Решение № 954 от 13.07.2017, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е №

954 гр. Пловдив, 13.07.2017г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ПОЛИНА

БЕШКОВА разгледа докладваното от съдията Илиев гр.д.

№1743 по описа за 2017г., като за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.463 във връзка с чл.278 от ГПК.

Делото е образувано по жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. ****, ЕИК ****, чрез пълномощника й по делото юрк. А. Т., против постановление от 24.03.2017г. за разпределение на суми по изпълнително дело №50/2016г. по описа на СИС при

РС- Асеновград, предявено на 24.04.2017г. В жалбата са изложени съображения, че изготвеното разпределение е незаконосъобразно, тъй като съдебният изпълнител е следвало да изготви не едно, а две отделни разпределения, доколкото подлежащите на разпределение суми са били получени в резултат на два отделни изпълнителни способа. Твърди се, че като последица от това се е стигнало до невъзможност да бъде изчислен коректен и справедлив коефициент на разпределение спрямо всички взискатели, като взискателят- купувач на недвижимия имот „Велди- 99“ ООД бил привилегирован, а останалите взискатели били ощетени. Твърди се и че приетият от съдебния изпълнител адвокатски хонорар в полза на взискателя „Велди-99“ ООД в размер на 7800 лв. е завишен, поради което се иска намаляването му до минималния размер съгласно Наредба №1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Излагат се доводи и че разпределените суми за адвокатски хонорар на останалите присъединени взискатели са недоказани, а отделно от това не следва да бъдат разпределяни по реда на чл.136, ал.1,т.1 от ЗЗД. Твърди се и че не е налице вземане в полза на Районен съд- Асеновград в размер на 898,94 лв., за което е била разпределена сума, тъй като няма качеството на присъединен взискател. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното разпределение като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата-

„Велди-99“ ООД, ЕИК

****, представлявано от управителя Д. Н. В., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Ответната страна по жалбата- „Мелница

Н. П.“ ООД,

ЕИК ****, не взема становище по същата.

В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съгласно разпоредбите на чл.462, ал.2 и чл.463 от ГПК акт на съдебния изпълнител и в срока по чл.462, ал.2 от ГПК.

С обжалваното постановление на съдебния изпълнител е било извършено разпределение на постъпили по изпълнителното дело суми в резултат на прилагане на два отделни изпълнителни способа-сумата от 190170 лв., получена след проведена публична продан на недвижим имот на длъжника, за купувач на който е бил обявен взискателят „Велди-99“ ООД, и сумата от

21106,22 лв., получена след наложен запор върху вземания на длъжника от трети лица.

Със същото по реда на чл.495 от ГПК е била определена сумата, подлежаща на внасяне от купувача в размер на 122911,44 лв., необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, след което същата е била събрана заедно с получената от наложения запор върху вземания на длъжника сума в размер на 21106,22 лв. и е било извършено разпределение на общата сума от

144017,66 лв. От същата 9868,23 лв. са били предназначени за държавни такси в полза на РС-

Асеновград, 8078 лв.- за разноски за адвокатски възнаграждение, такси и хонорар на вещо лице в полза на първоначалния взискател „Велди-99“ ООД, 60 лв.- за разноски за държавна такса на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, 560 лв.-за разноски за държавна такса и адвокатски хонорар на взискателя ЕТ „****“,

898,94 лв.- в полза на РС- Асеновград и по 200 лв.- за разноски за адвокатски хонорар в полза на още 9 присъединени взискатели. Останалата част от сумата от

122752,49 лв. е била разпределена пропорционално на вземанията на взискателите съобразно изчисления коефициент 0,14629471.

Основателни са изложените в жалбата доводи, че съдебният изпълнител е следвало на изготви не едно общо, а отделни разпределения на сумите, получени в резултат от прилагането на различните изпълнителни способи.

В този смисъл са задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т.6 от

Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че по изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпленията от отделни изпълнителни способи. В настоящия случай, като е извърши едно общо разпределение на суми, получени в резултат на отделни изпълнителни способи, съдебният изпълнител се е поставил в невъзможност да приложи точно императивната разпоредба на чл.136 от