Решение № 640 от 05.12.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Дупница, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510101010 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано след изпращането му по подсъдност от Районен съд-Радомир по искова молба, депозирана от С. М. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: ***, срещу адвокат Р. М. К., с адрес: ***, с която искова молба са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 51 Закона за адвокатурата (ЗА) и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните бил подписан договор за правна помощ с № 19518 от 04.11.2019 год. за осъществяване на процесуално представително от адв. Р. К. по гр. д. № 18/2020 г. на Пловдивски районен съд (ПРС) и по възз. гр.д. № 396/2021 г. на Пловдивски окръжен съд (ПОС). Делото било образувано във връзка с претърпяна от ищеца трудова злополука през 2018 год., предявен бил иск с правно основание по чл. 200 от КТ срещу работодателя на ищеца - „Куултранс“ ООД за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000.00 лв.

С решение № 261367 от 20. 11. 2020 год., ПРС осъдил ответното дружество да заплати обезщетение на Ц. в размер на 28 000.00 лв. Решението било обжалвано и от двете страни и с решение № 260674 от 19.05.2021 г. ПОС изменил решението на първоинстанционния съд, като присъдил на ищеца обезщетение в размер на 20 000 лв.

Ищецът поддържа, че адв. К. не е изпълнил професионалните си задължения и не е защитил правата му, като не е направил всичко възможно да докаже в пълнота претенцията, не е присъствал на проведените съдебни заседания в ПОС, не е поискал изготвянето на тройна СМЕ с участието на лекар травматолог и лекар невролог, с което си поведение е 1 довел да неблагоприятен резултат по делото за ищеца.

Претендира се сумата от 10000,00 (десет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от неизпълнението на договор за адвокатска услуга № 19518 от 04.11.2019 година - за защита по гр. д. № 18/2020 г. по описа на ПРС и по въззивно гр.д. № 396/2021 г. на ПОС.

На следващо място се претендира заплащане на сумата от 25000,00 (двадесет и пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили след приключване на делото и изразяващи се в получени два инфаркта, поставяне на пет байпаса, предстояща кардиологична операция с непредизвестен край, затруднено придвижване и специален режим на хранене, ведно със законните лихви върху претендираните суми по двете главници, считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда - 28.03.2023 г. до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски за настоящото производство.

В срока за подаване на отговор ответникът е депозирал такъв със становище за неоснователност на исковете. Ответникът признава, че е бил процесуален представител на ищеца по гр. д. № 18/2020 г. по описа на ПРС. Твърди, че уговореният и съобразен с Наредбата №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения адвокатски хонорар за една инстанция така и не бил внесен, поради което ответникът се снабдил със Заповед за изпълнение № 1308/305.2023 г. по ч.гр.д. 2311/2023 г. по описа на ПРС с длъжник С. М. Ц..

Поддържа, че по образуваното гр.д.№ 18/2020 г. по описа на ПРС направил всичко възможно да защити интересите на упълномощителя си в максимална степен. Изрично посочва, че не е бил упълномощаван като адвокат за втората инстанция, но въпреки това, в отговор на молба на ищеца и след обещание, че ще заплати адвокатския хонорар за първата инстанция, подготвил жалба до ПОС. Ответникът пуснал молба за отлагане на делото, тъй като ищецът бил болен и го помолил. След това ответникът излага, че бил в карантина поради covidпандемията и не се явявал пред въззивната инстанция, но окомплектовал и изпълнил всички дължими действия, за да се проведе производството пред окръжен съд, без да е лишен Ц. от защита. Оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че влошеното здравословно съС.ие на ищеца датира много години назад във времето и няма връзка с негови действия.

С определение от 13.12.2023г., постановено по гр.д.№ 803/2023г. по описа на РСРадомир, на основание чл. 219 от ГПК, е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68.

Третото лице-помагач изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а се установява и от приложените към настоящото дело гр.д.№ 18/2020г. на Пловдивски районен съд и по възз. гр.д. № 396/2021г. на Пловдивски окръжен съд, че между страните бил подписан договор за правна помощ с № 19518 от 04.11.2019 год. за осъществяване на процесуално представително от адв. Р. К. по посочените 2 граждански дела, с ответник работодателя на ищеца - „Куултранс“ ООД, за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000.00 лв. по реда на чл.200 от КТ.

С решение № 261367 от 20.11.2020 год., постановено по гр.д.№18/2020г. РС-Пловдив е осъдил ответното дружество да заплати обезщетение на ищеца Ц. в размер на 28 000.00 лв.

Решението било обжалвано и от двете страни и с решение № 260674 от 19.05.2021г., постановено по в.гр.д.№396/2021г.

ОС-Пловдив е изменил решението на първоинстанционния съд, като присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лв.

По делото е приета като доказателство медицинска документация, във връзка с твърденията на ищеца за влошено здравословно съС.ие, вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника.

От заключението на вещото лице Ц. Д. по назначената от съда съдебнопсихологическа експертиза се установява, че ищецът не е преживял стрес с оглед неизпълнение на задълженията на адвоката по делото и не са налице причинно-следствени връзки с последвалите му заболявания.

От заключението на вещото лице-кардиолог д-р Н. А. по назначената от съда съдебномедицинска експертиза се установява, че кардиологичните заболявания, от които страда ищецът не са в причинно-следствена връзка с преживян от него стрес.

По делото са разпитани като свидетели Н. Д. Ц. и Н. И. М., които работят с ответника в една адвокатска кантора, чиито показания съдът прецени предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед възможната им заинтересованост от изхода на делото в полза на ответника и прецени като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че ответникът е изпълнявал стриктно и в полза на доверителя си ангажиментите си във връзка с горепосочените граждански дела.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.51 от ЗА адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет. Законът задължава адвоката при упражняване на професията да се ръководи от върховенството на закона и да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин и точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения.

Съгласно общата разпоредба за неизпълнение на договорите на чл.79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението. В случая ищецът се основава на гражданската отговорност, породена от неизпълнението от ответника на задълженията му по чл. 40, ал.2 и ал.3 ЗА и сключения помежду им договор за правна помощ, който по характера си представляват договор за поръчка. Въпреки позоваването на неизпълнение на задължения по специален закон, отговорността има договорно основание, защото задължението на адвоката за защита на правата и законните интереси на клиента, 3 произтича от сключения с клиента му договор за правна помощ. Тъй като е налице договорна обвързаност между страните, за реализирането на отговорността по този договор по смисъла на чл.82 ЗЗД на обезщетение ще подлежат вредите, пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Посочените изисквания за характера на вредите са меродавни и в двете хипотези на цитираната правна норма, като разграничението е че при добросъвестност на длъжника е предвидено допълнително условие – да са били предвидими при пораждане на задължението. Вредите са преки, доколкото са в причинна връзка с противоправното поведение на длъжника по договора.

Ищецът в настоящото производство следва да установи при условията на пълно, главно доказване фактическия състав на отговорността по чл.82 от ЗЗД, а именно: сключен договор, виновно неизпълнение на поетите с този договор задължения и вреди, които да са пряка и непосредствена последица от това неизпълнение. От горепосочените предпоставки е установено наличието единствено на първата – сключен договор с адвокат Р. К.. Ищецът, чиято е доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, не установи нито една от останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на адвоката.

От представените по делото доказателства съдът счита, че не може да се направи извод, че ответникът по делото не се е ръководил от върховенството на закона и че същият не е защитавал правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. Липсват доказателства, които да обусловят извод, че ответникът не е защитил правата на доверителя си, като не е направил всичко възможно да докаже в пълнота исковата му претенция.

Напротив, както от приложените граждански дела на РС-Пловдив и ОС-Пловдив, така и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло кредитира, се установява, че ответникът е водил делото професионално и е направил всичко възможно да защити интересите на упълномощителя си в максимална степен. От което и да било процесуално действие на адвоката по посочените граждански дела не може да бъде направен извод, че той е бездействал или, че действията му са във вреда на представлявания от него клиент.

Отговорност на адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност. Упълномощеният адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин /Решение № 227/19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г. на ВКС, IV г. о./.

Отделно от изложеното, не се установява каквато и да било причинно-следствена връзка между изхода на делото, по което ответникът е представлявал ищеца и претърпените от него вреди.

В обобщение, според настоящия състав не е налице неизпълнение на задълженията на ответника по сключения между него и ищеца договор за правна защита и съдействие, от който за ищеца да са настъпили вреди, което обуславя извод за неоснователност на предявения иск.

4

При този изход на спора право на разноски има ответникът за внесения от него депозит за възнаграждение на вещите лица по назначените експертизи, размер на 200.00 лв.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на упълномощения от ответника адвокат С. Х., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3450.00 лв. за оказаната на ищцата безплатна адвокатска помощ, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като несонователен, предявените от С. М. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: ***, срещу адвокат Р. М. К., с адрес: ***, искове с правно основание чл. 51 Закона за адвокатурата (ЗА) и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца с у м а в размер на общо 35000.00 (тридесет и пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 25 000.00 (двадесет и пет хиляди) лева и имуществени вреди в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева, от неизпълнението на сключения между страните договор за адвокатска услуга №19518/04.11.2019г. за защита по гр.д.№18/2020г. по описа на РС-Пловдив и в.гр.д.