Решение № 153 от 23.03.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. К., 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510101022 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на *** г., около 17:35 ч. на ПП I-6 (322 км. + 300 м.), в землището на гр.М., обл.С., е настъпил пътен инцидент между автомобил марка ***, управляван от В.В.Н. и лек автомобил марка ***, управляван от П.С.Б. предвид действията на водача В.В.Н., който неправомерно и внезапно навлязъл в лентата за движение на лек автомобил марка "Ф.". Твърди, че в момента на удара задна заемал средна седалка в автомобил марка "Ф.", *** и следствие на инцидента претърпял сериозни телесни увреди. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №р *** г. на РУ – К. . По случая било образувано ДП №710/2021 г., по описа на РУ - К. и пр. пр. 4941/2021 г. по описа на РП -С., ТО – К., приключило с постигнато споразумение, надлежно одобрено от съда с определение, постановено по НОХД *91/2022 г. по описа на РС – К., което споразумение по силата на чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК се явявало задължително за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. След инцидента постъпил в ЦСМП -С., филиал М., където били взети основни мерки за стабилизиране на състоянието му на пострадалото лице - премиване на повърхностни рани и поставяне на лонгета на горен ляв крайник, с оглед оплакванията от силни болки в нея и невъзможност за извършване на движение. След това бил пренасочен за извършване на лечение в ***, където след извършване на рентгенова снимка на лява предмишница било констатирано, че при инцидента е претърпял фрактура - многофрагментно счупване в средната част 1 на лявата раменна кост. Проведено му било оперативно лечение за наместване на костните фрагменти и поставянето на вътрешна фиксация.

След четиридневна хоспитализация бил освободен, за да продължи възстановяването си в домашни условия. Полученото счупване му причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник. Първите дни от домашното му лечение преминали на легло с оглед отпадналото му общо здравословно състояние, главоболие, замаяност и силни болки в лявата ръка.

Сънят му бил силно влошен, тъй като при допир на увредената лява страна изпитвал интензивна болка. Намирал се в невъзможност да използва функционално лявата си ръка и да извършва движения с нея. Затрудненията му в битов план - приготвяне на храна, обличане, извършване на тоалет, наложили изцяло да разчита на помощта на семейството си. Интензивните болки в областта на фрактурата продължили около два до три месеца след инцидента. В период до шест месеца след настъпването на травмата били провеждани рехабилитационни процедури, с оглед възстановяване на нормалния обем от движения в крайника. За период от още 5 месеца се намирал в невъзможност да използва функционално ръката си и се оплаквал от болки и дискомфорт. Понастоящем рехабилитационните процедури продължавали, тъй като все още били налице болки и невъзможност да бъде направен пълен кръг от движение на рамото. Считано от 31.05.2021 г. до 26.11.2021 г., включително бил в отпуск по болест поради невъзможността да изпълнява трудовите си задължения. Понастоящем, трудовото му правоотношение било прекратено, носе явявала трудност да започне нова работа, с оглед невъзможността да полага тежък или интензивен физически труд. Това се отразило значително на доходите му и възможността да се самоиздържа. През първите няколко седмици след настъпването на инцидента, близките му съобщавали, че е страдал от чести кошмари, тревожност и спад в емоционалните настроения. Изпитвал силен страх от това да се вози в превозни средства. Във връзка с лечението, били извършени имуществени разходи в общ размер 1478.20 лв.: 115 лв. заплащане на преглед, изследване и гипсова имобилизация, 23.20 лв. заплащане на такса за хоспитализация, 1390 лв. заплащане на медицинско изделие, 50 лв. разход за медицински преглед. Водачът на автомобил марка „Ф.“, ***, попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривали от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със *** полица №***, валидна от 18.02.2021 г. до 17.02.2022 г. На 25.01.2022 г. била подадена молба с вх.№* по описа на ***, с която е претендирано изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, вследствие от процесния инцидент. По образуваната щета №***, с писмо с изх.№***, застрахователят го информирал, че изплаща по доброволен ред сумата в общ размер на 8289.10 лв., представляващи: 8000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 289.10 лв.имуществени вреди. Предвид това, че доброволно заплатената от застрахователя сума се явявала недостатъчна да репарира всички претърпени от него имуществени и неимуществени вреди бил налице правен интерес да претендира заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди, вследствие на пътния инцидент на *** г., пряко от застрахователя на виновния водач- ***. При определяне размера на претенцията си взел предвид извършеното доброволно плащане за неимуществени вреди в размер 2 на 8000 лв., като вместо посочената сума от 50000 лв. в молбата за образуване на щета, с претендира 25000 лв. частично от 42000 лв. С оглед на доброволното плащане от застрахователя по претенцията за имуществените вреди в размер на 289.10 лв., претендира имуществени вреди в размер на 1189.10 лв. (от общо заплатените по фактури 1478.20 лв.). Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника *** да му заплати сумата от 25000 лв. предявен като частичен иск от 42000 лв. застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания, битови неудобства и страх по повод претърпяна от него травмафрактура /многофрагментно счупване в средната част на лявата раменна кост/ получена при ПТП на *** г., около 17:35 ч. на ПП1-6 (322 км. + 300 м.), в землището на гр.М., обл.С., ведно със законна лихва върху вземането от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното плащане, както и да осъди *** да му заплати сумата от 1189.10 лв. застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от ПТП настъпило на *** г., около 17:35 ч. на ПП 1-6 (322 км. + 300 м.), в землището на гр.М., обл.С., ведно със законна лихва върху вземането, считано от датата на подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира съдебни разноски.

В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато намаление размера на предявеният иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 1189 лв. на 688.90 лв.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявеният иск по основание и размер с твърдение, че е неоснователен и недоказан. Алтернативно и само в случай, че намери искът за основателен, оспорва същия по размер, като твърди, че е изключително завишен. Във връзка с предявена претенция за изплащане на обезщетение по доброволен ред, при дружеството била образувана преписка по щета №***.След разглеждане на документите по претенцията била определена сумата от 15000 лв. за пълно обезщетяване и след отчитане на 50% съпричиняване, поради липса на обезопасителен колан била изплатена сумата от 7500 лв. за неимуществени вреди, както и 789.10 лв. за имуществени вреди, също след отчитане на 50% съпричиняване или общо изплатени 8289.10 лв.

Твърди, че е налице съществено съпричиняване от страна на ищеца, че принос за настъпването на ПТП има и водач на неизвестен автомобил, който в нарушение на чл. 24 отЗДвП намалил рязко и неоправдано скоростта на автомобила, с което създал опасност за останалите участници в движението.

Именно поради това, водачът на „Ф. *** - В.В.Н. бил принуден да извърши спасителна маневра, като отклонил управлявания автомобил в насрещното платно за да избегне сигурен удар и нараняване на пътниците в автомобила.

Алтернативно, прави възражение за съизвършителство от страна на водача на неизвестния автомобил, което обстоятелство следвало да бъде отчетено при определяне на застрахователното обезщетение и да бъде намалено с частта, за която бил отговорен водачът на неизвестния автомобил, респ. Гаранционния фонд. Твърди и прави възражение за съизвършителство от страна на водача на л.а. "Ф."", *** - П.С.Б., който следвало да изпълни задължението си, вменено му от чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП. Твърди, че ако същият бил запазил траекторията си на движение (направо), като заедно с това предприеме 3 спиране или намаляване на скоростта и при запазване траекторията на "Ф.", автомобилите щели да се разминат и нямало да имат пресечна точка, респ. щял да бъде избегнат удара. Като не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП, водачът допринесъл съществено за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че било налице и прави възражение за реализирано съпричиняване от страна на пътника М. Т. М., който бил без поставен обезопасителен колан. Това се потвърждавало и от характера на настъпилата травма. Към момента на ПТП, ищецът се возел на задна седалка по средата.

При настъпването на почти челния удар, пътникът се ударил в предните седалки, от което е пострадала и ръката му. При поставен обезопасителен колан ищецът нямало да достигне до предните седалки. Същият щял да има белези на кръста от протриване от колана, но не и счупена ръка, в резултат от удара в предните седалки. Фактът, че ищецът бил без обезопасителен колан, се потвърждавал и от самия ищец в досъдебното производство, като в показанията си, дадени на 07.07.2021 г., същият признавал, че всички возещи се на задната седалка на "Ф.", *** са били без обезопасителен колан. Предвид изложеното и при евентуална доказаност на исковите претенции, определените от съда за справедливи обезщетения, следвало да бъдат намалени значително заради наличието на принос от страна на пострадалия.

Оспорва твърдения висок интензитет на претърпените болки и страдания, че претендираният размер на обезщетението, не бил съобразен с твърдените болки и страдания и не отговарял на обществените критерии за справедливост, които изисквали съобразяване на обезщетяването с реално претърпените вреди. Оспорва твърдението, че лечението на травмите ще бъде в продължителен период от време, изразено чрез твърдението, че ще търпи болки и страдания за в бъдеще. Характерът на травмите не предполагали продължително лечение. Оспорва твърдението, че трудовото правоотношение било прекратено, поради получаването на процесната травма. Оспорва твърдението, че ищецът не можел да си намери работа, поради невъзможността да полага тежък физически труд. Имало и други категории труд (напр. водач на МПС и др.), при които можело да се труди, без да полага тежък физически труд. Оспорва иска за имуществени вреди. Претендира съдебни разноски.

По делото е конституирано като трето лице помагач *** на страната на ответника, което не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *** г., план-схема на ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие от * * * с фотоалбум, се установява, че на *** г., около 17:35 часа на ПП I-6 (322 км. + 300 м.), в землището на гр.М., обл.С., е настъпило пътно-транспортно произшествие между автомобил марка “Ф.“, ***, управляван от В.В.Н. и лек автомобил марка ***, управляван от П.С.Б., при който автомобил марка “Ф.“, *** внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение, където се ударил челно с насрещно движещия се лек автомобил марка "Ф." *. В следствие на удара на М. Т. М., с ЕГН-********** като пътник на задната седалка в лек автомобил “Ф.“, * са причинени телесни увреждания – епикриза от *** г. /л.52 от делото/ и фискален бон от *** г. на ***., 6 бр.болнични листа/. Приети по 4 делото са заверени и копия на фискален бон №*/*** г., фактура №**** г., издадена от *** ведно с фискален бон, фактура №**********/*** г. ведно с фискален фон; фактура * издадена от * ведно с фискален бон, от които е видно, че ищецът е заплащал сумите: 115 лв. за преглед, изследване и гипсова имобилизация, 23.20 лв. такса за хоспитализация, 1390 лв. за медицинско изделие което не се заплаща от НЗОК и 50 лв. за медицински преглед.

Разпечатката съдържа 19 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7947627-ce55-45e6-bd0b-a8c1bc5503e5