Решение № 1754 от 24.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1754 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100500730 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Б.

И. чрез адвокат Н. срещу Решение 12482/09.11.2022г., постановено по гр. д. № 20098/2022г. по описа на Софийски районен съд, 39 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „Топлофикация София“ЕАД иск по чл. 439 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за недължимост на суми за които има издадена влязла в сила заповед за изпълнение срещу негов наследодател и е образувано изп .дело 1125/2022г. на ЧСИ М.Б...

Прави оплакване за неправилни изводи на СРС за отхвърляне на иска, поради приложим петгодишен давностен срок без да има съдебно решение. Счита за приложим тригодишен срок.

Оспорва давността да е била прекъсвана с наложен запор. Не можело да се налага запор преди да изтече срока за доброволно изпълнение и следователно давност не била прекъсната. Позовава се на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Не били извършвани никакви действия годни да прекъснат давност по смисъла на това ТР и били изтекли повече от пет години от влизане в сила на заповедта.

Няма доказателствени искания. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.

1

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и прилагането на императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства СГС намира решението на СРС за правилно по следните съображения:

От приложените копия на изпълнителни дела се установява, че ищецът е наследник по закон на В.Б.Щ., починала на 26.05.2020г. Ищецът е нейн син.

Не се спори по делото и се доказва от изпълнителния лист, че същият е издаден на 06.10.2015г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК издадена на 19.03.2014г. по ч.гр.д. 2427/2014г. на СРС.

Не се спори (напротив твърди се от ищеца), че заповедта е влязла в сила. Липсват доказателства от които да се установи точната дата на влизане в сила на заповедта и следва да се приеме, че това е датата на издаване на изпълнителен лист, доколкото по заповед издадена по чл. 410 ГПК изпълнителен лист се издава само при нейното влизане в сила.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя досежно изводите на СРС за приложимия давностен срок.

Влязлата в сила заповед за изпълнение формира СПН и новата давност е тази по чл. 117 ЗЗД, ал. 2 - винаги пет години както за главниците така и за лихвите.

Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в сила решение и давността е пет години за всички вземания включително лихвите съгласно чл. 117, ал.

2 ЗЗД, поради което позоваването на кратка тригодишна давност е несъстоятелно.

Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.

Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение.

Съгласно практиката на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са 2 могли да му станат известни до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.

Осъдителните решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.

Редът по чл. 439 е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и съответно не се преклудират.

Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.

Видно от гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Изрично в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и срока на давността е вече по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като нова давност тече от влизане в сила на заповедта.

Следователно от 06.10.2015г тече нова давност за вземанията по изпълнителния лист, която би изтекла на 06.10.2020г.

На 26.11.2018г. ответника е подал молба до ЧСИ Х. за образуване на изпълнително дело срещу В.Б.Щ.. С молбата е осъществено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

На 04.12.2018г. е изпратено запорно съобщение до дружество за електронни пари и доставчик на платежни услуги, което е било получено от „Изипей“АД и е върнат отговор, че длъжника няма открита сметка в това дружество. Така изпратеното запорно съобщение прекъсва давността. С т. 5 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС е прието, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 3

ГПК. Това задължително за съдилищата тълкувателно решение е приложимо и в случая.

Новата давност би изтекла на 04.12.2023г.

На 26.05.2020г. В.Щ. е починала, след като на 05.02.2019г. е връчена ПДИ и преди изтичане на срок за перемпция, считано от 04.12.2018г. От този момент като нейн наследник настоящият ищец е станал страна по изпълнителното дело по силата на закона. Той встъпва в положението на своя праводател и спрямо него продължава да тече давността започнала да тече на 04.12.2018г.

Исковата молба е депозирана на 14.04.2022г- преди да изтече давността.

С нейното депозиране давността е спряна и не тече. Трайно установилата се практика на ВКС е в смисъл, че ако давността не е изтекла към момента на предявяване на иска по чл. 439 ГПК, то той е неоснователен и че след предявяване на иска давност не тече (Решение № 50011 от 22.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2502/2021 г., IV г. о., ГК; Решение № 50128 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2021 г., IV г. о., ГК; Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 50108 от 19.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2021 г., III г. о., ГК;

Решение № 21 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 439/2023 г., III г. о., ГК ; Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК; Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК) При това положение са ирелевантни действията по образуваното през 2022г. ново изпълнително дело при ЧСИ Б..

Предвид изложеното решението на СРС е правилно и следва да се потвърди.

По разноските:

Само въззиваемият ответник има право на разноски за въззивната инстанция.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което СГС намира, че следва да се определи в минимален размер от 100,00 лева с оглед на ниската правна и фактическа сложност на делото, чийто изход е изцяло обусловен от задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ВКС.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 12482/09.11.2022г., постановено по гр. д. № 20098/2022г. по описа на Софийски районен съд, 39 с-в

ОСЪЖДА Б. В. И. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. **** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ЕАД сумата от 100,00 лева разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5