Решение № 306 от 17.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Враца, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20251400500390 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище гр. София, чрез юрисконсулт Б. Д., срещу Решение № 231 / 30.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1730 / 2024 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, с което е уважен предявеният от Л. В.

С. от гр. Бяла Слатина срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника следните суми по изпълнителен лист от 16.06.2017г. по ч.гр.дело №637/2017г.на РС-Бяла Слатина: 247.56 лв. главница по договор за кредит № CREX12799253/ 11.06.2016 г.; 8.92 лв - такса обработка, 24.58 лв. мораторна лихва за периода 20.05.2016 г. - 11.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 25.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като ответникътвзискател по изп. дело е осъден да заплати на ищеца сторените по изп. дело разноски 75 лв., представляващи 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Със същия съдебен акт в полза на ищеца Л. В. С. са присъдени и направените по делото разноски в размер на 436.60 лв.

В жалбата се твърди, че решението на РС-Бяла Слатина е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Посочва се, 1 че давностният срок е бил прекъсван на 14.02.2019г., 17.09.2019г. и на 26.02.2021г. с подаването на молби за налагане на запори и за извършване опис на движими вещи, поради което изводите на районния съд, че последното действие, което е прекъснало давността е от 02.01.2018г., са неправилни. Жалбоподателят развива доводи, че съгласно ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС прекъсващо давността е самото искане за прилагане на определен изпълнителен способ, като законодателят не е поставил като условие за прекъсването на давността постигането на резултат от поисканото изпълнително действие. Позовава се и на актуална практика на ВКС, според която след 26.06.2015г. по висящите изпълнителни дела се прилагат именно правилата на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата Л. В. С., чрез адв. Ц. Й. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище, че решението на РС-Бяла Слатина е правилно, обосновано и законосъобразно, а жалбата е недоказана и неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение. Излагат се доводи, че изведеното в жалбата не почива на правни изводи. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, като съобразено със съдебната практика и разясненията ѝ относно прекъсването на давността. Излага се, че липсват доказателства за реализирани действия, които да са довели до прекъсване на давността. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и се претендират разноски.

С въззивната жалба и с отговора страните не представят доказателства и не правят доказателствени искания.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Бяла Слатина е бил сезиран с предявен от Л. В. С. от гр.Бяла Слатина против „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София иск с правно основание чл.439 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че поради изтекла погасителна давност, ищецът не дължи сумите, за които е бил издаден изп.лист по ч.гр.дело №637/2017г.по описа на РС-Бяла Слатина, за събирането на които е образувано изп.дело №1976/2024г.по описа на ЧСИ И. Ц..

В исковата молба се твърди, че против ищеца е образувано изп.дело №1976/2024г. по описа на ЧСИ И. Ц. за събиране на вземания по издаден изп.лист по ч.гр.дело №637/2017г.по описа на РС-Бяла Слатина. Твърди се също, че на 04.10.2024г.

2 ищцата получила съобщение за образуването на изпълнителното дело, отнасящо се за събиране на вземания, произтичащи от договор за потребителски заем №CREX12799253/11.02.2016г., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс“ЕАД. Поддържа, че освен посоченото съобщение ищцата не е получавала други съобщения или призовки по същото или по други изпълнителни дела и не е уведомявана за извършено цедиране на вземанията. Твърди, че вземанията, за които е издаден изп.лист, са погасени по давност.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е ангажирал писмен отговор, с който оспорва иска.

Твърди се, че за събиране на вземанията по издадения изп.лист, първоначално е било образувано изп.дело №961/2017г.по описа на ЧСИ Ц., по което са извършвани следните изпълнителни действия: на 01.01.2018г.-изпратени запорни съобщения до две банки; на 14.02.2019г.-депозирана молба за налагане на запор на банкова сметка; на 17.09.201г.-депозирана молба за извършване на опис на движими вещи; на 26.02.2021г.-депозирана молба за справки за налични банкови сметки и за налагане на запор; на 04.12.2023г.-депозирана молба за извършване на опис на движими вещи; на 24.07.2024г.-делото е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Поддържа се, че въз основа на молба на дружеството от 13.08.2024г., е било образувано ново изп.дело пред ЧСИ Ц.-изп.дело №1976/2024г., като с молбата за образуване е било поискано извършването на справки за наличие на банкови сметки и сключени трудови договори, но тъй като такива не са били установени, на 22.08.2024г. взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи и такъв е бил насрочен за 04.10.2024г.

Ответникът развива доводи, че посочените изпълнителни действия са прекъсвали давността и от всяко прекъсване е започвала да тече нова 5 годишна погасителна давност, която не е изтекла към датата на предявяване на иска. Посочва също, че съгласно ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС прекъсващо давността е самото искане за прилагане на определен изпълнителен способ, като законодателят не е поставил като условие за прекъсването на давността постигането на резултат от поисканото изпълнително действие.

При тези твърдения в исковата молба и в отговора, с обжалваното решение РСБяла Слатина е уважил предявеният иск.

Приел е, че последното изпълнително действие по изп.дело №961/2017г., което е прекъснало давността, е от 02.01.2018г.(наложен запор върху банковите сметки на длъжника) и от тази дата е започнал да тече 5 годишен давностен срок, който е изтекъл на 10.03.2023г., въпреки спирането му в периода на обявеното извънредно положение от 13.03.2020г.до 21.05.2020г. Приел е също, че давностният срок е изтекъл преди датата на образуване на второто изп.дело -№1976/2024г.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав обсъди събраните в 3 първоинстанционното производство писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните твърдения и доводи, при което приема следното:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право длъжникът като ищец и взискателят като ответник.

В случая с предявяването на иска за установяване недължимост на парична сума, ищцата отрича претендираното от ответника материално право, позовавайки се на твърдения, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземанията на ответника са погасени по давност.

За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

В тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

В разглеждания случай по делото са представени доказателства, че за събиране на вземанията по издадения на 16.06.2017г.по ч.гр.дело №637/2017г.на РС-Бяла Слатина изпълнителен лист, против ищеца Л. С. първоначално е било образувано изп.дело №961/2017г. на ЧСИ И. Ц.. Делото е образувано на 16.11.2017г. по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, в чиято полза е издаден изпълнителния лист, като с молбата е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.

На 19.03.2019г. като взискател по изп.дело №961/2017г. , на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е конституиран настоящия ответник „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, на осн.договор за цесия от 14.09.2018г.

След образуването на изп.дело №961/2017г. ЧСИ Ц. е предприела проучване на имуществото на длъжника Л. С. и със запорни съобщения от 02.01.2018г. е наложила запор върху банковите сметки на С. в „Банка ДСК“ЕАД и „Уникредит Булбанк“АД.

4

С подаването на молбата за конституиране като взискател по изп.дело №961/2017г., ответникът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е поискал извършването на справка в БНБ и налагането на запор на сметките на длъжника в последно откритата банкова сметка. На базата на извършена от ЧСИ справка в БНБ за наличието на сметки в „Банка ДСК“ЕАД и „Уникредит Булбанк“АД, с молба от 14.02.2019г. „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е поискало запорът да се наложи върху сметките в „Банка ДСК“ЕАД. Тъй като запор върху тези сметки вече е бил наложен от ЧСИ, то ново запорно съобщение не е било изпращано.

До 05.03.2021г. изпълнителното дело е продължило с издирване на имущество на длъжника и с опити тя да бъде намерена за връчване на съобщение за образуваното изп.дело. Видно от приложеното на л.91 от изп.дело №961/2017г. съобщение за образувано изпълнително дело, това съобщение е връчено на длъжника Л. С. едва на 10.06.2021г., като в него е посочено, че като взискател по делото, на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и на основание договор за цесия от 14.09.2018г., е конституирано „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.

С възражение от 17.06.2021г. С. е поискала прекратяване на изпълнителното дело, поради неизвършени в продължение на 5 години изпълнителни действия. Препис от възражението е бил връчен на взискателя, който с молба от 04.12.2023г. е поискал извършването на опис на движимо имущество. Поисканият опис не е бил насрочен и с постановление №1909/24.07.2024г. ЧСИ Ц. е прекратила изп.дело №961/2017г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

По молба на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, на 09.08.2024г.пред ЧСИ Ц. е образувано ново изпълнително дело- №1976/2024г., като с молбата за образуване е поискано проучването на наличните банкови сметки на длъжника и налагането на запор върху тях, ако сметки бъдат открити.