Решение № 5460 от 09.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5460 гр. Пловдив, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330101219 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на В. Е. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ****, общ. ****, ул. „****“ № **, чрез адв.

Д. Г. от АК - ***, срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна” № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № **** от 03.01.2025 г., сключен между страните, предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрани.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **** от 03.01.2025 г., по силата на който на ищеца била отпусната сумата от 5000,00 лв., при фиксиран лихвен процент – 48,92 %, годишен процент на разходите – 64,00 %, при 24 месечен срок за погасяване, като общата дължима сума, възлизала на 8082,30 лв. Сочи се, че договорът бил разпръснат на отделни приложения и анекси, като в Приложение № 5 било описано, че кредитополучателят декларира, че е запознат и се съгласява, че преди сключване на договор за кредит и регулярно по време на действието на самия договор за кредит кредитодателят има право да оценява кредитоспособността му и тази на неговите поръчители въз основа на 1 достатъчно информация, в т.ч. информация, предоставена от кредитополучателя, включително при необходимост да получава информация от Централния кредитен регистър, от Националния осигурителен институт, Националната агенция по приходите, ГД „ГРАО”, Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на кредитополучателите; че страните се съгласяват и споразумяват, че на дата 28.01.2025 г. кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя Удостоверение от ЦРД към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела, както и че кредитополучателят е длъжен регулярно на всяко 28-мо число на месеца по време на срока на кредита да предоставя ново такова удостоверение. Съгласно чл. 4 от същото Приложение № 5, в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок удостоверение от ЦРД към Камарата на частните съдебни изпълнители в сроковете съгласно Приложение № 5, кредитодателят имал правото да начисли неустойка в размер на 250,00 лв. за всяко отделно неизпълнение. В случая договорът за кредит бил сключен за срок от 24 месеца, като при непредоставяне на въпросното удостоверение кредиторът би начислил 24х250,00 лв. или общо 6000,00 лв. под формата на неустойка. По този начин в действителност общата сума, която ищецът следвало да върне за използвания финансов ресурс не била описаната в договора сума в размер на 8082,30 лв., а в пъти по-голяма – сума в размер на 16082,30 лв.

Ищецът излага съображения за нищожност на клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № ****, уреждащ начисляване на неустойка при непредставяне на Удостоверение от ЦРД.

Въпросното вземане, което кредиторът е наименувал „неустойка“ заобикаляло ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Кредиторът си гарантирал, че ще получи това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - изпращане на удостоверение от ЦРД на всеки месец. В случая това вземане било допълнителна и гарантирана за кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка. Предвидената „неустойка” не изпълнявала обезщетителна функция, тъй като тя не зависила от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението, а се начислявала като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Очевидно било, че неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност. Нещо повече, от неосигуряването на удостоверение от ЦРД всеки месец, кредиторът не можело да претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно неизпълнение от страна на кредитополучателя, а при такова неизпълнение законодателят бил определил горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК - размерът на законната лихва. Предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при 2 неизпълнение не защитавало негов легитимен интерес, а внасяло неравноправност в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя. Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежавала обезщетителна функция.

На следващо място, ищецът твърди, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения легитимният кредиторов интерес бил да оцени кредитоспособността преди отпускането на заема. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без да е извършил оценка на кредитоспособността, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено удостоверение за липса на изпълнителни дела. При наличието на така въведеното задължение за представяне на удостоверение следвало да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не можело да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на удостоверение, не е определено като предварително условие за сключване на договора. Счита, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено удостоверение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо. По този начин неустойката се отклонявала още повече от основните си функции обезпечителна и обезщетителна и предоставяла сигурна печалба за кредитора.

Заплащането й представлявало допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречила на добрите нрави, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Предвид съдържанието на Договора ищецът счита, че може да се направи обоснован извод, че Договорйт е бланков и изготвен при предварително посочени от кредитора условия, включително клаузата за предоставяне обезпечение в договорите в срок върху които потребителят не е могъл да влияе. Нещо повече, дори в самото Приложение № 5 кредиторът си бил оставил възможност сам да прави справки в ЦРД за кредитополучателите си, но въпреки това възложил задължението на тях, като при неизпълнението му налагал неустойка в размер по-голяма от заетата сума. Ищецът счита, че посочената клауза, с която се уговаря неустойка при непредоставяне на удостоверение от ЦРД следва да се счита за нищожна поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови 3 решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че действително между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **** от 03.01.2025 г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 5000,00 лв. Оспорва твърденията на ищеца, че клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № **** от 03.01.2025 г. е недействителна. Сочи, че чл.

19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършвало и произтичало от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи удостоверение, издадено от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители за липса или наличие на образувани изпълнителни дела срещу него. Годишният процент на разходите имал за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по Договора за кредит, а нямал за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по Договора. Посоченият ГПР по Договора за кредит бил в размер на 64,00 % и бил съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Също така в процесния Договор за кредит изрично било посочено, че неустойката се дължи само, ако кредитополучателят не представи въпросното удостоверение.

Неустойката не представлявала допълнително оскъпяване по кредита, а имала за цел да дисциплинира кредитополучателя, да осуети бъдещо неизпълнение от негова страна и да защити правата на кредитора. Твърди, че дружеството не може да се снабди с въпросното удостоверение, издадено от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, тъй като същото се издава лично на съответното физическо лице. Въпросният документ бил важна предпоставка за оценка кредитоспособността на клиента не само преди сключване на самия договор за кредит, а и през цялото време на действащото кредитно правоотношение. Наличието на образувани изпълнителни дела към момента на предоставяне на кредита, а и впоследствие, било важна индикация за поведението на клиента и неговата финансова възможност да изпълнява точно и надлежно задълженията си по заплащане на вноските по кредита. Процесният кредит бил необезпечен, а профилът на клиента бил сравнително по-високо рисков, имайки предвид, че вече бил усвоил 5 кредита от три кредитни институции и 7 кредита от шест финансови институции. Всичко това формирало по-високата кредитна задлъжнялост на клиента, която обуславяла по-висока степен на предпазливост от страна на дружеството, включително с допълнителни проверки по време на кредитното правоотношение. Допълнителен аргумент за това, че неустойката не се явявала скрито оскъпяване бил фактът, че кредитополучателят сравнително лесно и без значителни допълнителни разходи можел да се снабди с въпросното удостоверение. Процедурата по издаване на документа от регистъра на КЧСИ можела да бъде инициирана по 4 електронен път и самото удостоверение можело да бъде получено от кантората на всеки частен съдебен изпълнител. Следователно дружеството не било заложило непостижими цели или изисквания, които да представляват обективно препятствие по изпълнение на задълженията на клиента и да обуславят сигурното начисляване на неустойка. Когато клиентът предоставил въпросното удостоверение, той нямал да бъде в неизпълнение на задълженията си, респективно това нямало да влече негативни последици по начисляване на неустойка. Ответникът бил предоставил достатъчно време на кредитополучателя да се снабди с такова удостоверение - 25 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит. Неизпълнението за представяне на описаното в Договора удостоверение от ЦРД към КЧСИ се явявало неизпълнение на установено между страните задължение.