Решение № 3683 от 11.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3683 гр. София, 11.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110153502 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. П. Н., с която ищецът е предявил срещу . иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 1528,43 лева главница за потребена ТЕ за периода 01.01.2010 г. - 30.04.2011 г., сумата от 229,15 лева - лихва за забава за периода 03.03.2010 г. - 04.05.2012 г., за които на 14.07.2017 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията по която са били предмет на исково производство, развило се по реда на чл. 422 ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на влязло на 18.12.2015 г. в сила съдебно решение и заповед за изпълнение в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист за вземания, които са погасени по давност. Поддържа, че за период от пет години от влизане в сила на съдебното решение не са извършвани действия, които да са прекъснали погасителната давност за вземанията по листа, с оглед което и същата е изтекла на 18.12.2020 г., едва след което ответникът е образувал изпълнителното производство. Счита, че извършените по отношение несеквестируемо имущество действия не са годни да прекъснат давността, не прекъсвало давността и налагането на запори, които не са довели до изпълнение на вземането. Прави искане за разглеждане на делото и без представител на ищеца да присъства в съдебното заседание. Претендира разноски, макар да не е сторил такива.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът „. оспорва предявения иск. Посочва, че въз основа на издадения 1 изпълнителен лист през 2017 г. е било образувано изп.дело № 4605/2017 г. по описа на ЧСИ С., по което давността е била многократно прекъсвана, последно на 28.01.2019 г. Поддържа, че това дело е било прекратено на 20.12.2021 г. и дружеството е получило обратно изпълнителния лист. След това на 10.08.2022 г. е било образувано изпълнително дело № 4675/2022 г. по описа на ЧСИ М., като в хода на изпълнителното производство давността отново е прекъсвала. Оспорва вземанията да са погасени по давност, с оглед което и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.

439, ал. 1 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен).

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

С оглед становищата на страните с доклада по делото, приет без възражения, съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист на 14.07.2017 г. въз основа на влезлите в сила на 18.12.2015 г. съдебни решения, че срещу него в качеството му на длъжник е било образувано изп.дело № 4675/2022 г. по описа на ЧСИ М., за събиране на посочените в исковата молба суми.

Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, е погасено с изтичането на погасителна давност, която е започнала да тече от влизане на заповедта за изпълнение в сила, настъпили ли са обстоятелства в хода на изпълнителното производство, които да са довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла.

Както се посочи и по-горе страните не спорят, че заповедта за изпълнение е влязла в сила след развитието на исково производство, с оглед което и следва да се приеме, че помежду им също така не е спорно, че вземанията, за които е бил издаден процесният изпълнителен лист, се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност.

Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 20178630404605 2 по описа на ЧСИ С., рег. № 863 в регистъра, воден от КЧСИ, че на 01.11.2017 г. взискателят „. е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да извърши пълно имуществено проучване на материалното състояние на длъжника и да определи способа на изпълнение.

Със запорни съобщения от 29.11.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запори върху всички вземания на длъжника по банкови сметки в . и „., като запорните съобщения са получени от третите задължени лица на 07.12.2017 г. и на 08.12.2017 г., от когато запорите се считат наложени.

С молба от 28.01.2019 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършването на конкретни действия по изпълнение – налагане на запор върху банкови сметки и върху вземане за трудово възнаграждение и/или пенсия на длъжника.

Извършена е била проверка, въз основа на която ЧСИ не е установил имущество, върху което да насочи изпълнението.

С постановление от 02.12.2021 г. производството пред този съдебен изпълнител е прекратено, тъй като на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ЧСИ е констатирал, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в срок от две години, с оглед което и е настъпила перемпция.

Въз основа на върнатия на ответника изпълнителен титул на 10.08.2022 г. по молба на „. е било образувано изпълнително дело № . по описа на ЧСИ М.. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал извършването на следните конкретни изпълнителни действия: запор върху банкови сметки, запор върху трудово възанграждение, опис и оценка на движими вещи на длъжника и изнасянето им на публична продан. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да извърши пълно имуществено проучване на длъжника и да определи способа на изпълнението.

С разпореждане от 10.08.2022 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагането на запори на вземания на длъжника.

Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия - чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.

3

Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК - т. 10/.

В конкретния случай изпълнително производство е било образувано след издаването на листа през 2017 г., като давността за вземанията съдът приема, че е прекъснала при налагането на запори върху банковите сметки на длъжника по изпълнително дело № 20178630404605 по описа на ЧСИ С. с получаване на запорните съобщения от третите задъжени лица - . и „. на 07.12.2017 г. и на 08.12.2017 г.

Доводите на ищеца, че след като изпълнителните способи не са дали резултат и суми в изпълнение на запорите не са постъпили давността не следва да се счита прекъсната, съдът приема за неоснователни. В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на кредитора вземането да бъде събрано исъставляват действия, които прекъсват давността /така изрично Определение № 95 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г., III г. о., ГК/. Следва да се допълни, че с Определение № 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г., III г. о. изрично е застъпено становището, че изпращането на запорни съобщения прекъсва давността, без да е необходимо да има осребряване по извършения изпълнителен способ. Следователно и давността за процесните вземания е прекъснала с получаването на запорното съобщение от . на 08.12.2017 г., от който момент е започнала да тече нова петгодишна давност. Без значение в случая е обстоятелството, че това изпълнително дело е било прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като последиците от прекъсването на давността не се заличават от перемирането на производството.

Прекъсването запазва действието си и новата давност се счита започнала да тече именно от последното валидно извършено изпълнително действие – така Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК.

Установено е на следващо място, че по изпълнително дело № . с молбата за образуване на същото взискателят е поискал извършването на конкретни действия по изпълнението, които няма данни да са били извършени. Видно е от съдържанието на постановление от 19.08.2022 г. /л. 9 от изпълнителното дело/ 4 относно приетите разноски за производството, че съдебният изпълнител е констатирал, че авансовите такси, дължими в производството, са били внесени от взискателя, вкл. и за извършване на пълно имуществено проучване на длъжника.

Органът по изпълнението обаче не е извършил такова проучване, съответно не е извършил поисканите с молбата за образуване изпълнителни действия. Не са дадени също така указания на взискателя, че конкретно процесуално действие е извършено нередовно, в какво се състои нередовността и какъв срок органът предоставя на взискателя за отстраняването й. Фактът обаче, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал извършването на конкретни действия, насочени към събиране на вземанията, които съдебният изпълнител не е осъществил, не може да не бъде зачетен с оглед разрешението, дадено с ТР № 2/26.05.2017 г. ОСГТК и практиката на ВКС по приложението на чл. 439 ГПК.