнителното решение по чл. 250 от ГПК, от адв. Н.Я., като пълномощник на „Сърнела Уърлд“ ЕООД. С отговора изцяло се оспорва жалбата като неосноватена.Моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно решението с което съдът е оставил без уважение искането на ищцата за допълване на Решение № 260287/11.12.2020 г.
В с.з. процесуалния представител на въззивницата заявява,че поддържа въззивните жалби.
В с.з процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа отговорите на въззивните жалби.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащи на обжалване съдебни решения, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивните жалби.
Първоинстанционното решение, с което Районен съд – Хасково е отхвърлил предявените от В.Д.Б. срещу „Сърнела Уърлд“ ЕООД, искове с правно основание чл. 89, ал. 6, вр. чл. 5 от Закона за туризма и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност, настоящият състав на възивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства намира възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка за безспорно установена и кореспондираща със събраните доказателства.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира за необходимо да обсъди следното:
Не се спори по делото,че на 29.01.2020 г. страните са сключили договор № 1926/29.01.2020 г. за туристически пакет, който наред с
Общите условия за предоставяне на туристически пакети от туроператора „Сърнела Уърлд" ЕООД, са представени по делото и от тях е видно, че пакета включва самолетно пътуване до Италия за двама човека, с три нощувки за периода от 06.09.03.2020 г., по който ищцата е изплатила изцяло уговорената сума на две вноски -от 29.01.2020 г. и от 11.02.2020 г. Видно от приетите като писмени доказателства 2 бр. фискални бонове от 29.01.2020 г. и от 11.02.2020 г. ищцата е заплатила на ответника дължимите суми по процесния договор в общ размер от 1 796 лева.Със заявление вх. № 3/ 26.02.2020 г. ищцата е прекратила едностранно договор № 1926/29.01.2020 г. за туристически пакет на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ и чл. 12, ал. 5 ОУ, поради настъпилата извънредна обстановка, свързана с разпространението на коронавирус СОВИД-19 и поставянето на Северна Италия под карантина, както и предвид Препоръки от 23.02.2020 г. на МВнР, и е поискала да се преведе по банковата й сметка платената от нея сума в срок до 13.03.2020 г.С отговор от 28.02.2020 г. ответникът я е уведомил, че според него не е налице право да се откаже от сключения между тях договор на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ и чл. 12, ал. 5 ОУ, като е изложил подробни съображения в тази връзка. С преводно нареждане от 10.03.2020г. „Сърнела Уърлд" ЕООД е превела по сметката на В.Д.Б. сумата от 926 лева.По делото са приети като писмени доказателства Препоръки от 23.02.2020 г. на МВнР към българските граждани, пребиваващи и пътуващи до Италия и Китай, Заповеди № РД-01-103/27.02.2020 г. и № РД-01-130/12.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, Писмо от същия с изх. № 16-00-4/28.02.2020 г.; Съобщения относно издаването на Укази на Председателя на Министерски съвет от 01.03.2020 г. и от 09.03.2020 г. на италиански език и придружени съгласно чл. 185 ГПК с превод на български език. В заявление ищцата е посочила, че все още не е получила изцяло заплатената от нея сума по договор № 1926/29.01.2020 г. и е поискала остатъка да й бъде преведен по банковата й сметка в 3-дневен срок.Видно от представените от ответника писмени доказателства организираното туристическо пътуване до Рим и Ватикана от 06.03. до 09.03.2020 г. е било осъществено от туроператора,ответник по предявените искове.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка се налагат следните изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 89, ал.6,вр с ал. 5 от Закона за туризма / ЗТ/ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Исковете са неоснователни по следните съображения:
Видно от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за туристически пакет № 1926/29.01.2020 г., който договор е бил едностранно прекратен по искане на ищцата преди започването на изпълнението на туристическия пакет. След прекратяването на договора ответникът е възстановил на ищцата част от направените по него плащания в размер на 926 лева и е задържал сумата от 870 лева, представляваща стойността на закупени самолетни билети и уговорена допълнителна услуга - ползване на багаж до 10 кг (ръчен или чекиран) с размери 55 см х 40 см х 20 см.
Основният спорен въпрос между страните по делото е налице ли са били непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията в непосредствена близост до него, които да засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.
Съгласно чл. 89, ал. 5 и ал. 6 ЗТ пътуващият има право да прекрати сключения с туроператора договор за туристически пакет преди започването на изпълнението му, без да заплаща никаква такса за прекратяване, в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията, и може да иска пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет.