Решение № 195 от 01.06.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. С., 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500120 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и сл., във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК.

С Решение № 44/25.02.2022г., постановено по гр.д. № 370/2022г. по описа на Районен съд – гр. С. са оставени без разглеждане предявените искове от В. Я. М., ЕГН**********, с адрес гр.С., ул.“Н.“ №12, с правната квалификация на чл.124, ал.1 от ГПК за де признаване установено по отношение на ответниците С. ЗДР. С., с ЕГН**********, с адрес: гр. С., бул.

„Б.” № 36 и С. ЗДР. Б. с ЕГН**********, с адрес: гр. С., ***, че към момента на сключване на договора за продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том 2, рег№ 2639, дело № 232/2019 г. по регистъра на нотариус Невена Кулишева - рег.№ 122 на НК, вписан в Службата по вписвания С. с акт №12, том 7, рег.№2386, дело 999/08.10.2019 г. не са били собственици, а по отношение на ответника „АЯ ГРУП 2015“ ЕООД, ЕИК 203353672, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Х.Х.П.“ №3, представлявано от управителя Р. В. Д., че не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.М., община С., одобрени със заповед № РД-181191/01.06.2018 г. на ИД на АГКК София, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 27.11.2019 г., с адрес на имота: местност ЕМЕРКИСКО, с площ 3 196 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, номер по предходен план: 001228, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***,

***,***, ***,***, ***, като НЕДОПУСТИМИ и е прекратено производството по гр.дело №370/2021г. по описа на РС- С., както и е осъден ищеца В. ЯС. М., ЕГН**********, с адрес гр.С., ул.“Н.“ №12 да заплати на С. ЗДР. С. и С.

З. Б. направените съдебни разноски по делото в размер на 300,00 лева, а на АЯ ГРУП 2015“ ЕООД, ЕИК 203353672, представлявано от управителя Р. В. Д. направените съдебни разноски по делото в размер на 680,00 лева.

1

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ищецът. С въззивната жалба се атакува постановеното първоинстанционно съдебно решение изцяло, с оплаквания за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, като поради неправилен подход при оценка на събраните доказателства са направени погрешни правни изводи. Направено е оплакване,че фактическите твърденията на ищеца в исковата молба, допълнени в първото съдебно заседание и приети с доклада по делото са в насока, че ищецът е наследник на Р. Я.а М.а (негова майка), починала на 07.06.2004 г., като по предварителни договорки за покупка на процесния имот с ответницата С.С. била платена сумата от 3 000лв. и владението на имота било предадено в началото на м.май 1997г. който поземлен имот от началото на м.май 1997г. се владеел от родителите му, а след смъртта на майка му и до настоящия момент се владеел само от ищеца и неговото семейство, владението на имота е добросъвестно, трайно, явно, публично, спокойно и необезпокоявано от никого със съзнанието за единствен и изключителен собственик на имота. Изложени са твърдения, че реституцията на имота в полза на първите двама ответници не е надлежно проведена, тъй като липсвали доказателства процесния имот да е наследствен и да е внасян в ТКЗС от техния наследодател, като ответникът „АЯ ГРУП 2015“ гр. С. неоснователно претендирал да е собственик на имота, тъй като към момента на продажбата на имота неговите праводатели не били собственици на този имот и не можели да прехвърлят права, които не притежавали.

Развито е оплакване,че в настоящата хипотеза правният интерес за ищеца-жалбоподател бил налице, тъй като са изложени твърдения за притежавано от него право на собственост – неформална продажба и давностно владение, различно от правото върху същия обект, твърдяно от ответниците – наследство, реституция и последваща покупко-продажба.

Развива оплакване, че макар в доклада по делото да е разпределена доказателствената тежест, липсват указания какви факти и обстоятелства следва да установи ищеца при така предявения иск.

Направено е и оплакване, че първоинстанционният съд е обсъдил единствено твърденията и процесуалните действия по установяване на фактите, въз основа на които ищецът поддържал наличие на право на собственост, които не били част от предмета на спора и не са обсъдени твърденията и фактите, от които той черпел правата си, а именно липса на надлежно проведена реституция на имота в полза на първите двама ответници и последващо разпореждане с имота, без да притежават права върху него.

Относно представеният по делото нотариален акт № 1283, том 8, дело

1708/1997г.се твърди, че не легитимира първите двама ответници като собственици на спорния имот, тъй като те не могат да идентифицират имота в коя местност се намира по приложеното в преписката на ОС Земеделие заявление, както и че доказателствата към преписката не легитимират З. Б. като собственик на имота, т.е. реституцията му в полза на нейните наследници била незаконосъобразна и противоречи на разпоредбите на ЗСПЗЗ.

Според жалбоподателя реституционното решение не е подписано от всички членове на ПК и към него не е представена скица, която да индивидуализира имота по местоположение, граници, съседи, липсват данни за въвод във владение на имота, а и ответниците не твърдят,че са упражнявали фактическа власт върху този имот.

На следващо място във връзка направеното от ищеца оспорване на реституцията на имота като нищожна, алтернативно незаконосъобразна и направеното искане съдът да се произнесе по нейната валидност, районният съд не е обсъдил доказателствата за реституционното производство, нито е обсъдил показанията на свидетелите, според които установеното от жалбоподателя владение върху имота не е прекъсвано.

Според жалбоподателя неправилни и в противоречие с доказателства по делото са и изводите на съда, че по делото не се установили правата на ищеца, обосноваващи правният му интерес от предявяване на иска, нито такива, които можел да придобие, както и че не се 2 установява придобиване право на собственост нито по силата на покупко-продажба и плащането на цената, нито придобиването му давност. Показанията на свидетелите по отношение основанието, началният момент и периодът на осъществяваното владение са обсъдени фрагментарно и избирателно, тъй като макар да не е съставен писмен договор за покупка на имота, от свидетелските показания се установява основанието, началният момент и периодът на осъществяваното владение върху процесния имот. Изразено е несъгласие с извода на районен съд, че ищецът не е доказал да е обективирал явно намеренията си да свои имота пред собствениците му, не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищецът-жалбоподател държи вещта като своя, тъй като няма доказателства, че я държи за другиго, нито доказателства или твърдения от страна на ответниците, че владението не е явно.Моли да бъде отменено постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят В.М. лично и чрез пълномощника си адв. Д. К. поддържа изцяло подадената жалба, в какъвто смисъл е депозираната в дадения от съда срок писмена защита по чл.149 ал.3 ГПК.

Въззиваемите С. ЗДР. С. и С. ЗДР. Б., редовно и своевременно призовани не се явяват и се представляват от адв.Б.П., която поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и предлага да се потвърди атакувания съдебен акт, в какъвто смисъл са и изложените с писмения отговор доводи.

Въззиваемото дружество „АЯ ГРУП 2015“ ЕООД, ЕИК 203353672, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от управителя Р. В. Д. редовно и своевременно призовано се представлява от пълномощника си адв. Захари Сираков, който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба, релевирано и с писмения отговор.

Окръжен съд – гр. С., като взе предвид оплакванията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Ищецът твърди в исковата си молба, че е наследник на Р. Я.а М.а- негова майка, починала на 07.06.2004г., която приживе през м.април 1997г. се договорила със С. ЗДР. С.

(първия ответник) да закупи от нея недвижим имот, находящ се в землището на село М., представляващ земеделска земя - нива с площ около 3 дка, с кадастрален №001228 по КВС на с.М., община С. и продажната цена в размер на 3000.00 лева (3 000 000.00 неденоминирани лева), изплатена на три вноски до края на 1997г. Уговорено било сключването на договора пред нотариус за прехвърляне собствеността на имота да се извърши през м.декември 1997г. след окончателното изплащане цената на имота, като в същия срок продавачът да осигури необходимите документи за изповядване на сделката.

Твърди също, че владението на имота било предадено в началото на м.май 1997 г., след заплащане на първата вноска от 1000 лева (1 000 000.00 неденоминирани лева). Според ищеца към настоящия момент този поземлен имот е с идентификатор *** по КККР на с.М., община С., одобрени със заповед № РД-18-1191/01.06.2018 г. на ИД на АГКК София, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 27.11.2019 г., с адрес на имота: местност ЕМЕРКИСКО и площ 3 196 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, номер по предходен план: 001228, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, съгласно скица на поземлен имот № 15-894367-30.09.2020 г., издадена от СГКК - С.. Излага твърдения, че от м.май на 1997г. този поземлен имот се владее от родителите му, а след смъртта на майка му (07.06.2004 г.) до настоящия момент се владее от него и семейството му. Твърди също, че имотът се обработва и ползва като нива, която засаждат и произвеждат картофи, фасул и други земеделски продукти. Според ищеца владението на 3 имота е добросъвестно, трайно, явно, публично, спокойно и необезпокоявано от никого със съзнанието за единствени и изключителни собственици на имота, на основание покупка и осъществено давностно владение, считано от 30.05.1997г. Твърди още, че преди три години предоставил ползването на имота на негова близка, която е земеделски производител и през м.септември 2020 г., по повод снабдяване с документи за ползване на субсидии направила справка в Областна служба „Земеделие“ и ДФ „Земеделие“ и е констатирала, че майка му не е записана като собственик на имота, който имот по кадастралната карта и регистър на недвижимите имоти на село М., община С., одобрени със заповед № РД-18-1191/01.06.2018 г. на ИД на АГКК София, последно изменение от 27.11.2019 г. е записан като собственост на ответника „АЯ ГРУП 2015“ гр. С., ЕИК 203353672, на основание нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том 2, рег.№ 2639, дело № 232/2019 г. по регистъра на нотариус Невена Кулишева - рег.№ 122 на НК, вписан в Службата по вписвания С. с акт №12, том 7, рег.№2386, дело 999/08.10.2019 г., продаден от ответниците С. ЗДР. С. и С. ЗДР.

Б. с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №1283, том 8, дело № 1708 от 1997 г. по регистъра на нотариус при РС С. - Невена Кулишева, вписан с вх.рег№2006 от 09.07.1997 г. Излага твърдения,че е налице спор за материално право, тъй като ответника „АЯ ГРУП 2015“ гр. С. неоснователно претендира да е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.М., община С., тъй като към момента на продажбата на имота неговите праводатели (първите двама ответници) не са били собственици на този имот и не са могли да прехвърлят права, които не притежават. Обосновава правен интерес от предявяване отрицателиня установителен иск за собственост с т.3 б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.