Решение № 290 от 08.12.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Шумен, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Й. В. Димов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20223600500383 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260072 от 05.07.2022г. по гр.д.№34 88/2019г. на ШРС, Областна дирекция на МВР – Шумен е осъдена да заплати на Й. З. Д., сумата 1885.81лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от 269 часа за периода 01.10.2016г.-31.10.2019г., сумата 250.09лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 25.01.2017г. до 21.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-21.11.2019г.до окончателното й изплащане. Присъдени са и следващите се разноки и такси.

Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Сочи, че същото се явявало неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не бил издирен точния смисъл на приложимия закон и делото било решено несъобразно наличните доказателствата.

Действително, през процесния период нормата на чл. 187, ал.З. изр.4 от ЗМВР е със съдържание „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". Прилагайки обаче точно това правило, трудът през нощта на ищеца бил с фактическа продължителност от 22.00 до 06.00 часа. т.е. по точно 8 часа всяка смяна. След отчетния период имало нова редакция на чл. 187. ал.1. изр.2-3 от ЗМВР, която обаче възпроизвеждала същото правило. Преизчисляването на тези реални часове положен нощен труд с коефициент 1.143 водело до неоснователно обогатяване на ищеца със суми, които не му били дължими. В Наредба № 8121з-776 не е имало основание да бъде разписано правило за преобразуване на продължителността на нощните часове в дневни, защото в самия ЗМВР не е била предвидена различна продължителност на нощния и дневния труд, която да налага такова преобразуване. Подзаконовият акт не можел да противоречи на закона, за прилагане на който е издаден - чл.7. ал.2, чл. 12 и чл. 15, ал.З от ЗНА. Колкото до специалната закрила по чл. 188. ал.2 от ЗМВР, това препращане било към съвсем други правила в КТ, които не 1 били свързани със заплащането на нощния труд. Те съдържали защита за определени групи работници и служители от полагането на такъв груд с оглед тяхното здравословно състояние и години или с оглед грижите, които дължат на членовете на семейството им. Нормите за специална закрила били уредени в глава XV от КТ за отделни категории работници и служители (непълнолетни, жени. лица с намалена работоспособност, работещи пенсионери).

И в системата на МВР се прилагат ограниченията за нощен труд - за бременни служителки, както и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро; за майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие; за трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи. Не това е обаче бил предмета на съдебния спор. По отношение на процесния случай не била налице празнота в правната уредба, а уредба в специален закон чл.142, ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗМВР, с която не било уредено право на държавните служители по ЗМВР да получат преизчисление на отработените нощни часове труд с умножаването им с коефициент (аналогично на правилото по чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което право последната наредба дава на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се уреждат от КТ) и това е така, тъй като реалната продължителност на нощния труд на полицаите е 8 часа, независимо дали в закона е употребено понятието „нормална“ или „средна" или „.максимална“.

Напълно неоснователно със съдебния акт преизчислените в повече часове след прилагане на коефициента за преобразуване на нощен към дневен труд били компенсирани по правилата на извънредния труд, т.е. с увеличение от 50 %. Както в КТ (чл.107а. ал.14. т.1 и т.2. вр. ал.18 от КТ), така и в ЗМВР (чл.179. ал.1. вр. чл. 178. ал.1, т.З от ЗМВР), възнаграждението за нощен труд е различна правна категория от възнаграждението за извънреден труд. Целта на коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ била да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Превръщането на нощните часове в дневни било установено само с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за извеждане му като период на полагане на труд над установеното работно време (какъвто реално не бил положен). Сочи също, че разликата в третирането произтичала от изпълнение на специфични задачи.

Дейността на МВР била насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението” (чл.2, ал.1 от ЗМВР).

Това налагало някои по- неблагоприятни условия на полагане на труд, в това число и възможността за полагане на равен брой часове нощен и дневен труд, което обаче се компенсирало с други права (привилегии) за служителите на МВР, в отклонение от правата по КТ и по ЗДСл. Претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД и искането за заплащане на законна лихва се явявали акцесорни и неоснователността им била обусловена от отхвърлянето на главния иск. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявеите срещу им претенции бъде отхвърлена.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, констатира следното:

Безспорно е установено, че ищецът Й. З. Д. през процесния период е работил при ответника, по служебно правоотношение, като държавен служител със статут по чл. 142, ал.

1, т. 1 ЗМВР, като е заемал длъжността „старши полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ-Велики Преслав към ОДМВР-Шумен. Не е спорно и че през този период е работил на 12 часови смени, при сумарно изчисляване на работното време, като е полагал и нощен 2 труд.

Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ, размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца за процесния период възлиза на, както следва: от 01.10.2016г.31.12.2017г.--673лв., от 01.01.2018г.-01.03.2018г.--728лв., от 01.03.2018г.до 31.12.2018г.809лв., а от 01.01.2019г. до 31.10.2019г.-890лв.. За целия процесен период ищецът бил положил нощен труд в размер на 1906 часа, като при превръщането на този труд в дневен с коефицент 1.143 се получават 2179 часа. Положеният от него извънреден труд се равнявал на 269 часа, като имало и часове, които не представлявали извънреден труд, получени при преобразуването на нощните часове в дневни/4 часа за м.октомври 2019г./. Общата стойност на дължимото възнаграждение за некомпенсираните и незаплатени часове извънреден труд за процесния период възлизала на 1885.81лв.. Размерът на мораторната лихва за забава върху дължимите суми за извънреден труд, считано от от първо число на съответното тримесечие, до датата на завеждане на исковата молба, възлизал на 262.38лв.. В съдебно заседание вещото лице е преизчислило размерът на следващата се мораторна лихва, изчислен считано от 25-то число на съответното тримесечие, на 250.09лв..

В хода на производството са представени кадрова справка на ищеца, платежни бележки за 2016г., 2017г., 2018г. е 2019г., месечни графици за определяне на полицейските органи от група ОП, деня и мястото на непосредствено изпълнение на ППД за 2016г.,2017г., 2018г. и 2019г., протоколи за положен труд от държавни служители работещи на смени и за положен по заповед труд извън раотното време от държавни служители в РУ-Велики Преслав за 2016г., 2017г., 2018г., протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени в РУ-Велики Преслав за 2018г. и 2019г.,, протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч. за 2016г.,2017г., 2018г. и 2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, че ищецът през процесния период е работил при ответника, по служебно правоотношение, като държавен служител със статут по чл. 142, ал.

1, т. 1 ЗМВР, като е заемал длъжност „старши полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ-Велики Преслав към ОДМВР-Шумен. Установи се и че работното му време е било уговорено при сумарно отчитане на тримесечен период и че ищецът е изпълнявал служебните си задължения като е полагал труд на смени 12-часови дежурства по график.

Съгласно 140 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. „Нощен” е трудът, който се полага от 22.00ч. до 06.00ч.. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 КТ, извънредният труд е забранен, като е допустимо полагането на тъкав само в изрично предвидените в разпоредбата на чл. 144 КТ изключения.

Дневното работно време е обичайното работно време, като трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм-чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции, тя изисква по-голямо напрежение, нарушава се обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително 3 заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. В чл.179, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч..

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал.1 от ЗМВР .Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период- чл. 187, ал. 3, изр.