Определение № 18299 от 30.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18299 гр. София, 30.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100509634 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на длъжника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.“, чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - Клон България“ КЧТ срещу разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение от 09.07.2025г., постановено по ч.гр.дело № 27706/2025г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на заявителя за сумата над 400 лева.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Излага, че установените в Наредба № 1 от 2004г. минимални възнаграждения са неприложими предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело С-438/22. В същото решение на СЕС било прието, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. В жалбата са развити доводи, че в случая претендираното от заявителя вземане е с нисък материален интерес, а извършената работа от процесуалния представител на заявителя се изразява в следното: посочване на фактите, от които произтича 1 вземането, в утвърден образец на заявлението. По тези съображения счита, че делото не се характеризира с фактическа и/или правна сложност на спора, което да обуславя присъждането на адвокатски хонорар в размер над 400 лева.

Релевирано е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е направено искане същото да бъде намалено до 400 лева.

Насрещната страна в производството Н.И.К. оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева не е прекомерно, тъй като не надвишава значително предвидените в Наредба № 1 от 2004г. минимални размери.

Аргументира становище, че самото иницииране на заповедното производство включва не просто изготвянето и подаването на бланково заявление, а проучване и запознаване с конкретния казус. Освен това излага, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е икономически обоснован с всички обективи фактори, включително и с индекса на потребителските цени, и в този смисъл счита, че няма основание да се предполага, че с уговарянето му не се преследва легитимна цел

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав констатира, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, поради което частната въззивна жалба подлежи на разглеждане от въззивния съд по реда на инстанционния контрол /арг. от разясненията, дадени в мотивите по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление от Н.И.К. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника “УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ” ЦРТ за следните суми: 782, 39 лева – обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква “б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 за отмяна на полет от летище Лондон до летище Варна, планиран за излитане на 21.07.2024г., ведно със законната лихва от подаване на 2 заявлението в съда до окончателното изплащане, както и за направените по делото разноски – 25 лева за държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането в брой на уговореното адвокатско възнаграждение от 600 лева.

На 09.07.2025г. СРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните от заявителя материални вземания за главница и за сторените по делото разноски за държавна такса от 25 лева и за адвокатско възнаграждение от 600 лева. Препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 14.07.2025г., като в срока по чл. 414, ал.

2 от ГПК не е постъпило възражение. Длъжникът е подал възражение по чл.

414а от ГПК, с което са представени доказателства за цялостно плащане на претендираното вземане, ведно със законната лихва, присъдената държавна такса от 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Настоящият съдебен състав счита релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно по следните съображения:

В заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила по част І от ГПК, в това число и за отговорността за разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да намали възнаграждението до минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. При направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за заплатеното реално възнаграждение от страната на нейния процесуален представител /адвокат/, съдът следва да изхожда отново от посочените критерии, за да определи дали заплатеното възнаграждение за представителство от адвокат пред съда, съответства на данните за осъществена защита от адвокат по делото. Правната и фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса.

С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е “съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото” преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното 3 дело. С изискването да е “прекомерно” законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговорят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква да познава в детайли този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение, наложено от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Зачитайки решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22 всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 от ГПК in fine, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен /така определение № 2995 от 13.06.2024г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 991/2024г./.

Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда. Предвид на това възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, защитавания материален интерес, обем на извършената от адвоката работа.

В случая от пълномощника на заявителя е изготвено и подадено заявление по чл. 410 от ГПК, което е по утвърдена бланка. Претендираното вземане представлява обезщетение за неизпълнен договор за въздушен превоз /отменен полет/, чиято регламентация и правопораждащ фактически състав не обосновава фактическа и правна сложност на делото. При съобразяване на предмета на производството /заповедното производство е уредено като формално/, вида и количеството на действително извършената от адвоката работа и ниската фактическа и правна сложност на делото, се налага извод, че заявителят не обосновава наличието на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение над неоспорения от длъжника размер от 400 лева.

Релевираното възражение за прекомерност е основателно, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която в полза на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 400 лева.

Жалбоподателят е претендирал разноски за настоящото производство.

4

Съдът намира, че такива не се дължат, тъй като производството има несамостоятелен характер, с идентичен предмет на този по чл. 248 от ГПК и не попада в приложното поле на чл. 81 ГПК. В производството по разноските /каквото по същността си е производството по настоящото дело, доколкото единственият спорен въпрос е по размера на разноските за адвокатско възнаграждение на заявителя/, страните не си дължат разноски, тъй като в това производство не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение /в този смисъл определение № 489 от 17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г. на ВКС, ІV ГО, определение № 933 от 17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г. по описа на ВКС, ІV ГО и др./.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.07.2025г., постановено по ч.гр.д.

№ 27706/2025г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, в частта, в която в полза на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 400 лева до размер от 600 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя Н . И . К . за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в производство по ч.гр.д. № 27706/2025г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, за сумата над 400 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5