Решение № 2886 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2886 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100513120 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20064967/02.11.2022г., постановено по гр.д. №5422/2020г. на СРС, 35 състав, са осъдени С. М. Х. и К. А. У. Б. да заплатят солидарно на „И.“ АД по предявените искове с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.2 от ТЗ сумата от 8050,90 евро, представляваща дължими вноски за главница за периода 26.12.2014г. до 26.11.2019г. по договор за кредит №284/14.05.2008г., сумата от 9024,10 евро, представляваща договорна лихва за периода от 26.11.2016г. до 25.11.2019г., сумата от 3201,54 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2016г. до 17.12.2019г., сумата от 45,07 евро, представляваща такса за обслужване на разплащателните сметки за период от 26.12.2016г. до 26.11.2019г., сумата от 313,79 лева, представляваща застрахователни премии по служебно подновени застраховки за периода 2017г., 2018г. и 2019г., както и сумата от 435,84 лева, представляваща такса за служебно подновено вписване на ипотека. Осъдени са С. М. Х. и К. А. У. Б. да заплатят на „И.“ АД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 4021,16 лева, представляваща направени по делото разноски.

1

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ответниците С. М. Х. и А. У. Б. К., представлявани от адв. Н. Н., назначен за особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно и е направено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Изводът на първоинстанционния съд, че банката е предоставила кредита на ответниците бил основан на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въпреки че вещото лице заявило, че не е виждало никакви първични счетоводни документи, а е получило единствено справка от банката, че преводи са извършени. Считат, че справката от банката – ищец не представлява годно доказателство, от което да се установява факта на извършеното плащане на сумата по кредита.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „И.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт В.П., с който жалбата се оспорва изцяло и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че предоставеният банков кредит е усвоен изцяло от ответниците по посочена от тях банкова сметка, като кредитът бил предоставен с цел закупуване на недвижим имот, който бил купен от ответниците, видно от представения по делото нотариален акт. Счита възраженията за преклудирани, доколкото не са оспорени от страна на ответниците своевременно представените доказателства от страна на банката във връзка с предоставения кредит.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 2 от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че между банката и ответниците като кредитополучатели е сключен договор за банков кредит във валута в размер на 41506,50 евро, като кредитът е предоставен на ответниците за закупуване на недвижим имот, индивидуализиран в договора за кредит. Видно от представения НА за покупко-продажба на недвижим имот №54, том IIрег. №1501, дело №249/2008г. по описа на нотариус А.В. с район на действие РС – Чепеларе, ответниците са купили имота, за който е отпуснат кредита.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ответниците, че е останало недоказано по делото предоставянето на кредита от страна банката и неговото усвояване от кредитополучателя. От приетата пред СРС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по договора за кредит е преведена по кредитна сметка, открита на името на кредитополучателя. Доколкото не са оспорени проверените от вещото лице счетоводни записвания в счетоводството на банката, а единствено е въведено възражение при приемането на ССчЕ в първоинстанционното производство, то на основание чл. 182 ГПК същите служат като доказателство относно предоставената по сметка на кредитополучателя сума на кредита. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че ищецът като банкова институция 3 предоставя заемната сума директно по сметка на кредитополучателя, открита в самата банка, за което поначало не е необходимо съставянето на нарочен документ (платежно нареждане или разписка), тъй отпускането на кредита представлява счетоводна операция по захранване на банковата сметка на кредитополучателя с договорената сума.

Поради това съдът приема, че усвояването на кредита се установява въз основа на компетентно и безпристрастно изготвеното заключение на съдебносчетоводната експертиза. Действително същото е изготвено основно на базата на счетоводните записвания на ищеца, но същите са годно доказателствено средство съгл. чл. 182 ГПК, като редовността им не е оспорена. За да ги зачете, съдът съобразява и обстоятелството, че имотът, за който е отпуснат кредита, е закупен от ответниците, както и, че кредитополучателите са извършвали плащания за погасяване на задълженията по договора за кредит.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция в размер на 1200 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20064967/02.11.2022г., постановено по гр.д. №5422/2020г. на СРС, 35 състав.

ОСЪЖДА С. М. Х. и К. А. У. Б. да заплатят на „И.“ АД разноски за въззивното производство в размер на 1200 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5