Протокол № 1061 от 28.09.2022, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1061 гр. Сливен, 28.09.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20222230100526 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:31 часа се явиха:

Ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от представител или пълномощник.

Ответникът М. С. Г., редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът В. М. Г., редовно призован не се явява. Представлява се от адв. С. Р. от АК – Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от 20.06.2022 година – лист 75 от делото.

Ответникът С. М. Г., редовно призован не се явява и не се представлява.

Съдът констатира, че по делото са постъпило писмени становища, подадени от ищцовото дружество вх. № 14552/2022 година и вх. № 15134/27.09.2022 година по входящия регистър на СлРС.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото и пристъпва към изясняване фактическата страна на спора:

АДВ. Р.: Оспорвам исковата молба по отношение на В. М. Г.. Възраженията ми се основават единствено на обстоятелството, че доверителят ми е направил отказ от наследството на Красимира Георгиева Г.а, както и че заповедта за изпълнение е издадена срещу тримата наследници за целия претендиран размер, а дори и да се приеме, че е приел наследството вземането на ищеца не е солидарно срещу тримата 1 ответници.

Съдът ПРИСТЪПИ към ДОКЛАД на делото:

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, подадена „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, понастоящем „Кей Би Си Банк България“ ЕАД против М. С. Г., В. М. Г. и С. М. Г..

В исковата молба се твърди, че от страна „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр. дело № 5726/2018 година по описа на Районен Съд - гр.

Сливен и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 3257 от 29.10.2018 година и Изпълнителен лист от 29.10.2018 година по горепосоченото дело, съгласно които М. С. Г., В. М. Г., С. М. Г. следва да заплатят на „Райфайзенбанк /България/" ЕАД следните суми:

6 395.31 лева (шест хиляди триста деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляваща главница по Договор за банков кредит № 1510191049347200 от 28.10.2015 г„ ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2018 година до окончателно изплащане на задължението;

1 198.32 лева (хиляда сто деветдесет и осем лева и тридесет и две стотинки), представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.11.2015 година до 05.08.2018 година;

726.68 лева (седемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.12.2015 година до 24.10.2018 година;

35.00 лева (тридесет и пет лева), представляващи разноски за уведомяване;

267.11 лева (двеста шестдесет и седем лева и единадесет стотинки), представляващи разноски в заповедното производство.

Със съобщение по ч. гр. дело № 5726/2018 година, получено на 17.01.2022 година от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е връчено Определение № 260004 от 05.01.2022 година, съгласно което на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е указано на основание чл. 415 ГПК, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, че може да предяви иск относно вземането си,предмет на заявлението, доколкото длъжниците са депозирали възражения срещу заповедта за изпълнение в срок.

На 28.10.2015 година е сключен Договор за потребителски кредит № 1510191049347200 между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в качеството му на Кредитор и Красимира Георгиева Г.а, („Кредитополучател“) и М. С. Г., („Съдлъжник“), съгласно който договор Кредиторът отпуска кредит в размер на 6 395.30 лева (шест хиляди триста деветдесет и пет лева и тридесет стотинки), който да бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, като определеният между страните краен срок за погасяване на кредита е 15.11.2022 година В подкрепа на 2 изложеното до тук прилагам към настоящата искова молба копие от договора за кредит.

На 29.11.2015 година Красимира Георгиева Г.а („Кредитополучател“) е починала, като нейни наследници по закон съгласно удостоверение за наследници с изх. № 9400-25357 от 07.12.2015 година са М. С. Г. (съдлъжник по договора за кредит и съпруг на починалото лице), В. М. Г. и С. М. Г. - синове на Красимира Георгиева Г.а.

На 05.12.2015 година е постъпило последното плащане по процесния кредит, след което погасяването на задължението произтичащо от описания по-горе договор за кредит към „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е преустановено, поради което и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е обявило кредита за предсрочно изискуем, като кредитът официално е заведен като такъв в системата на банката на 06.08.2018 година съгласно чл. 11.1 от договора за кредит. Неизпълнението от страна на длъжниците е видно от извлечението от счетоводните книги на банката, въз основа на което е инициирано заповедното производство.

От страна на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което е Районен съд - гр.

Сливен е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист.

С Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 07.08.2020 г. към

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 година, сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в качеството на продавач и „Макроадванс“ АД, в качеството на купувач, всички вземания на банката по процесния Договор за кредит са прехвърлени на „Макроадванс“ АД и последното е новият кредитор по вземанията на банката по отношение на М. С. Г., В. М. Г. и С. М. Г., произтичащи от Договора за кредит от 28.10.2015 година /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и др. принадлежности/. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предвижда задължение за цедента да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия, поради което и „Макроадванс“ АД е упълномощено от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, да уведоми длъжниците за извършената цесия. С оглед на това до М. С. Г., В. М. Г. и С. М. Г. са изпратени уведомителни за осъществената цесия с обратните разписки, доказващи връчването на същите.

От съда се иска да постанови решение, с което да се приеме за установено, че М.

С. Г., В. М. Г., С. М. Г. дължат на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, както следва:

А. М. С. Г., в качеството му на съдлъжник по договора за кредит дължи:

6 395.31 лева (шест хиляди триста деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляваща главница по Договор за банков кредит № 1510191049347200 от 28.10.2015 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2018 г, до окончателно изплащане на задължението;

1 198.32 лева (хиляда сто деветдесет и осем лева и тридесет и две стотинки), 3 представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.11.2015 година до 05.08.2018 година;

726.68 лева (седемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.12.2015 година до 24.10.23018 година;

35.00 лева (тридесет и пет лева), представляващи разноски за уведомяване;

- 267.11 лева (двеста шестдесет и седем лева и единадесет стотинки), представляващи разноски в заповедното производство.

Б. В. М. Г. и С. М. Г., в качеството им на наследници на кредитополучателя по договора за кредит, съгласно чл. 60, ал. 1 от Закон за наследството, дължат по:

- 2 131.77 лева (две хиляди сто тридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки), представляващи част от главница по Договор за банков кредит № 1510191049347200 от 28.10.2015 година, ведно със законната лихва върху нея. считано от 25.10.2018 година до окончателно изплащане на задължението;

- 399.44 лева (триста деветдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи част от изискуема редовна лихва за периода от 15.11.2015 година до 05.08.2018 година;

- 242.23 лева (двеста четиридесет и два лева и двадесет и три стотинки), представляващи част от изискуема наказателна лихва за периода от 15.12.2015 година до 24.10.2018 година вкл.;

- 35.00 лева (тридесет и пет лева), представляващи разноски за уведомяване;

- 267.11 лева (двеста шестдесет и седем лева и единадесет стотинки), представляващи разноски в заповедното производство.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок от никой от ответниците не е депозиран отговор.

УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В конкретния казус доказателствената тежест се носи от ищцовото дружество, което следва да установи и докаже съществуването на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

ДАВА възможност за изразяване на становище във връзка с доклада, дадените указния, както и за предприемане на следващи процесуални действия.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от ищцовата страна доказателства, както и представените към становище вх. № 9753 доказателства от пълномощника на ответника В. Г..

АДВ. Р. : Нямам възражения по доклада и дадените указания. Нямам други доказателствени и процесуални искания.

4

С оглед липсата на заявени доказателствени и процесуални искания, съдът приема, че са налице условията за преустановяване на съдебното дирене, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД на

УСТНИТЕ

С Ъ С Т Е З А Н И Я:

Разпечатката съдържа 60 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7907bf3-66a1-427a-ba73-d9ebdf465273