Решение № 2096 от 02.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8952/2023
- Вид
- Решение № 2096
- Подписан
- 02.05.2024
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 8790 от 14.07.2023 · ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.1,ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414,ал.3 · Кодекс на труда
- чл.61,ал.1 · Кодекс на труда
- параграф 1 т.1 · Кодекс на труда
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2096 гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Е.Й.К. като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело № 20231110208952 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Хлебни предприятия“ ЕООД, представлявано от управителя П.М.И., чрез пълномощника си, против наказателно постановление /НП/ №23-2300154/09.05.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда - София област, срещу „Хлебни предприятия“ ЕООД, представлявано от управителя П.М.И., въз основа на съставен на 10.03.2023 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №23-2300154, за това, че на 21.02.2023 г. в с.Гниляне, в обект – Пекарна на ул.“Христо Ботев“ №60, „Хлебни предприятия“ ЕООД, в качеството си на работодател, по смисъла на параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с В.С. И. ЕГН **********, на длъжност „пакетаж“, преди постъпването й на работа, с което е нарушил чл.61,ал.1, вр.чл.1,ал.2 от Кодекса на труда , поради което и на основание чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В НП е посочено, че нарушението е извършено в посоченото време и в 1 посочения обект на контрол, където В.С. И. е заварена да работи като „пакетаж“, която в саморъчно попълнената декларация е отразила работно време и трудово възнаграждение.
В НП е написано, че нарушението е констатирано когато е приключила проверката - по документи в Д „ИТСО“ – на 28.02.2023 г., която дата е неточна и невярно отразяваща приключване на проверката - на 10.03.2023 г.
Поради недоволство от НП и наложената с него санкция от „Хлебни предприятия“ ЕООД, НП било обжалвано чрез административно наказващия орган пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, и са налице съществени процесуални нарушения, като са изложени следните доводи: инициираната административнонаказателна отговорност неправомерно е вменена за нарушение, което в действителност не е осъществено, защото завареното в обекта лице не е изпълнявало никакви дейности, а само се е запознавало с бъдещата си работа; в НП не е описано в какво точно се изразява нарушението; фактическото обвинение не кореспондира със събраните доказателства; актът не е бил предявен на дружеството; не са посочени обстоятелства въз основа на които е определен размерът на имуществената санкция, поради което и той следва да бъде намален.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебните заседания, се представлява от адв.Х., която пледира НП да бъде отменено по съображенията, изложени в жалбата срещу него и показанията на свидетеля В.С. И..
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт И., който счита, че дружеството е извършило нарушението, за което е ангажирана отговорността му и подчертава, че В. И. сама е попълнила декларацията, в която е вписала съответните обстоятелства. Намира, че НП и АУАН отговарят на всички процесуални изисквания. По тези съображения пледира жалбата срещу НП да бъде отхвърлена като неоснователна и НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
2
В свидетелските си показания актосъставителят В. П. повтаря съдържателно изложената в АУАН фактология, като отбелязва и че проверката е извършена във връзка с получен сигнал срещу визираното дружество за работа в предприятието на лица без трудови договори.
При разпита на В.С. И., допусната от съда до разпит в качеството на свидетел, по направено за това искане от процесуалния представител на жалбоподателя, същата заявява, че се е намирала в пекарната, където заедно със съпруга й отишли, за да видят каква работа се предлага, по което време дошли проверяващите, и въпреки, че тя им казала, че не работи там, те настояли да попълнят декларация с отразяване на работно време и възнаграждение, което ще получават.
По делото са приложени заверени копия на: Протокол № ПР 2306734/10.0.2023 г. за извършена проверка на 21.02.2023 г. - на място - в Пекарната и на 28.02.2023 г. и 10.03.2023 г. в Д „ИТСО“ по представените от Дружеството документи; Декларация от 21.02.2023 г. от В.С. И.; страница от регистър на уведомления за трудови договори; заповеди и длъжностни характеристики относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, които се кредитират от съда, този съдебен състав намира за безспорно установено, че на 21.02.2023 г. инспектори при Д „ИТСО” извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект Пекарна в с.Гниляне, ул.“Христо Ботев“ №60, стопанисван от „Хлебни предприятия“ ЕООД, където около 14.00 ч. била заварена да работи В.С. И.
ЕГН **********, на длъжност „пакетаж“, която в попълнената от нея декларация отразила, че от 19.02.2023 г. работи в „Хлебни предприятия“ ЕООД в същия обект – Пекарна, като „пакетаж“, с работно време от 8.00 до 14.00 ч., 2 почивни дни – събота и неделя, възнаграждение 780 лева, като в т.8 от Декларацията - „Получени копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор“ изписала ръкописно „Не“. Проверката продължила на 3
28.02.2023 г. и 10.03.2023 г. в Д „ИТСО” по представените от Дружеството документи, между които за В.С. И. нямало никакъв договор. Извършващите проверката инспектори съставили на 10.03.2023 г. Протокол за извършена проверка № ПР 2306734/10.0.2023 г., в който отразили констатираните обстоятелства и дали съответни предписания. Екземпляр от протокола бил получен срещу подпис на 10.03.2023 г. от пълномощник на Дружеството – Г.
Д.. На 10.03.2023 г. за посоченото като установено при проверката, преценено като нарушение на чл.61,ал.1, вр.чл.1,ал.2 от Кодекса на труда, на „Хлебни предприятия“ ЕООД бил съставен АУАН - за това, че в качеството си на работодател, по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с В.С. И. преди постъпването й на работа.
Въз основа на АУАН срещу „Хлебни предприятия“ ЕООД било издадено обжалваното НП – за посоченото нарушение, екземпляр от което бил получен за Дружеството на 12.06.2023 г. и обжалван от него на 20.06.2023 г.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства /в цялост показанията актосъставителя П., които са ясни и непротиворечиви и показанията на И. – в частта, в която твърди, че по време на проверката се е намирала в Пекарната и е попълнила декларация, тъй като в тази част показанията й са единни с останалите ценени от съда доказателства, но не им дава вяра в частта, в която И. казва, че не е работила в деня на проверката и че е била накарана от инспекторите да прави вписвания в попълнената от нея декларация, тъй като в тази им част ги намира за изолирани, некореспондиращи с останалия доказателствена материал, с тенденциозна насоченост в опит за изграждане на някаква защитна версия за себе си и наказаното Дружество/ и писмените доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК, относими към предмета на доказване по делото и взаимно кореспондиращи по помежду. Отразеното до тук води до извода, че на 21.02.2023 г. В.С. И. фактически е била на работа в тази пекарна, стопанисвана „Хлебни предприятия“ ЕООД, но правоотношенията между дружеството и нея не са били оформени като трудови, чрез сключване на трудов договор в писмена форма.
4
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в законовопосочения срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване на НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, с оглед на която тя е процесуално допустима. Разгледана по същество, предвид изложените в нея доводи и твърдения, тя е неоснователна, с изключение на фактическата липса на конкретнви мотиви относно размера на наложената имуществена санкция.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.
Съдът, въз основа на кредитирания доказателствен материал, намира за установено с нужната категоричност, че от обективна страна жалбоподателят „Хлебни предприятия“ ЕООД е извършил на 21.02.2023 г. в с.Гниляне, описаното нарушение на чл.61,ал.1 от КТ /„ Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа“/, вр.чл.1,ал.2 от КТ /„Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“/, защото Дружеството се явява работодател на В.С. И., която е полагала труд - като „пакетаж“ в посоченото време в посочената пекарна и отношенията между тях фактически са били трудови, но предоставянето на работна сила от В.С. И. не е било уредено от „Хлебни предприятия“ ЕООД като трудово правоотношение и 5
Дружеството не е сключило трудов договор в писмена форма с В.С. И. преди 21.02.2023 г., когато, съгласно доказателствата, тя е била на работа в пекарната.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със субективната съставомерност на административно правния деликт не следва да бъде изследван.
Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения, които да са довели до накърняване на процесуалните права на наказаното лице в предсъдебната фаза на производството.
При служебната проверка не се установиха причини атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, на процесуално основание, доколкото съдът намира, че и НП, и АУАН са съставени съгласно изискванията на ЗАНН, от съответно компетентен и оправомощен за това орган, в който смисъл са и приложените по делото доказателства в тази връзка.
Независимо от това обаче, настоящият съдебен състав, във връзка с индивидуализацията на наложената санкция, преценява, че размерът на същата е немотивирано определен, с оглед обстоятелството, че по делото липсват доказателства, отсъстват дори данни до този момент на жалбоподателя да са налагани с влезли в сила НП други административни наказания за извършени от него административни нарушения, в т.ч. и такива от същия вид, както и с оглед обстоятелството, че това конкретно нарушение не показва по-висока степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, за които е обосновано административно наказание в минималния нормативно визиран размер, а аргументите на административнонаказващия орган представляват използване на общи и доктринерни правни фрази, които на практика не могат да бъдат приети за мотиви в конкретния случай. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че размерът на имуществената санкция следва да бъде намален до минималния размер от 1 500 лева, който преценява, че в случая би изпълнил целите на административното наказание, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Извършеното от „Хлебни предприятия“ ЕООД не представлява 6 маловажен случай на административно нарушение, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. След произнасянето с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година на ОСНК на ВКС вън от съмнение е, че преценката на административнонаказващия орган за маловажността на случая /изрично изразена от административно наказващия орган или когато същият не е взел отношение в тази връзка/ не е израз на неговата оперативна самостоятелност, а подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай няма основания, които да наложат извода, че осъщественото, макар да съставлява административно нарушение, е без обществена опасност или с явно незначителна такава, защото деянието, извършено от Дружеството не може да се характеризира като такова /т.е. като малозначително/, с оглед характера на този вид административни нарушения, с които се засягат обществени отношения, свързани с правото на нормални, безопасни и здравословни условия на труд за изпълнение на работата от трудещите се, и произтичащите от това различни права за последните.
Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a790da63-d2c4-4249-94bc-5809f091e29c