Решение № 187 от 09.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Ботевград, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Християна К. Начева като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Гражданско дело № 20261810100118 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК

Предявени са от Т. И. Т. срещу В. А. В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 143, ал. 2 СК.

Ищецът Т. Т. твърди, че с ответницата В. В. са родители на децата И. Т. И. и Б. Т. И. .

Твърди, че двамата не живеят заедно от 2018 г. Поддържа, че единствено той полага грижи за отглеждането на децата. Изтъква, че детето И. е диагностицирано със заболяване Grand m a l припадъци. Сочи, че с ответницата не са постигнали споразумение относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата. Иска от съда да предостави упражняването на родителските права на бащата на децата, където да е и местоживеенето им, както и да определи подходящ и съобразен с възрастта на децата режим на лични контакти с майка им. Претендира месечна издръжка за всяко от децата в размер на 156 евро, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, както и след изтичането му, не е депозиран отговор на исковата молба от ответницата. Същата не се явява в проведеното по делото открито съдебно заседание, изтъквайки като причина необходимостта да полага грижи за малолетното си дете от последваща връзка, което често боледува.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и в светлината на разпоредбата на чл.

235 от ГПК, намира за установено следното:

По делото не се спори, а и видно от удостоверения за раждане, издадени от Община Ботевград въз основа съответно на акт за раждане № 205 от 17.08.2010 г. и акт за раждане № 277 от 14.11.2011 г., В. А. В. и Т. И. Т. са родители на И. Т. И., роден на 16.08.2010 г. и на Б.

Т. И. роден на 10.11.2011 г.

От служебно изготвената справка за родствени връзки на ответницата се установява, че В. В. е майка и на Д.К.И., роден на 29.12.2024 г.

1

От справка от НАП с вх. № 4464/03.04.2026 г. и приложенията към нея – справка за трудови договори и данни за осигуряването, се установява, че ищецът Т. е трудово ангажиран при дневно работно време от 2 часа, с работодател „ФИРМА ЕООД, като за периода м.11.2024 г. – м.11.2025 г. е реализирал средномесечен облагаем доход в размер на 269.25 лева.

От справка от НАП с вх. № 4959/15.04.2026 г. и приложенията към нея се установява, че в периода м.06.2024 г. – м.10.2024 г. ответницата е реализирала средномесечен облагаем доход в размер на 1850 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Петранка Василева Генова - майка на ищеца, и Камелия Т.а Б .

Показанията на свидетеля Генова, преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира за обективни, доколкото същите са логични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събрания доказателствен материал. От тях се установява, че страните са живели заедно в с. Скравена до 2018 г., но след като постъпила за лечение в болница в гр. София, ответницата повече не се върнала. Понастоящем страните не живеят заедно. Общите им деца И. и Б. живеят с баща си, като последният се грижи за тях с помощта на свидетелката.

От 2018 година майката В. В. не е посещавала децата си – поддържа комуникация с тях единствено по телефона. Месечната помощ за отглеждане на дете с увреждания за И. Т. се получава от майката, като тя изпраща част от парите на бащата. Други пари за отглеждането на децата ответницата не изпраща. Бащата работи в сферата на строителството, като има постоянни доходи. И. и Б. посещават училище. Свидетелката поддържа контакт и с майката на децата, като заявява, че двете че чуват по телефона и са в добри отношения.

От показанията на свидетеля Б, които съдът кредитира доколкото пресъздават лични впечатления за факти, се установява, че страните по делото са разделени от 2018 г. и оттогава до настоящия момент бащата и децата живеят в къщата в АДРЕС, в която живее и свидетелката. Бащата се грижи за отглеждането на децата, подпомаган от своята майка и останалите родственици, живеещи в къщата, включително свидетелката Б. Майката не е посещавала децата си от 8-9 години. В. В. получава помощта за отглеждане на дете с увреждания и изпраща част от тях на свидетеля Генова.

За нуждите на настоящото производство е изготвен социален доклад от ДСПБотевград. Посочено е, че към момента на изготвянето му основно бащата полага грижи за децата и за задоволяване на битовите им потребности, като има подкрепяща среда в лицето неговите родители и близки. Майката на децата – В. В., е формирала ново съжителство в с.

Елисейна, общ. Враца, от което има родено друго дете – Димитър Игнатов, което към датата на изготвяне на социалния доклад е на 1 г. и 5 м. На И. и Б. са осигурени подходящи битови условия, като в дома им понастоящем се извършва частичен ремонт. Констатирано е, че през учебната 2025/2026 г. двамата са записани като ученици в 8-ми клас в ПГТМ „Христо Ботев“, гр. Ботевград, специалност „Икономика и мениджмънт". Бащата е споделил, че държи синовете му да завършат средно образование. Обективирано е, че детето И. има издадено ЕР на ТЕЛК, с определени 80% вид и степен на увреждане, със срок до 01.06.2028 г. Месечната помощ за отглеждане на дете с увреждания по чл. 8д ЗСПД се получава от майката В. В.. Т. Т. не се подпомага от ДСП – Ботевград по ЗСПД. Изразено е становище, че бащата успява да задоволява потребностите на децата си и да осигури спокойна и сигурна семейна среда за правилното им развитие. Между родителите не се наблюдава комуникация във връзка с отглеждането на децата – по тези въпроси майката общува с бабата на децата по бащина линия.

По делото е приет социален доклад от 22.04.2026 г., изготвен от ДСП-Мездра след посещение на адрес и разговор с майката В. В.. По данни на същата с бащата на децата са живели заедно до 2018 г., когато настъпила окончателната им раздяла. Посочено е, че децата са останали да живеят при баща си в с. Скравена, където пребивават и понастоящем.

2

Последният полага грижи за отглеждането им, подпомаган в значителна степен от своите родители (баба и дядо на децата). В. В. поддържа периодичен контакт с И. и Б., предимно по телефон, но не участва пряко в ежедневните грижи за децата. Изтъква се, че няма данни за липса на грижи или неглижиране на основните потребности на децата в средата, в която се отглеждат. Ответницата е създала ново семейство в с. Елисейна, където понастоящем живее.

Съжителства с мъж на семейни начала, с когото имат общо дете - Д.К.И., на 1 година и 3 месеца. В социалния доклад е посочено, че последното е в добро здравословно състояние.

След извършено посещение от социален работник на адреса на майката не са установени обстоятелства или фактори, които биха могли да представляват риск за двете деца при престой при нея. Жилищната среда е определена като осигуряваща базови условия за живот.

Посочено е, че по мнение на майката между нея и непълнолетните деца съществува емоционална връзка, като последната заявява желание да поддържа връзка с децата си. В социалния доклад се сочи, че В. В. не е трудово ангажирана и полага грижи за малолетното си дете Димитър.

Лично изслушан по реда на чл. 59, ал. 8 СК, ищецът заявява, че желае да упражнява родителските права по отношение на синовете си. Изтъква, че работи и осигурява за децата си всичко необходимо. Сочи, че помощ му оказват неговите родители, както и снаха му.

Ползва се с авторитет пред децата – същите го слушат. Заявява, че не контактува с ответницата В., но В. и майка му се чуват. Ищецът няма против децата да се виждат с майка си и не желае да ограничава техните контакти.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК е предвидена възможността за уреждането на въпросите във връзка с упражняването на родителските права, когато между родителите не може да бъде постигнало съгласие за това. По този начин по законоустановен ред се урежда спорът между родителите съобразно разпоредбата на чл. 59 СК, а именно относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, определянето на режим на личните отношения между родителите и децата, като при преценката водещо значение има интересът на детето.

По делото не е спорно, че страните са родители на децата И. и Б. и че живеят разделено.

Между страните липсва спор относно родителските права спрямо децата и тяхното местоживеене, доколкото ответницата е изразила пред социалните работници от ДСП – Мездра желание да поддържа контакт с непълнолетните си деца, но не и да ги отглежда съвместно с новия си партньор в с. Елисейна. Съдът като взе предвид, както съвпадението на насрещните искания, така и обстоятелствата, че И. и Б. живеят от раждането си с.

Скравена, заедно със своя баща и други членове на разширеното им семейство, добрите битови и жилищни условия в дома на бащата, където е осигурено всичко необходимо за децата, като техните потребности са напълно задоволени, както и че двамата са ученици в гр. Ботевград, намиращ се в непосредствена близост с. Скравена, обстоятелства установени чрез гласните доказателства и изготвените социални доклади, намира, че родителските права спрямо непълнолетните И. и Б. следва да бъдат предоставени на техния баща, който разполага с възможност да осигури необходимите условия, заявява готовност да продължи да полага усилия за отглеждането на децата и разполага с необходимия родителски капацитет за това. Местоживеенето на децата следва да бъде определено при ищеца, доколкото липсват основания за разделното им живеене.

По отношение мерките за режима на лични отношения:

Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си 3 родители. Режимът на лични отношения с неотглеждащия родител следва да бъде определен в контекста на установените по делото конкретни обстоятелства и е необходимо същият да способства за осигуряване в най-пълна степен възможността на децата да общуват и с двамата си родители, да растат и да се развиват под грижата и подкрепата, както на баща си, така и на майка си. Децата не бива да бъдат лишавани от пълноценни отношения с неотглеждащия родител, на когото не е предоставено упражняването на родителски права, като режимът следва да бъде така определен, че да способства за изграждане или запазване, респективно надграждане на емоционалната и доверителна връзка между родител и дете.

От събраните по делото доказателства се установява, че от раздялата на родителите и до настоящия момент майката поддържа контакт с децата единствено по телефон.

Независимо от това същата проявява загриженост за тях, като между нея и децата е налице емоционална връзка, надграждането и задълбочаването на която следва да бъде стимулирано, което е постижимо с предоставяне възможност на децата и майката да прекарват повече време заедно, включително децата да нощуват при майка си. Интересът на непълнолетните деца изисква поддържане на системно общуване с тяхната майка с оглед изграждане и поддържане у децата на чувства на майчина обич, грижа и подкрепа. Следва да се отбележи, че при посещението на социалните работници в дома на майката не са установени обстоятелства или фактори, които биха могли да представляват риск за двете деца при престой при нея, като не са налице и данни здравословното състояние на детето И. да представлява пречка същото да остава с преспиване при майка си. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че децата не са виждали ответницата близо осем години, не познават настоящия партньор и не са посещавали новия дом, което налага плавното преминаване към по-чести, продължителни и най-вече присъствени контакти между децата и тяхната майка.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения, съобразно диспозитива на решението, който е по-ограничени, но включва възможност майката да взима децата с преспиване и който да способства за надграждане на емоционалната и доверителна връзка между майката и нейните синове.