Определение № 513 от 28.06.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 513 гр. София, 28.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500072 по описа за 2023 година

Подадена е молба от въззивника Б. Б. К. чрез адв. Б. за изменение на решение № 251/07.04.2023 год. по гр.д. № 72/2023 год. на СОС в частта за разноските, с правно основание чл. 248 от ГПК. Сочи, че въззивният съд е потвърдил изцяло решението на РСКостинброд, с което е отхвърлена молбата му за защита по реда на ЗЗДН, включително в частта за разноските, които са били неправилно определени от районния съд поради погрешни изчисления, както и поради това, че сумата на дължимите от ответниците разноски е посочена сумарно, а не за всеки ответник поотделно и същата не отговаря на реално извършените от ответниците съдебни разноски.

Моли решението да бъде изменено и в частта за присъдените разноски във въззивното производство, без да излага конкретни оплаквания.

Ответниците Л. И. и М. И. чрез адв. Й. от САК оспорват молбата по чл. 248 от ГПК, като молят съда да я остави без разглеждане в частта за разноските, присъдени в първоинстанционното производство и да я отхвърли в останалата част, като неоснователна.

В същия смисъл е и становището в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК на ответницата К. И. чрез адв. Р.-Й.а от САК.

С решение № 251/07.04.2023 год. СОС е потвърдил решение № 340/19.12.2022 год. по гр.д. № 672/2020 г. по описа на РС-Костинброд, с което съдът е отказал да издаде заповед за защита по реда на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН по молба на Б. К. лично и като законен представител на малолетните деца К. К. и Р. К. против К. И., Л. И. и М. И., и е осъдил молителя да заплати на ответниците направените по делото разноски в общ размер от 2 900 лева. С въззивното решение съдът е осъдил Б. К. да заплати на К. И. сумата 800 лева разноски за въззивното производство, да заплати на Л. И. сумата 400 лева разноски, както и на М. И. – 1 сумата 400 лева разноски за въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима в частта относно присъдените разноски във въззивното производство. Съгласно посочената разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му съдът по искане на страните може да допълни или да измени решението в частта за разноските. Тъй като решението от 07.04.2023 год. е необжалваемо, а молбата е подадена на 24.04.2023 год., следва да се приеме, че е спазен предвидения в закона едномесечен срок и същата е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че въззиваемите Л. И. и М. И. са били представлявани от адв. Й., като адвокатското възнаграждение, дължимо от всеки от тях е в размер на 400 лева /общо 800 лева/ и същото е внесено изцяло /договор за правна защита от 27.03.2023 год. на л. 34 по делото/, а въззиваемата К. И. е била представлявана от адв. Й.а и уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева е заплатено изцяло /договор за правна защита на л. 35/, съдът е присъдил така сторените разноски, които са в тежест на въззивника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на въззивника чрез адв. Б. за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на въззиваемите, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно чл. 22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в редакцията ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г. действаща към датата на постановяване на въззивното решение, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие минималното възнаграждение е 600 лв.

Определена по този начин, стойността на минималното възнаграждение за процесния спор възлиза на 600 лева за въззивното производство за всеки ответник и това е минималният размер, под който съдът не може да намали следващото се възнаграждение за осъществена адвокатска защита, въпреки направеното възражение в срока, предвиден в чл.

78, ал. 5 ГПК. В случая претендираните и доказани разноски от въззиваемата К. И. в размер на 800 лева не са прекомерни. Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за определянето на действително обосновано по стойност такова /като съдът не е обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай, възнаграждението от 800 лева за въззивния съд не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита. Заплатеното от останалите въззиваеми адвокатско възнаграждение е в размер по 400 лева от всеки от тях, което е под нормативно определения минимален размер по наредбата. Ето защо молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна в частта, с която се иска за изменение на решението относно присъдените за въззивното производство разноски.

2

В останалата част молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е недопустима по следните съображения:

С въззивната жалба не са направени оплаквания срещу първоинстанционното решение в частта за разноските, като не е подадена и своевременно молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменението му в тази част. Такова искане за изменение на присъдените от районния съд разноски е следвало да бъде направено с отделна молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на решението или с подадената въззивна жалба. Компетентен да се произнесе по молбата е районният съд, постановил обжалваното решение. С оглед това молбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на въззивника Б. Б. К. чрез адв. Б. за изменение на решение № 251/07.04.2023 год. по гр.д. № 72/2023 год. на СОС в частта за разноските, присъдени за процесуално представителство на ответниците във въззивното производство, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Б. Б. К. чрез адв. Б. за изменение на решение № 251/07.04.2023 год. по гр.д. № 72/2023 год. на СОС в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № 340/19.12.2022 год. по гр.д. № 672/2020 год. по описа на РСКостинброд в частта за разноските, като НЕДОПУСТИМА.

Определението в частта, с която молбата е оставена без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3