Решение № 106 от 10.02.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Сливен, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230105199 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, от Ю.

Н. Н., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ***** чрез адв. Е. П. от АК-Сливен срещу Община Сливен, с който се претендира ответника да бъде осъден да й заплати сума в общ размер на 2685,40 лв., от които сумата от 685,40 лв., съставлява обезщетение за причинени имуществени вреди, а сумата от 2000 лв., съставлява обезщетение за причинени неимуществени вреди настъпили в резултат на падане на ищцата в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно на 22.10.2022 г. около 6 часа сутринта, считано от датата на подаване на исковата молба-23.11.2022 г. до окончателното й плащане.

Ищцата твърди, че на 22.10.2022г.,сутринта, около 6 ч. била тръгнала за Окръжна болница Д-р Иван Селемински гр.Сливен, където майка й била приета за лечение и тя трябвало да полага грижи за нея.

Посочва, че живее в ****, пред който блок бил стоял паркиран автомобила на съпруга й, който трябвало да я откара до болницата. Отивайки към автомобила, тъй като било още тъмно и нямало осветление пред блока, била пропаднала с десният си крак в дупка на пътя, малко преди автомобила, с цялата си тежест на тялото, в резултат на което била получила травматични увреждания в областта на дясната половина на челото, непосредствено над очницата. При падането си била счупила и комбинираните диоптрични очилата за близко и далечно виждане. Тази дупка, която не била единствена на уличното платно, не била обозначена с предупредителни знаци, нито осветена и в тъмното тя нямало как да я видя.

Съпругът й я бил вдигнал от земята и я бил качил в автомобила. Твърди, че била Изпитвала силни болки в главата като цяло. Била загубила чувствителността си при допир на главата, а била чувствала само силна болка, от удара. Въпреки това били отишли до болницата, защото майка й имала нужда от грижи, където се било наложило да й помага съпругът й, защото тя не се била чувствала добре. Твърди, че на другия ден, болката не само не била преминала, но и се била засилила. Появили се били синини около дясното й око и се било затруднило виждането й, още повече, че нямала и очила, тъй като нейните били счупени. Заради болките в главата била започнала да взима болкоуспокоителни. В домът си 1 била прегледана от техен семеен приятел, доктор, който бил давал дежурства в спешно отделение при МБАЛ „Доктор Иван Селемински”, който й бил казал какви болкоуспокоителни да взима. Заявява, че на другия ден- 24.11.2022г. била посетила д-р Чаушев. който след като й бил извършил преглед бил установил охлузвания в областта на дясната половина на челото, непосредствено над очницата с размери около 5-6 см., като тъканите били оточни и болезнени, като болките били преминавали надолу към очницата и нагоре към челните и теменните области на главата. Установили се също така масивни кръвоизливи в областта на дясната очница, с моравочервеникав цвят и умерено изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани, като болките се били засилвали при опипване с ръка.

Твърди, че като последица от инцидента била претърпяла болки и страдания, като в периода на лечение била зависима от грижите на близките си и ограничена във възможността да извършва обичайните ежедневни и домакински дейности, била преживяла емоционален стрес, развила страх от друг подобен инцидент.

Твърди, че и понастоящем не се била възстановила напълно, тъй като все оше се били появявали болки в главата и дискомфорт като цяло. Във връзка с лечението била направила преглед при очен лекар, за да се увери дали има промяна в зрението й и съответно да си направи нови очила, което за нея било съставлявало имуществени вреди. Претенциите й за обезщетяване на вредите били насочени против Община Сливен за ангажиране отговорността й в хипотезата на чл.45 ЗЗД поради неизпълнение от нейни служители на задълженията по чл.31 и чл. 30, ал.4 ЗП, които били вменявали на общината задължение да ремонтира и поддържа в изправно състояние улиците и тротоарите в рамките на урбанизираната територия. В условията на евентуалност, ако съдът не приеме за правилна тази квалификация, претендира осъждането й на основание чл.50 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържала по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й било пораждало отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД било обхващало всички вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането.

Безспорно било че мястото на произшествието било улица, предназначена за придвижване на автомобили и пешеходци, които отиват към автомобилите си, която е била публична общинска собственост на Община Сливен. На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините били задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно § 1, т. 12, 13 и 14 от ДР на ЗП това било включвало дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици, в този случай уличното платно по което се било стигало до автомобила, с отстраняването им във възможно най-кратък срок-чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.З, ал.2 ЗДв.П.

В качеството си на юридическо лице общината била осъществявала тези дейности чрез свои служители и/или други лица, на които била възложила изпълнението им. Твърди, че този участък в който имало дупка на пътя не бил обозначен като препятствие за безопасно преминаване. Обратно, състоянието му понастоящем било такова, каквото било в деня на инцидента. Последицата от падане на улицата била поради нарушената му цялост.

При горното счита, че е налице основание за ангажиране гаранционнообезпечителната отговорност на ответника на основание чл.45 от ЗЗД, доколкото увреждането й не се дължи на свойствата на общинския път, като вещ, а на виновното неизпълнение /бездействие/ на служителите на общината на вменените със закон 2 задължения по ремонта и поддръжката му в изправност.

С оглед на гореизложеното, моли съдът да постанови решение с което да осъди Община Сливен представлявана от кмета Стефан Радев да й заплати сумата от 2685,40 лв. представляваща: обезщетение за претърпените от нея вреди, от които: сумата от 685,40 лв., съставлявала имуществени вреди и сумата от 2000 лв. била съставлявала неимуществени вреди, в следствие на увреждането настъпило на 22.10.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до деня на изплащането, както и направените в това производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна не е постъпил. Такъв писмен отговор на исковата молба е постъпил извън преклузивния едномесечен срок по чл. 131 ГПК.

С оглед характера на предявените искове съдът с Определение № 96 от 10.01.2023 г. е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи, че спрямо него е осъществено деяние / действие или бездействие/ от страна на работник или служител на ответника, който е действал по нареждане или възлагане от страна на ответника при или по повод на изпълнение на възложената работа, че това деяние е противоправно, от него са му били причинени твърдените имуществени и неимуществени вреди /причинна връзка между деянието и настъпилите вреди/, вид и характер на вредите. Със същото определение съдът е указал на ответника, че следва да докаже, че е изпълнил задължението си да поддържа пътищата, които са общинска собственост както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза ищцата в резултат на претърпения от нея инцидент на 22.10.2022 г. около 06,00 часа пред дома й в **** била получила следните телесни увреждания-контузия на главата с наличие на охлузна рана на кожата в дясната половина на челната област, с неправилна форма с площ от 5-6 см. с болезнен травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани в областта, масивно кръвонасядане на двата клепача на дясното око с мораво-червен цвят и наличие на травматичен оток с умерено изразени палпаторна /при опипване и натиск на пръстите на ръката/ и функционална /при движение/болезненост. Описаните увреждания имат травматична генеза и се дължат на механично действие /удар с или върху/ твърд тъп предмет или предмет с твърда, широка и грапава повърхност и добре отговарят да са получени по време и начин описан в исковата молба, а именно при падане от собствен ръст напред и удар на главата с дясната половина на челната си област върху пътната настилка.

Тези увреждания настъпили в резултат на процесния инцидент съставляват временно разстройство на здравето неопасно за живота и са от такъв характер, че отзвучават напълно в рамките на 10-15-20 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Чувството на тръпнене и понижена чувствителност при допир в областта на нараняването в дясната половина на челната област е възможно да продължи по-дълго време.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Н, който е съпруг на ищцата към месец октомври рано сутринта между 5,30 и 6 часа пред блок ***** двамата били излезли от входа, където живеели, като той бил вървял напред, а ищцата след него и била паднала в дупката, която се била намирала в средата на шосето. Това се случило докато двамата били отивали до неговата кола за да отидат в болницата при нейната майка. Били вървели и ищцата била паднала по очи, счупила си била очилата, получила насиняване на 3 окото. Дупката не била обезопасена и все още била стояла пред **** на шосето. Ищцата била изпитала силна болка и се уплашили да не е получила увреждане на главата. Наложило се да посети лекар и били предписани болкоуспокояващи, които била започнала да приема.

Боляло я силно към половин, един месец и приемала болкоуспокояващи, които приемала и към настоящия момент, тъй като болката не била напълно отшумяла. Ищцата била много стресирана и уплашена от случилото се и гледала да минава от другаде и да заобикаля дупката, която още не била запушена..

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

Видно от фактура №0670000529 от 22.11.2022 г. ищцата си е закупила диоптрични очила за сумата от 630,40 лв. с ДДС и видно от фактура № 0000000078 от 21.11.2022 г. й бил извършен очен преглед на обща стойност 55 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. чл. 49 вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД е процесуално допустим.

Уважаването на предявения иск е свързано с установяване кумулативната наличност на следните предпоставки за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на ответника, а именно настъпването на вреди в пряка причинно - следствена връзка с настъпилия деликт, за които отговаря ответната община като възложител на работа в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, във връзка с неизпълнение на задълженията и по чл. 31 и чл. 30, ал. 4 от ЗП които й вменяват задължение да ремонтира и поддържа в изправно състояние улиците и тротоарите в рамките на урбанизираната територия.

Безспорно между страните е, че мястото на произшествието е улица, предназначена за придвижване на автомобили и пешеходци, които отиват към автомобилите си, която е публична общинска собственост на Община Сливен. На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно § 1, т. 12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици, в този случай уличното платно по което се стига до автомобила, с отстраняването им във възможно най-кратък срок-чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.3, ал.2 ЗДв.П.